България | Пет, 19 Апр 2024г. 11:30ч. | Даниел Митов се отказа да става външен министър
МВР дължи обезщетение на всички граждани, които станаха жертви на институционалния рекет по границите, коментира правозащитникът адв. Михаил Екимджиев пред Mediapool.
Преди седмица Конституционният съд излезе с единодушно решение, че полицаите нямат право да отнемат шофьорските книжки на гражданите заради неплатени глоби. Служителите на МВР нямат право да спират автомобили от движение на същото основание.
През ноември миналата година Върховният административен съд първи обяви, че по границите може да се проверява самоличността на пътуващите, но не и да се отнемат книжки и да се свалят номера на автомобили.
МВР обаче не спря, а започна да разширява правомощията на граничната полиция, за да може да проверява за неплатени глоби. ВАС произнесе своето решение по повод жалби на граждани, чиито книжки са били отнети на "Кулата" и "Илинден". Реакцията на МВР бе да спре проверките само по тези два пункта и да ги разшири навсякъде другаде.
"С престъпно упорство МВР продължи противоправната си практика и след решението на ВАС", коментира Екимджиев.
Решението на КС сложи точка на всичко това, а пострадалите граждани получиха солиден аргумент, за да съдят МВР.
Правозащитникът коментира, че още преди решения на КС и ВАС, е било "безпощадно" ясно за всички запознати с европейското право юристи, че МВР не може да спира хората по границите за неплатени глоби.
"Тази практика на МВР бе в драматична колизия със свободата на движение и правото на личен живот. Освен по българската конституция, това са основни права и свободи по Договора за функционирането на ЕС и Хартата за основните права в ЕС", казва правозащитникът.
Той напомня, че всеки гражданин, който е пострадал от действията на МВР, има право да заведе иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Член 2в от ЗОДОВ влезе в сила от началото на декември миналата година. Той изрично предвижда отговорност на всички български институции при нарушението на правото на ЕС. В случая това не е обвързано с момента на произнасянето на КС.
"Сега ние имаме черно на бяло в решенията на КС и ВАС, че действията на МВР нарушават свободата на придвижване, която е защитена, както от българската конституцията, така и от правото на ЕС", казва адв. Екимджиев.
"ЗОДОВ позволява да бъдат заведени дела и да бъдат доказани конкретните вреди от стрес, притеснения, провалени пътувания. Може някои хора да са пътували за лечение в чужбина. За всеки отделен случай гражданите могат да докажат пред съда колко са пострадали от този институционален рекет от страна на МВР", обяснява юристът.
Той напомня, че в рамките на делото по ЗОДОВ държавата може да направи искане за прихващане на нейното насрещно вземане на наложената глоба от КАТ.
Възможностите за завеждане на дело срещу държавата не води до незаконосъобразност на самите пътни глоби, заради които е била отнета шофьорска книжка книжките и са свалени номерата на автомобила.
"Няма никакъв смисъл да се влиза в спорове от кога действа решението на КС. Текстът на ЗОДОВ е ясен. В случая гражданите могат търсят правата си за нарушение на правото на ЕС. Решението на КС само показва, че исковете са основателни, защото нарушението на конституцията е едновременно и нарушаване на правото на ЕС", казва Екимджиев.
Той казва, че дълго време МВР не е действало като правова и демократична институция, а като башибозук, който просто е решил да вземе едни пари.
"От тази гледна точка един ерудиран и справедлив съдия би трябвало да отчете и факта, че освен репарационна функция, едни такива решения трябва да имат функция и на превенция по отношение на държавните институции. МВР трябва да знае следващия път колко ще струва, ако започне да действа пак по този рекетьорски начин. Друг е въпросът, че накрая пак ние ще ги платим от нашия джоб през данъците ни. Ако бях съдия, отчитайки бруталността на нарушението, бих определял по-големи обезщетения, за да изградя една трайна институционална памет в МВР", коментира правозащитникът.
Той изрази очакването си полицейските началници, които са наложили тази практика, да си понесат отговорността. Екимджиев напомни, че държавата може да заведе искове срещу тях заради допуснатите нарушения, ако е била осъдени заради техните действия (регресни искове – б.авт.).
mediapool.bg
