Трябва да запазим "социално евтините" и ефективни мерки за по-дълго, за да няма втора вълна

Моите очаквания са в рамките на седмица вече да имаме пик на епидемията и след това да започне намаляване. За разхлабване на мерките обаче е рано да се говори преди да бъде отчетен значителен спад на случаите и смъртността, казва в интервю за Mediapool епидемиологът от Европейския Център за Контрол на Болестите д-р Петър Марков. Преди дни той излезе с обширен анализ как да излезем плавно от карантината.

Неговото мнение е, че за по-продължителен период трябва да запазим мерки като масовото носене на маски и спазването на отстояние при общуване, които са "социално евтини", за да избегнем втора вълна на вируса.

Той е категоричен, че масовото тестване е ключово за справяне с епидемията и определя като положителен факта, че у нас е проведен първият скрининг на извадка от около 1000 полицаи. Д-р Марков обаче посочва, че тя не е представителна за българското общество, защото от нея са изцяло изключени деца, възрастни хора и вероятно жени.

Д-р Марков, на какъв етап, според вас, е в момента разпространението на вируса в България и кога може да се очаква пикът и съответно намаляване на случаите?

Понеже броени дни след въвеждането на карантинни мерки предаването на вируса започва стръмно да намалява, моето очакване е, че след три седмици в изолация, в момента предаването на вируса в България е в доста ниски нива. Но това допускане приема за дадено че мерките се спазват стриктно, реално не можем да знаем.

[div class='left_orange']Д-р Петър Марков е лекар със специалност по епидемиология от Лоноднското училище по тропическа медицина и докторска степен в областта на вирусната едпидемиология от Оксфордския университет.

Професионалният му опит от над две десетилетия включва работа като епидемиолог в Британската агенция за контрол на инфекциите и изследователска и преподавателска работа в Оксфордския университет и в Лондонския университет. В момента д-р Марков е експерт по инфекциозна епидемиология в Европейския Център за Контрол на Болестите.[class='left_orange' div]

Броят на потвърдените случаи е силно зависим от начина и интензивността, с която се тества. Т.е. броят на регистрираните случаи не е много надеждна оценка на реалния брой на заразените. Но поради това, че България е в изолация от три седмици, пикът на епидемията се очаква сравнително скоро. Трудно е да се правят точни прогнози, разбира се, но ако приемем, че стриктно са се спазвали мерките, моите очаквания са в рамките на седмица вече да имаме достигане на някакъв пик на епидемията и по-късно начало на спад. Реално и сега ако се погледнат данните в България има известни признаци за намаляване на нарастването. Но е твърде рано още да се вадят заключения.

Преди дни вие излязохте с обширен анализ, в който давате варианти за излизане от карантината. Кога в България може да се говори за разхлабване на мерките? Дайте вашата рецепта по какъв сценарий да започне излизането от карантина у нас?

За разхлабване на мерките все още е твърде рано да се говори. Това е така, защото дори след като сме достигнали пика на случаите, оттам нататък ще трябва да изчакаме още доста време броят на случаите да слезе и да стигне до много ниски нива и чак тогава може да се мисли за разхлабване на мерките. Дотогава е важно мерките да продължават да се спазват без промяна стриктно.

Какъв ще бъде подходът за разхлабване на карантинните мерки е нещо, което трябва да се уточни след внимателен анализ, като се вземат предвид нуждите, обстоятелствата и възможностите в България. Това не е нещо, което може да се препоръча просто така. Много фактори трябва да бъдат взети предвид.

Разбира се, най-добрият вариант би бил ако можем да въведем масово тестване, което да ни даде възможност да класифицираме хората според това дали те са заразни, податливи или резистентни на заразяване и това ще даде възможност на хората, за които знаем, че не са заразни да бъдат оставени спокойно да работят и живеят без притеснения докато в това време фокусираме ресурса си да изолираме фокусирано само заразните. За съжаление, достъпността на тестове е проблем и то не само в България. На повечето места тестовият капацитет е трудно да се разгърне бързо.

Колко точно ниски нива трябва да достигнат новите случаи, за да се премине към разхлабване на мерките?

Както вече подчертах, броят на потвърдените случаите силно зависи от това доколко се тества. В България няма много широко и масово тестване. Съответно на базата на потвърдените положителни случаи е трудно да се съди за броя на реалните случаи. При всички положения преди да видим обратно падане на смъртността, която е по-надежден показател за рзмера на епидемията, практически до нула, аз не бих препоръчал разхлабване на мерките. Поне не съществено разхлабване.

По принцип за разлика от броя на потвърдените случаи, които зависят от масовостта на тестването, броят на смъртните случаи е по-надежден показател, просто защото смъртта винаги се регистрират по закон. Но за съжаление броят на смъртните случаи идва по-късно във времето поради забавянето във времето между заразяването и развиването на тежки симптоми от човек. По тази причина броят на смъртните случаи се движи като статистика със закъснение.

В България за разлика от други държави развитието на смъртните случаи се случва по-неритмично. Имаме дни без докладвани смъртни случаи, след това дни с по 1-2, друг път с 4-5...

Ние уловихме епидемията в много ранен етап и се взеха доста ранни мерки. Точно това даде възможност потвърдените и смъртните случаи да не са нараснали до степента, в която са в други страни в Западна Европа. А винаги когато имаме малки числа, случайността играе много по-голяма роля. И точно това е нашият случай. При малък брой случаи от ден до ден може да има големи колебания, но това, което трябва да се гледа е някакъв среден тренд, който до съвсем скоро беше на нарастване.

Вие вече няколко пъти споменахте ключовата роля на масовото тестване. Тук преди два дни излязоха резултати от първия такъв по-масов скрининг на група от 1000 полицаи, които показаха, че под 1% от тях са се срещали с вируса. Според властите това означава, че вирусът не циркулира масово. Това добра новина ли е?

На първо място исакам да кажа, че фактът, че е проведено това изследване е добра новина – трябва да имаме повече такива изследвания, защото те ни ориентират в разпространението на инфекцията. Но това изследване трудно може да бъде наречено представително изследване за населението в България по две причини. Първо, за представителност извадката трябва да бъде по-голяма. Второ, и по-важно е, че в групата на полицаите напълно изключени са две големи по размер възрастови групи – на всички под 18 години (децата) и на хората в пенсионна възраст и също почти напълно изключва жените. Т.е. извадката от полицаи още по дизайн не взима предвид повечето от половината население на страната и би могла да е представителна за полицаите като професионална група. Но това изследване все пак дава някаква ориентировъчна представа.

А как, според вас, трябва да се разшири обхватът на тестването, за да стане картината по-пълна?

Първо трябва да се уточни, че тестовете са най-общо два вида. Едните са такива, които установяват наличието на вируса в организма на човек, т.е. дали конкретният индивид е заразен. Вторият вид тестове са серологични, т.е. Проверяват за наличието на антитела. Те показват дали даденият човек е бил в контакт с вируса в миналото или наскоро.

И тези два вида тестове могат да се ползват по различен начин. Тестовете от първия вид, се ползват за откриване на заразени например измежду контактните лица на болен, когато се стремим да открием всички заразени и заразни, за да бъдат изолирани и да не представляват опасност за околните. Серологичните тестове от друга страна са полезни, за да знаем до каква степен населението вече е прекарало вирусната инфекция, по подобие на изследването на полицаите, което вие споменахте.

Според анализ на Националния център по заразни и паразиттни болести (НЦЗПБ) след въведените мерки от 14 март до 1 април времето на удвояване на новите случаи на Covid-19 се е увеличило от 1.5 до 9.2 дни, което според властите е индикатор, че скоростта на разпространение намалява стабилно. Доколко според вас подобен анализ отразява реалната картина в България като се има предвид ниското ниво на тестване?

Времето за удвояване на случаите дава някаква приблизителна представа за начина, по който нараства епидемията. В него обаче има два проблема. Единият е, че при почти всяка епидемия времето за удвояване на броя на случаите устойчиво намалява с времето. В ранните етапи на нарстване, докато се увеличи броят на случаите, удвояването става много бързо. Например ако има докладван един случа и след това се докладва втори случай това вече е удвояване, при следващите два случая отново ще е на лице удвояване. При една епидемия дори ако нищо не правим и не взимаме никакви мерки за контрол, с течението на времето, периодът за удвояване на случаите ще намалява от самосебе си.

На второ място, когато епидемията добие много големи размери, което за щастие не е случаят в България, да речем ако става въпрос за десетки хиляди случаи, тогава едно удвояване би имало огромни, драматични измерения в абсолютни числа, дори и то да не стане за 4, а за 9 дни. Така че е важно да се гледа и абсолютният брой на слуачите и също как броят на случаите във времето се влияе от интервенциите, които ние предприемамае.

Във вашия анализ казвате, че няма как да се върнем към предишното си ниво на безгрижие. Докога смятате, че животът ни ще бъде повлиян от различни ограничетелни мерки, свързани с коронавируса?

Това е много труден въпрос. Ако искате лесен и бърз отговор, ще ви кажа: Със сигурност когато имаме ваксина. Но понеже това едва ли ще е съвсем скоро и очакванията са за след около година, преди това ние ще трябва да намаляваме строгостта на ограничителните мерки и да следим как епидемията реагира на това.

Това е все още един нов вирус и много неща не се знаят, но добрата новина е, че с времето научаваме все повече за него, което помага да подобряваме мерките за контрол. На път са все повече и все по-обещаващи методи за лечение. Така че с всеки изминал ден нещата се подобряват като переспектива.

Сега времето започва да се оправя и много хора се питат ще могат ли да отидат на почивка през лятото, кога ще отворят заведенията, кога ще могат да се върнат към рутината си, да ходят на работа, в университета, на училище...

Всички ние стоейки и работейки от вкъщи се надяваме да се върнем колкото се може по-бързо към нормалния си начин на живот, но за съжаление от позицията на днешния ден е трудно да се дават прогнози.

Ако се окаже така, че новият коронавирус е с някаква изразена сезонност, която е характерна за другите въздушно-капкови инфекции, може да има намаляване на предаването през летния сезон и съответно контролът тогава да бъде по-лесен и да можем да си позволим малко по-свободен режим. Но действително е много трудно отсега да се дават прогнози в това отношение.

А от епидемиологична гледна точка какви са очакванията за втора и последващи вълни на епидемията?

Ако ние се справяме добре с контрола на вируса във времето и поддържаме нужното ниво на социално дистанциране, аз всъщност не очаквам следващи вълни на инфекция. Следващи вълни могат да дойдат само ако ние спрем контролните мерки или не ги спазваме както трябва и тогава степента на предаване на вируса в популацията ще се увеличи. Но ако ние сме внимателни и постепенно либерализираме мерките, то тогава не очаквам следващи вълни. Всичко зависи от нашите действия.

Кои мерки задължително трябва да се запазят, за да не се допуснат следващи вълни на инфекцията?

Всички мерки заедно работят да намалят възможностите за предаване и всяка една допринася по своя начин за това. И преценката ще почива на това доколко една мярка е ефективна и в същото време доколко блокира живота на хората и вреди на икономиката. Колкото повече една мярка е пречеща, толкова повече ще искаме да я премахнем и обратно, мерки, които са "лесни" и ефективни ще останат. Например носенето на маски и поддържането на социална дистанция, като работа от вкъщи, когато е възможно, отстояние от 1.5-2 м. при разговор, нареждане на столовете при срещи на по-голямо разстояние – всичко това са неща, които не са много трудни за изпълнение, а могат да имат голямо отражение върху предаването. Така че аз бих посочил този вид "социално евтини", но ефективни мерки като такива, които ще ползваме дълго време.

Подценена ли беше първоначално опасността от новия вирус от здравните експерти и власти и СЗО, за да се стигне в последствие до паническото затваряне на градове, бизнеси и цели държави?

Първо бих искал ви коригирам. Световната здравна орагнизация (СЗО) в нито един момент не е подценявала риска от този вирус. От самото начало – 31 декември, когато Китай им докладваха за първите случаи в Ухан, СЗО отблизо следи развитието на епидемията и водещите експерти са правили по-скоро отрезвяващи изказвания, отколкото успокояващи.

Понеже до много късен етап пътуванията не бяха забранени, дори се казваше изрично, че не се препоръчват ограничения в придвижването на хора и стоки...

Решенията за прекратяване на контакти между страните са по-скоро в полето на националните правителства и това са суверенни решения на съответните страни. За съжаление този тип решения често са водени от не чисто епидемиологични или здравни съображения, а от съображения за икономиката или политически мотиви. За съжаление някои конкретни страни подцениха опасността от Covid-19 за своите гражнаи и някой продължават да го правят. Но експертите от самото начало следят този вирус с тревога, защото за всеки епидемиолог, който види сепента му на заразност и нивото му на патогенност и факта, че има тихо заразяване от безсимптомни носители, това веднага е ясна "червена лампа".

А как можем да си обясним различното "поведение" на вируса в отделни страни - различните нива на разпространение и смъртност в държави като Италия, САЩ и др. спрямо това, което първоначално беше докладвано от Китай. Появява се информация, че Китай е манипулирал данните за размера на бедствието...

Информацията, която постъпва от Китай е много несигурна, защото постъпва от официалните източници, и в една тоталитарна и централно контролирана държава, е трудно да знаем каква част от тази информация е надеждна и каква не е.

Степента на смъртност в различните страни много зависи от степента, с която се тества активно в страната. Защото смъртността се изчислява като процент от откритите случаи. Ако една страна тества много малко, само тежко болни хора, то броят на откритите е много малък и съответно съотношението между починали и открити става много високо. Това е случаят в Италия. Там се изследват почти само постъпващите в болница. Това означава, че се изпускат огромно количество заразени, които не влизат в болница и нямат симптоми. Докато в страни, които тестват много широко, както е Германия, броят на потвърдените случаи е толкова голям, че броят на смъртните случаи представлява много малък процент от тях. Т.е. статистиката за смъртността е много трудно да се използва за сравнение между страните. Поради много различния начин, по който се събират данните такова сравнение няма много смисъл.

А не трябва ли на някакъв етап, макар и по-късен, да им уеднаквяване в методологията, за да се направи някаква глобална оценка на ситуацията?

Би било чудесно, но към момента ще е трудно да се уеднакви методологията между толкова много страни. В същото време глобални оценки на ситуацията се правят непрестанно и има в изобилие.

mediapool.bg