Христо Иванов: С Гешев като главен прокурор може да се затъжим по Цацаров

Фаворитът на Сотир Цацаров за главен прокурор е неговият заместник Иван Гешев. Той изглежда готов да ескалира линията на брутална репресия и безочливо обслужване на интересите на управляващите и заедно с това, в личен план, проявява примитивизъм и безогледност. На този фон може да започнем да съжаляваме за Цацаров. Това казва в интервю за Mediapool лидерът на "Да, България"Христо Иванов. Той разказва за плановете на коалицията "Демократична България" за местните избори, както и разликите с Реформаторския блок.

Господин Иванов, какви са очакванията ви от процедурата за избор на нов главен прокурор?

Ще наблюдаваме операция по инсталиране на цацароподобна фигура, която ще има две задачи: да продължи да гарантира безотговорност за тези, които са на власт и да продължи ескалацията на методите на репресия към онези, които пречат на властта.

Междувременно президентът беше захапан от премиера, че се меси в независимостта на съдебната власт.

По конституция, президентът има право да участва в процеса по избор на главния прокурор и задължение да отстоява публичния интерес в него. Важно е да има ясна диагноза за състоянието на прокуратурата, която дава аргументите за очертаване на профила на успешния кандидат. Държавният глава може да очертае условията, при които ще бъде или няма да бъде издаден президентски указ. Нещо повече, реформата на прокуратурата неизбежно е въпрос на конституционни промени. Президентът има конституционна инициатива и се надявам сериозно да обмисля да я упражни.

Консултациите обаче изглеждаха безцелни.

Поне до момента, те не доведоха до нищо конкретно – в общественото пространство няма диагноза за състоянието на прокуратурата, няма оценка за мандата на Цацаров, няма формулирани изисквания към кандидата, няма заявка за реформа в статута на прокуратурата. А иначе всичко е ясно: По всичко личи, че фаворитът на Цацаров е Иван Гешев. Независимо, че Гешев се опитва да увърта, очевидно е, че той има две важни качества, с които печели благоволението на Цацаров и Сараите: готов е да продължи и да ескалира линията на брутална репресия и обслужване на интересите на управляващите и заедно с това, в личен план проявява примитивизъм и безогледност, на фона на които да почнем да съжаляваме за Цацаров. Предполагам, че той така си представя своята историческа реабилитация...

Една кандидатура на човек с антропологическия профил на Гешев предполага огромна политическа цена за Борисов и ще покаже пропастта от зависимости от Сараите, в която той се е свлякъл. Точно затова, може да има и опит да се представи и някаква алтернатива, която обаче няма да бъде нищо повече от мюре.

Важно е какво ще прави Радев, който има право да върне едно предложение само веднъж. За да има ефект от подобно действие, то трябва да бъде придружено от ясни мотиви по същество. Нещо повече, доколкото практически беше пропусната възможността за поставяне на предварителни изисквания, считам, че ще бъде напълно уместно още при издигането на очевидно скандална кандидатура като тази на Гешев държавният глава да обяви, че не би подписал указ за него с конкретни аргументи и така да принуди ВСС да влезе в режим на реално поемане на отговорност, вместо да разиграват поредната августовска формалистична бутафория, която в съвета наричат „прозрачност“.

И най-важното, искам да кажа твърдо, че ние ще се противопоставим на подобен избор. Гешев, а и всеки друг, инсталиран без конкретно назоваване на тежките проблеми на прокуратурата, без набелязване на конкретни реформи и без доказателства за наличието на лични качества да ги проведе, ще бъде поредна катастрофа за правовия ред в България. Подобен избор само ще задълбочи недоверието към нас в Европа.

Какво е посланието на правителството с предложената процедура за отстраняването на "тримата големи" в съдебната система?

Това е отказ от разговор за проблемите на прокуратурата в дълбочина. Опит чрез поредната "пунта мара", както се изразява премиерът, да се замаже проблемът. Главният прокурор е висш конституционен служител, който носи първостепенна инициатива за провеждането на държавната наказателна политика и той трябва да носи отговорност за резултатите. Трябва да има ясен механизъм за търсенето на тази отговорност. Иначе, има много прост начин да разберем дали промените са пунта мара или не са. Ако не са – след публикуването им в Държавен вестник някой прокурор в София ще се самосезира за "ЦУМ гейт" или записите на „Двете каки“. Давността още не е изтекла. Но понеже те са "пунта мара", няма да се изненадам да има опити да бъдат използвани срещу Лозан Панов.

Има ли риск от прекратяване на натиска върху България от новата Европейска комисия?

Има. Борисов даже излъчи в интернет опита си да подчини интереса на България при договарянето на висшите постове на своя личен интерес. Той искаше да спазари премахването на мониторинговия механизъм без да сме си свършили работата. Това е унизително за България, защото хората в Европа виждат един премиер, който иска да бъде оставен на мира, за да управлява по същия мафиотски начин, както го е правил досега.

Ние видяхме как Борисов се отказва да работи в интересите на България, за да защитава своите персонални удобства и зависимости. Той отхвърли позицията на върховния представител за външната политика, която би била един успех за България, защото се бои да не предизвика недоволството на Путин и Ердоган. Проблемът не са Западните Балкани. Върховният представител ще бъде човекът, който ще продължи натиска срещу Русия да влезе обратно в релсите на международното право. Нашият премиер се бои да не му се наложи да вземе страна. Наред с това, той не иска от името на България да бъде избран човек, който го надвишава по компетентност, има собствено мнение и собствена биография. Вместо това, иска прислужник, йесмен. Това Борисов нарича свой комисар, който да изпълнява неговите лични поръчки. Това е практически пример за това как Борисов ограничава развитието на България в Европа до нивото на собствената си компетентност, интереси и зависимости.

Това го виждаме и в други области. Например, реалните причини за губенето на темп в присъединяването към Банковия съюз. Тоталната безпътица, в която увисна въпросът със „Шенген“. Но и нещо друго – ако има нещо дори по-важно от съдебната реформа, то е фундаменталната реформа на администрацията в България чрез въвеждане на електронно управление. В тази област, Томислав Дончев похарчи 10 години и 2 милиарда, и – практически нищо. И сега, признавайки провала си, той се измъква и прехвърля електронното управление в ресора на тази политически нулева фигура Марияна Николова.

Разбира се, кулминация на целия този отказ от развитие можем да видим в катастрофата с източените данни от НАП. Въпреки многократните ни предупреждения, че страната няма адекватна кибер защита и конкретните ни предложения в тази област, се стига до това крещящо нарушение на личния живот и сигурност на милиони български граждани. Тепърва ще става ясно дали това наистина е външно въздействие или е вътрешно дирижирана криза, но изводите за способността на държавата ни да охранява интересите на гражданите си и своята сигурност са потресаващи. На фона на скандала с Търговския регистър, за който нито беше понесена отговорност, нито са били взети адекватни мерки, сега имаме нов нагъл отказ да се понесе отговорност и да се каже честно на гражданите какво се е случило. Какво ти тук развитие, каква сигурност, какъв Шенген и Банкова съюз...

"Демократична България" подкрепя машинното гласуване, управляващите обаче искат да го отменят за местни и парламентарни избори. Каква според вас е причината за това?

Това е поредният пример за това, че тези хора нито искат, нито могат да модернизират страната. Дори в закона някак си да се запише нещо правилно, те после просто го провалят. Борисов, с всичките му зависимости от ДПС и корупционните клиентелни мрежи, по условие запълва висшите държавни постове с неспособни и зависими хора. Това изначално обрича всякакви опити за трайна позитивна промяна. Ние настояваме за електронно гласуване, но честно казано започвам да предпочитам Борисов да не го въвежда, защото ще стане поредната гавра. Първата стъпка към модернизацията на страната е смяна на това правителство, защото иначе България ще продължи да бъде задушавана.

Ако правителството си отиде сега, кой е готов да поеме властта? Втора на опашката изглежда Корнелия Нинова. Не сте вие.

Огромният проблем е именно, че на хората като алтернатива се представя Нинова, а те не я искат. Това, според мен, би минирало и кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София. Независимо, че ще се опитва да се дистанцира от БСП, на врата ѝ ще виси камъкът на Корнелия Нинова и фигури като Георги Гергов и пр. Хората много добре знаят, че ако изберат Манолова, ще получат Нинова като победоносен кандидат-премиер. Това няма как да бъде печеливша оферта в София, видя се и на Европейските избори, на които по същия механизъм беше похарчена Йончева.

Що се касае до Демократична България, ние имаме и експертизата, и яснотата какво трябва да се прави в ключовите сектори. Но, преди да говорим за готовност, ние сме наясно, че трябва продължим да работим и да заслужаваме обществена подкрепа.

За Мая Манолова почвата се подготвя, от отговорът ви се вижда, че и вие мислите така. Има ли "Демократична България" човек за София?

Ние изхождаме от това, че има предпоставки за пробив в София. Това би било трудно, но и изключително важно, не просто за столицата, а за цялата страна. Длъжни сме да направим всичко възможно да извоюваме този пробив. За тази цел, усилията ни са насочени в две посоки – да избегнем сериозно разпиляване между алтернативни кандидатури и да предложим убедителен претендент за сериозната управленска роля на градоначалник на София.

Профилът е на човек, с който София да реализира своя огромен потенциал, да бъде управлявана по-добре, да бъде истински локомотив за развитието не само на столицата и страната, но дори на региона. Трябва да сме амбициозни и да успеем да заразим с тази амбиция избирателите.

Имаме варианти и немалко кандидати, между които ще изберем. Ще обявим обаче кандидатура в тактически най-правилният момент. В пълно съзнание сме за историческата отговорност и възможност, което стои пред нас софиянци.

Възможно ли е кандидатът ви да е от граждански организации, които се занимават с проблемите в София?

Възможни са всякакви варианти, но считаме, че софиянци ще гласуват не просто за този, които констатира провалите на Фандъкова, а който има визия за развитие и разполага с опит, който гарантира, че може да я осъществи. Но освен намирането на подходящия човек, стои и въпросът е дали всички, като общност, ще можем да осъзнаем сериозността на този момент. И да се обединим и да не позволим разпиляване. Това е въпрос на обща зрялост.

Залогът не е просто кой да стане кандидат. Залогът е това дали можем заедно, като гражданска общност, да покажем, че сме готови да сменим управлението на града, а и на страната.

В какъв формат ще се явява "Демократична България" на местните избори? Сам казахте, че залогът е голям, а спечелихте евродепутатско място само с няколко хиляди гласа над бариерата.

"Демократична България" ще се яви с национална регистрация в настоящия си формат. С много ясно послание, че ние по места сме открити за сътрудничество с всички обществени и политически сили, които могат да отговорят на нашето ниво на амбиция и искат да бъдат реална алтернатива. Трябва, разбира се, да могат да покажат и минимална последователност между думи и политическо поведение.

Целта ви е да не приличате на "Реформаторския блок"?

Нека погледнем къде беше "Реформаторския блок" след европейските избори 2014 година и къде е сега "Демократична България". Нивата на подкрепа са сравними. Номинално ние имаме малко по-ниска подкрепа, но сега активността беше по-ниската. Освен това ние сме три политически сили, а те бяха два пъти повече. "Реформаторският блок" обаче излезе от евроизборите със скандал, който никога не преживя.

И досега, ако питате участниците в онези събития, те ще кажат, че това, което заложи провала, е скандала между ДСБ и ДБГ. Това при нас го няма. "Демократична България" е стабилна. Има ясна визия за развитие и лидерство, на което може да се има доверие. Съществуваме вече 2 години и не сме позволили нито един скандал. Показахме способност да взимаме решения и да ги провеждаме и това да не води до разправии. "Реформаторският блок" на втората си година вече се разпадаше под собствената си неспособност за лидерство, за взимане на решения и заради прогресиращото превръщане на Борисов в основен задкулисен арбитър на техните блокажи. Мисля, че контрастът е доста ясен.

mediapool.bg