За газова борса поне 1/2 от доставките трябва да са извън "Булгаргаз"

Индустриалните енергийни потребители подкрепят идеята да купуват електроенергия от специален сегмент на борсата за ток у нас, но имат притеснения дали ще проработи освобождаването на пазара за природен газ с принудителни продажби и дали няма да се стигне до повишаване на цените. Бизнесът също така няма интерес да купува дългосрочно ток от АЕЦ "Белене", тъй като бе струват 200 лв/МВтч за двадесетгодишния период на изплащане на инвестицията.

Това коментира председателят на

Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов в интервю за Mediapool. Той също така е директор "Стратегическо планиране и инвестиции” в "Стомана Индъстри”, Перник. Магистър по икономическа информатика, със специализации по логистика, управление на проекти, платежни системи и финансова журналистика.

Г-н Стаменов, как БФИЕК гледа на предложението на енергийния министър Теменужка Петкова на борсата за търговия с ток да има отделен сегмент за сделки само с промишлените предприятия като начин аз успокояване на цените?

Гледаме позитивно, защото и докато имаше регулирани цени за бизнеса, те бяха по категории за потребители ниско, средно и високо напрежение. И ако се следва тази философия, е аргументирано да има такова разделение на пазара. Вторият аргумент за такава платформа е, че една система, за да е стабилна, трябва да има както базово производство, така и базова консумация. Да има фундамент, който е логично да е сегментиран, защото това крепи цялата система. Върха тази основа се наслагват ВЕИ, битови потребители, различни профили, но така по-лесно се регулират и управляват, за да се гарантира стабилна работа на електроенергийната система.

Подобен механизъм има във Франция. Разбира се в никакъв случай не трябва да се допуска дискриминация между бизнес потребителите – защо е Пешо, а не е Гошо!?

Има ли и в други държави от ЕС подобно сегментиране на борсовия пазар на електроенергия?

Знаем, че има и в Румъния. Предстои да проучим как стоят нещата там, защото министър Петкова каза, че министерството проучва модела, но аз знам, че ние (бизнес организациите) трябва да сме активни и да съдействаме, чрез информация за практиките в останалите страни членки. Френският модел е нотифициран през 2010 г. и сега му се готви пренотификация с решение на техния регулатор. През 2010 г. във Франция е разрешено да се сключват 20-годишни договори с индустрията чрез кандидатстване с определени количества базова енергия на фиксирана цена от 42 евро на мегаватчас. Която не се променя от цената на спот пазарите ден напред или при краткосрочните договори, независимо дали тя е по-висока или по-ниска.

Може да е и по-ниска спот цената, но дългите договори са на 42 евро. През 2010 г. ЕК е одобрила така да се продават 100 тераватчаса електроенергия. Сега е решено, че тези количества не са достатъчни и се иска Брюксел да разреши увеличаването им.

Тоест, за да има такъв сегмент на търговия на Българската независима енергийна борса, трябва да се определи какво количество ще се задели само за промишлените предприятия, на каква цена ще се предлага и ЕК да даде съгласието си. А кой ще осигури енергията?

Най-логично изглежда да е АЕЦ "Козлодуй". Защото това е производител на базова енергия. Не може да се предлага на базов консуматор непостоянна енергия от слънце или вятър.

Колко време би отнела нотификацията от ЕК на подобен сегмент на борсова търговия у нас?

Ако България изработи добър механизъм, той може бъде да бъде одобрен от ЕК бързо - за два-три месеца. По-сложното е именно изработването на този механизъм, защото трябва да се съгласува с бизнес организациите, за да няма обвинения за привилегировани потребители. Следва да се съгласува с българската администрация и Комисията за енергийно и водно регулиране и нотифицира пред ЕК.

Кой трябва да реши какви да са количествата и фиксираната цена за промишлеността у нас?

Цената може да е на базата на статистика за цените на борсата в последната година.

А има ли укротяване на цената на електроенергията на българската борса след обявените нови мерки и реформи на пазара, включително внесените между първо и второ четене на промените в Закона за енергетиката?

Не бих казал. За събота цената бе 53 евро/МВтч. И това при положение, че в момента товарът в системата е над 4000 МВ, а конвенционалната генерацията надхвърля 7-8000 МВ. С ВЕИ-тата имаме над 12 000 МВ инсталирани мощности. Но цената у нас е рекордно висока - сред първите три в ЕС. Не забравяйте, че само в България плащаме фиксирана добавка за дългосрочните договори с т.нар. американски централи.

Какво е вашето обяснение за тези аномалии?

Според нас държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да работи, така че да си покрива променливите разходи, но те не смеят. Смисълът е следният: централата в момента работи с три блока, а има осем. Ако включат още един блок, за да си покрият променливите разходи и заплатите, ще минимизират загубите и ще успокоят пазара. Като не работят, тези разходи се трупат и вместо на централата да са й достатъчни 130 лв. вече й трябва цена от 200 лв.

Как бизнесът вижда решаването на всички проблеми на борсата? Има ли какво друго да се направи, което министърът на енергетиката пропуска?

За съжаление през всичките тези години европейските политика дадоха много грешни сигнали на пазара със субсидираните цени за ВЕИ производителите. Да, добре е да има ВЕИ производители, но тези субсидии объркаха пазара и вече няма адекватни ценови сигнали за инвестиции в конвенционални мощности. Реално в момента в нито една европейска държава не се строи голяма енергийна мощност изцяло на пазарен риск. Навсякъде има субсидии. Липсва пазарната конкуренция. Разбира се, в някои държави като Германия се върви към децентрализация на електроенергийната система.

Това не е ли странно на фона на постоянните призиви и обявявани действия от страна на ЕК за повече пазар и конкуренция?

Ако погледнем картата на цените на електроенергията в ЕС, ясно си личи разделението. Западна Европа

почти всеки ден е в синьо (ниски цени), Централна и Източна Европа (ЦИЕ) сме в розово или в червено.

Е, това надали е само заради европейските политики!

Проблемът е и в липсата или слабата пазарна интеграция в страните от ЦИЕ. Ако се интегрира пазарно цяла Европа, тези разлики в цените ще се преодолеят. А и плащанията за студен резерв ще отпаднат полека лека, тъй като самите оператори на електропреносната мрежа ще се резервират помежду си. По-пълното използване на междусистемните капацитети също ще предотврати

повишения на цените и образуването на сегашните острови на скъпа енергия, както е в региона Унгария, Румъния, Сърбия, България и Гърция.

При сегашното напрежение на електроенергийната борса как бизнесът оценява намеренията от октомври да има такава и за природния газ?

Подкрепяме либерализирането на пазара на природен газ. Но трябва да се действа внимателно. В бизнеса сме съгласни, че заложеното сега в поправките на Закона за енергетиката между първо и второ четене отпадане на регулираните цени на газа за промишлеността трябва да се случи.

Но според нас това трябва да стане, когато поне 50 процента от суровината идва от различни доставчици, а не както е сега - предимно от държавната "Булгаргаз". Тоест, погледнато през цифрите, ако изключим потреблението на газ от топлофикациите, от оставащите 2 млрд. куб. м годишна консумация от бизнеса поне 1 млрд. трябва да са от алтернативни доставчици. Но това не може да стане от регазифициран втечнен газ, защото е трудно при сегашната инфраструктура да се предлагат такива количества. На терминала в Ревитуза като дойде карго, то трябва до две седмици да се пласира. Дори и да се съберем десет предприятия и да си вземем един танкер, трудно можем да правим това на всеки две седмици, защото на този терминал има и други играчи. Не е сериозно. Трябва да имаш микс и от тръбен газ, алтернативни доставки. Също не са развити и търговските отношения, защото досега сме били с един доставчик.

Други представители на газовия пазар също смятат, че при основни доставки от "Булгаргаз" и малки търговци трудно може да се говори за свободен пазар.

Класиката при доставките на природен газ е, ако можеш, да си осигуриш 80-90% с дългосрочен договор, а останалите от 10 до 20% – на къс договор. Погледнато така, само голям доставчик може да ти даде такива големи количества, а останалото да вземеш на спот. Предимството на индустрията е, че в повечето случаи става дума за равномерни доставки през цялата година.

Тоест принудителното извеждане на "Булгаргаз" да продава и на предприятията да купуват строго определени количества газ от борсата е със съмнителен ефект?

Аз мисля, че за всички участници е нещо ново и предстои да видим как ще сработи. Първата идея беше да сме задължени да купуваме от борсата 10 процента от потреблението си

(индустрията с годишна консумация над 300 Гвтч/годишно), но и да може да купуваме свободно от когото си искаме. Сега между първо и второ четене на поправките в Закона за енергетиката са махнати квотите за купуване от газовата борса от промишлените потребители.

Според вас принуждаването на "Булгаргаз" да продава на борсата количества от получаваните по договора с "Газпром" създава ли опасност за повишаване на цената на газа?

Хипотетично може. Защото ако догодина цените на спот пазарите са високи, има риск някой да дойде и да купи цялото количество, което "Булгаргаз" продава без надценката си на борсата. Например, при сегашна цена на тръбния таз от 22 евро, "Булгаргаз" си маха надценката и го пуска за 21 евро, но спотът е 30 евро. Може да дойде търговец, който ще предложи цена от 28 евро и "Бултаргаз" ще е доволен, но бизнесът ще остане с недостиг. "Булгаргаз" ако продаде за износ 10 процента от 3 млрд. куб. м годишни доставки, ние ще трябва да се чудим откъде да си купим нужните количества. И може да стане така, че пак "Булгаргаз" да ни ги продаде с по-голяма надценка, защото ще трябва да иска допълнителни обеми от "Газпром". А когато взема над договорените годишни количества от "Газпром", цените са с 10 процента по-високи.

Но внесените поправки предвиждат "Булгаргаз" да прави два последователни търга за своите обеми – първо само за вътрешния пазар, и после каквото остане – за други купувачи.

Разбира се за първата година "Булгаргаз" ще продава на борсата първоначално само за вътрешни потребители и ЕК потвърди на работната група в енергийна комисия, че това е приемливо временно ограничение. Да, но аз не знам кой и как ще осъществи контрола. Идва търговец, който купува уж за вътрешния пазар, но го продава на гръцката ДЕПА например. Или самата ДЕПА купува. Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ)може да установи този износ, но при сега предвиденото положение не виждам какво могат да им направят на износителите на количества, предназначени за българския пазар. БТГ няма как да спре този пренос, след като съответната компания си е купила капацитет за пренос през мрежата му.

Може би трябват допълнителни текстове за защита от такъв износ?

Законът трябва да дава само рамката. Давам пример – днес няма борса, но реално сделки за внос и износ има от няколко години. Дори самият държавен доставчик от тази години купува от други освен от "Газпром".

Няколко индустриални предприятия и газоразпределителни дружества редовно купуват от други доставчици извън "Булгаргаз". Както и продават свои свободни количества. Така се намалява т.нар. такса "празна тръба".

Подобна сделка се твърди, че е имала и ТЕЦ "Варна", която не е успяла да усвои договорените с "Булгаргаз" количества.

ТЕЦ "Варна", работейки само за студен резерв, не знае кога ще бъде активирана и кога – не. Затова няма как през юни да си поръчат конкретни количества газ за зимата. Тоест те трябва да поръчат незаявен газ от по-скъпия надвзет от "Газпром" и то в период, когато традиционно има недостиг на газ. Същото се отнася и за топлофикациите, които са неравномерен клиент и затова се ползва газ от хранилището в Чирен в зимния период.

Има ли други европейски пазари, където бизнесът да субсидира така цените на енергията за бита?

Кръстосано субсидиране има и на други пазари. Но по-скоро е обратното – битът субсидира бизнеса. В Германия например, ако цената на тока за стопанските потребители е една единица, за бита тя е шест пъти по-висока. А при нас населението плаща по-евтин ток и това е за сметка на бизнеса. Например нощната тарифа, по която се продава електроенергията за бита е 56 лв./МВтч Ако се погледнат данните от борсовата търговия у нас, в нито един ден няма толкова ниски цени на енергия извън пиковото потребление.

В Румъния до преди година цената на природния газ на дребно бе по-евтина отколкото за индустрията, но вече е освободена и е на пазарни цени.

Но у нас никой не иска да направи крачката за пълно освобождаване на цените на тока и газа въпреки много приказки за това от години и дори представяни графици по години.

Да, и това изкривява пазара и самите хора не полагат усилия за енергоефективни мерки, замяна на електроуреди, саниране. Не е нормално хората да се топлят на климатици, вместо на парно, но след като цената на тока е толкова ниска се случва това.

Наближава срокът за подаване на оферти за инвеститори в АЕЦ "Белене" като има възможност индустриални консуматори да заявят дългогодишни договори за изкупуване на тока от бъдещата ядрена мощност. Преди време бе обявено от вашата федерация, че бизнесът принципно има интерес към такива доставки, но зависи от документацията на търга. Вече очертават ли се заявки за договори за тока от АЕЦ "Белене"?

Не вярвам. Защото никой не може да каже каква ще е цената на тока от тази мощност. Бизнесът не иска "Белене" да се строи с държавни гаранции. Ако ще се строи, да е на пазарен принцип и да си реализира електроенергията на пазарна цена. Според мен никой от индустрията не би искал дългосрочен договор с АЕЦ "Белене", защото простите сметки сочат цена от 200 лв./МВтч поне в продължение на 20 години, докато се изплати инвестицията.

При решението за АЕЦ "Белене" трябва да се има предвид и това, че все повече европейски държави вървят към децентрализиране на енергийните мощности. Тоест да не са огромни, а малки централи, захранващи определен регион, защото се пестят разходи от пренос и поддържане на мрежи. При АЕЦ "Белене" само 1 млрд. евро струва присъединяването на централата към електроенергийната мрежа. При регионални мощности не са необходими толкова пари за мрежа и се намаляват разходи при пренос.

mediapool.bg