Проф. Стоименова: Лекарствена политика се прави с данни и аргументи, а не с белезници

Аз продължавам да се питам "у кого възбудих тревога" и дори и с тезите, които изказваме, да засягаме нечии икономически интереси възможно и редно ли е това да се случва в една европейска държава през 2020 г.? Ако живеем в правова държава, където трябва да има съответствие между състава на престъплението и действително извършеното, размера на гаранцията и предвиденото наказание, важи презумпцията за невинност и събирането на обективни доказателства и пр., нима има значение кого сме подразнили? Ако държавното обвинение действително изповядва тези ценности и принципи, никой не би следвало да се притеснява кого е подразнил, чии интереси е накърнил и прочее детайли от съвременното ежедневие в България. Това коментира в интервю за Mediapool председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова, която на 10 април беше обвинена от прокуратурата за всяване на паника заради нейни интервюта, в които говори за опасността на липса и недостиг на лекарства в условията на пандемията.

"Коментирането на недостига на лекарства е нещо нормално и е част от ежедневието на българския фармацевт и не виждам как това може да буди тревога у някого", казва тя. Според Стоименова всеки, който е запознат с интервютата, които е дала, знае, че те "не могат да са причина за повдигане на обвинение, още повече по член от НК, който се използва при фалшив сигнал за бомба или фалшива терористична заплаха".

По повод въпроса за генеричната замяна на лекарства в аптеката в условията на извънредно положение, който предизвика мощен отпор и МЗ се отказа да я въвежда, Стоименова коментира, че "има заинтересовани, които просто не искат дори да се говори по темата, защото нямат никакви аргументи".

Проф. Стоименова, имахте ли предупреждения преди да ви бъде повдигнато обвинението да внимавате какво говорите по време на публичните си изяви?

Не бих искала да правя публични някои факти от хронологията на събитията, за това си има съответните органи и организации. Нека се фокусираме върху повдигнато обвинение за две медийни изяви, с които всеки може да се запознае, в които аз дискутирах общоизвестни тенденции, които намират отражение в дискусиите, водени от Световната здравна организация, Европейската комисия, Европейския парламент, Европейската агенция по лекарствата и пр.

И държавното обвинение приравни тези балансирани, основани на факти и писмени документи изяви на фалшив сигнал за поставено взривно устройство – така популярния напоследък чл. 326, ал.1 от НК. Като последното се случи само за няколко часа след интервюто ми в БНТ.

Смятате ли, че интервютата ви пред БНТ и БНР са истинската причина за тези обвинения или тя може да се търси в други ваши действия? Например, че сте подразнили прокуратурата с критиките си относно предприетите проверки в аптеките... Или защото сте засегнала финансови интереси с искането ви за въвеждане на генерична замяна на лекарства в аптеките за времето на извънредното положение?

Всеки, който е запознат с интервютата, които дадох, знае, че те не могат да са причина за повдигане на обвинение, още повече по член от НК, който се използва при фалшив сигнал за бомба или фалшива терористична заплаха. Не виждам с какво съм подразнила прокуратурата, моите действия винаги са балансирани и съгласно действащите закони. Аз продължавам да се питам "у кого възбудих тревога", и дори и с тезите, които изказваме да засягаме нечии икономически интереси възможно и редно ли е това да се случва в една европейска държава през 2020 г.?

Истината винаги излиза наяве. Прави впечатление хронологията на събитията. Както и бързината, с която е образувано производството и за няколко часа е счетено, че доказателствата са неоспорими. Като логичен човек, аз разбира се, съм си съставила хипотези. Действително поставихме някои проблеми в светлината на прожектора – начина, по който се извършваха проверките на аптеките още в първите дни на обявената пандемия с по 10-тина проверяващи едновременно. Попитахме и защо 10-тина години след дискусии, кръгли маси и препоръки за генерична замяна така лесно се отказаха от нея. Поставихме въпроса за липсата на ясни инструкции за аптеките и лични предпазни средства. Ние имаме право да поставяме тези въпроси, а обществото има право да бъде информирано. Това би следвало да става в нормални условия, при разбиране и подкрепа от изпълнителните органи, така както става в други страни. Ако живеем в правова държава, където трябва да има съответствие между състава на престъплението и действително извършеното, размера на гаранцията и предвиденото наказание, важи презумпцията за невинност и събирането на обективни доказателства и пр., нима има значение кого сме подразнили?

Ако държавното обвинение действително изповядва тези ценности и принципи, никой не би следвало да се притеснява кого е подразнил, чии интереси е накърнил и прочее детайли от съвременното ежедневие в България...

Защо е толкова голяма съпротивата от страна на съсловната лекарска организация и дори на генеричната индустрия у нас срещу въвеждането на генерично заместване в извънредното положение?

Има известна еволюция в мнението на Българския лекарски съюз (БЛС), които отначало се обявиха категорично против генеричната замяна, а след това разпространиха мнението, че това е нормална практика в други държави, но в България следва да се въведе с подходящо внимание към детайлите.

Такова е и мнението на БФС – генеричната замяна трябва да се въведе при наличието на подходяща регулаторна среда за това. На мнение сме, че времето за приказки изтече. Години наред темата е дискутирана, всички в сектора са дали своите становища, генеричната политика е залегнала в редица проекти, включително в програмата на настоящето правителство (мярка 452 в програмата).

Създаването на поредна работна група, която отново да обсъжда, вече десетилетие обсъжданото, е просто опит нещата да се заметат отново под килима. Любопитно е защо не просто еволюират позициите на генеричната асоциация, а стават диаметрално противоположни в някои аспекти.

Несъздаването на благоприятна регулаторна среда за въвеждане на генеричната замяна години наред не е оправдание за невъвеждането на практика, която успешно се прилага в други държави и води до намаляване на разходите за лекарства.

А в условията на извънредно положение щеше да доведе до намаляване на необходимостта от допълнителни разходки на пациентите за нови рецепти, ако даденото търговско наименование не е налично. За разлика от много други заинтересовани страни, мнението на БФС относно въвеждането на генеричната замяна е било винаги последователно.

Становището, което изрази ръководството на БЛС е всъщност във връзка с качения от Министерство на здравеопазването текст на интернет страницата на министерството, който е доста различен от визията на БФС. Нашата визия бе за промяна в закона, а не в подзаконов нормативен акт, както и за изключването на някои лекарствени продукти от обхвата на генеричната замяна – например биологичните лекарства, лекарствата за лечение на лица под 16 години, лекарствата съдържащи високорискови и рискови лекарства (отпускани с т.нар. жълти и зелени рецепти), имуносупресори и др. Що се отнася до реакцията на генеричната индустрия, прави впечатление, че те винаги са били включени в работните групи, готвещи нормативните промени, както и в кръглите маси, посветени на тематиката на генеричната замяна. Още през 2009 г. предлагат генеричната замяна като една от петте мерки за увеличаване на ефективността на фармацевтичната система.

Разбира се, една мярка като генеричната замяна е добре да бъде приета в резултат на консенсус между заинтересованите страни, но основната отговорност за въвеждането, респективно невъвеждането й си остава на Министерство на здравеопазването.

Приемате ли упреците, че не е сега времето и че нямаме необходимите условия за да бъде процесът достатъчно честен и прозрачен? Някои от критиките са, че в момента няма как да се провери дали действително едно лекарство е липсвало в аптеката, за да се подмени с друго, че при замяната пациентът може да се наложи да доплаща повече, че замяната може да облагодетелства вертикално свързаните аптеки, дистрибутори и производители, които имат общ собственик...

В една дискусия на експертно ниво не може да има упреци, а само аргументи по същество. Проектът за въвеждането на генерична замяна в условията на извънредно положение бе на Министерството на здравеопазването, а не на БФС. БФС обсъди някои мерки за оптимизиране на лекарствоснабдяването с Националния оперативен щаб, включително и въвеждането на генеричната замяна, но тук е мястото да напомня, че генеричната замяна се дискутира и в рамките на предстоящия закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманата медицина (както и през последните десет години) и в този смисъл съвсем не е нещо ново.

В дебатите за генеричната замяна трябва да има само аргументи по същество, а не аргументи от страх или други емоции. Очевидно е, че БЛС реагираха на проекта за промяна в наредба 4/2009 г., без да са запознати със становището на БФС, който е за балансирана правна уредба за генерична замяна.

В официалното становище на Българския фармацевтичен съюз по повод на въвеждането на възможността за генерична замяна, което е налично на сайта на парламента и бе потвърдено и от мен по време на първо четене на законопроекта в Комисията по здравеопазване, ние отстояваме виждането, че въвеждането на генеричната замяна трябва да е съобразено с изискванията за проследимост на назначената терапия от страна на изпълнителя на медицинска помощ. Поради липсата все още на електронно досие на пациентите и електронна рецепта, заместването ще се отбелязва от магистър-фармацевта в рецептата или в рецептурната книжка на пациента.

По този начин, предписващите медицински специалисти ще могат да проследят в рецептурната книжка какъв продукт е отпуснат. Но това е въпрос на технология или оперативна процедура, която не е проблем да се съгласува между експертите. Истината е, че има заинтересовани, които просто не искат дори да се говори по темата, защото нямат никакви аргументи.

Коментиран е и въпросът за създаване на благоприятна регулаторна среда за въвеждане на генеричната замяна, включително въпросът за т.нар. вертикална интеграция. На практика ръководството на БЛС атакува БФС за проект на МЗ, без да е запознато със становището ни. Смятам, че това явление, е показателно за състоянието на дебата по важни за пациентите теми в съвременното ни общество и трябва да намерим подходящото му лечение.

Всички заинтересовани страни не само трябва да обсъждат дадена тема открито, в контекста на аргументите по същество, но също така трябва да бъдат последователни в позициите си, а единствената отправна точка да е по-доброто за пациента на най-добрата цена, без дори съмнение за компрометиране на качеството и ефикасността. Лекарствена политика се прави с дебати, излагане на аргументи, анализиране на данни, залагане на цели и пр., а не с белезници.

Кой, според вас , има интерес да ви затвори устата и нещата, които говорите пред медиите да не се чуват повече?

Предстои да разберем това. Аз разбира се имам своите хипотези, по които с всеки изминал ден се трупат доказателства. Вижте кои са говорителите на обратните на нашите тези. Имат ли те аргументи или просто споделят особено не на място усещанията и мнението си? Двама представители на търговци на едро "информират" обществото, че липси няма, но фармацевтите, както и пациентските организации разполагат със стотици писмени доказателства, че това не е така.

Преди няколко дни ваш колега изказа в ефир тезата, че аз съм подходяща изкупителна жертва, за да се накарат и тези, които още не са проговорили да не проговарят. Лекари отказвали интервюта, предвид моя случай. Фармацевтите обаче не се страхуват.

Във всички изказвания на представители на БФС, включително в моите се позоваваме на факти, доклади, както и на международната подкрепа, която получихме.

Не се ли страхуват действително колегите ви в настоящата ситуация, какво споделят с вас?

Не, българските фармацевти не се страхуват. Това е и мотото на подкрепата, която оказват всеки ден, дезинфекцирайки аптеките в определен час и използвайки това време да разясняват на хората правото им да бъдат информирани за важни теми в лекарствоснабдяването. Подкрепата на моите колеги е от всички краища на страната.

Имам подкрепата и на помощник-фармацевтите, на три национално представени пациентски организации, на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства, на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, на Асоциацията на европейските журналисти, на стотици юристи и хиляди граждани. Това е принципна подкрепа за свобода на изразяване на мнението, както и за правото на информираност на обществото. Извънредното положение не отменя тези две основни права.

Като експерт и бивш директор на ИАЛ как оценявате подготовката и действията на държавата за осигуряване на лекарствоснабдяването в извънредното положение? Как оценяване действията и комуникацията на останалите участници по веригата – производители, дистрибутори, аптеки и каква е ситуацията по отношение на осигуреността с лекарства в момента?

Аз не мога да коментирам подготовката и действията на държавата, а само това, което се вижда на повърхността и което вече коментирах в отговорите на предните въпроси. Именно за да се коментира цялостната картина в контекста на това, което се случва на предната линия – в аптеките, поискахме свикването на Висшия съвет по фармация.

Основна си остава отговорността на държавата, но ние като представители на съсловие, което е на първа линия и понася проблемите на системата сме длъжни да ги посочим и да поискаме откритото им дискутиране и съответните промени в законодателството.

Това е нормалната практика в една модерна, правова европейска държава. Нормално е държавата да разполага с разнообразен инструментариум за управление на лекарствената политика и да застава аргументирано зад предложенията си.

На практика в последните седмици се получи нещо безпрецедентно – БФС се превърна волю-неволю в своего рода адвокат на МЗ без да има официална позиция за това, защо бе свален проектът само няколко часа след обявяването му на интернет страницата на министерството.

Що се отнася до комуникацията по веригата производители-дистрибутори-аптеки мога да кажа, че тя е добра, има известни закъснения в изпълнението на някои заявки, едностранна промяна на търговски условия на някои дистрибутори, откази, но това е част от ежедневието. Към един момент има недостиг на едни лекарства, към друг момент – на други. Всичко това е документирано, обявено, и аптеките се информират при възобновяване на доставките на определен лекарствен продукт. Коментирането на недостига на лекарства е нещо нормално и е част от ежедневието на българския фармацевт и не виждам как това може да буди тревога у някого.

Вие многократно посочихте, че в прогнозите и оценките, които давате, се базирате на експертен опит и говорите неща, които са тема за европейските институции и регулаторни органи. Вече информирахте някои от тези институции, каква е реакцията от тяхна страна и ще търсите ли още международна подкрепа?

Да, разбира се, потърсихме международна подкрепа. Макар и пътуванията да са временно ограничени, ние не сме сами.

Освен, че производството срещу мен се следи от Българския хелзинкски комитет, поради фрапиращи детайли и симптоми на несъответстваща на деянието демонстрация на власт, сме сезирали и Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU), Европейския парламент и Европейската комисия. PGEU е гласът на европейските фармацевти и представлява интересите на над 400 000 фармацевти в около 31 държави в Европа.

Фармацевтичната група на Европейския съюз реагира светкавично, като обяви, че казаното от мен в двете интервюта не може да се определи като "фалшива аларма".

Информацията бе разпространена до съответните медии. Отделно, на 15 април 2020 г. Българският фармацевтичен съюз сезира председателя на Европейския парламент и ресорните Подкомитет по човешките права и Комитет по околна среда, обществено здраве и храни относно повдигнати обвинения, като сме призовали ЕП да състави официална позиция в подкрепа на правото на медицинските специалисти в ЕС да информират европейските общества за потенциални рискове пред системите им на здравеопазването, както и да започне проучване на случая. Ден по-късно сезирахме и председателя на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен, комисарите по ценности и прозрачност Вера Йоурова и по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду.

Ограничаването на основните права на човека не може да бъде оправдано под предлога за провеждане на борба с вирусното заболяване COVID-19. Репутацията на магистър - фармацевтите е поставена под въпрос пред обществото предвид подвеждането под наказателна отговорност за формулирана публично експертна позиция, съвпадаща с тази на ЕК.

Поставя се въпросът по каква причина за едни и същи по съдържание изказвания от страна на еврокомисар и на председател на съсловната организация на регулирана професия, поведението в единия случай е укоримо, а в другия не. Призовахме ЕК да вземе незабавни мерки за защита на ценностите на демокрацията и правовата държава и да извърши проучване за евентуално нарушение от страна на българската държава на върховенството на закона по смисъла на чл.7, §1 от Договора за ЕС.

Успявате ли да промените нещо, с проблемите, които осветявате публично? Например промени ли се нещо в проверките на контролните органи, след като разказахте как по 12-13 души влизат едновременно в аптеката и търсят от фактури до нотариални актове?

Да, има и положителна страна на това, което се случва в момента. По един неприятен повод, ние запознахме открито обществото с част от проблемите, които ни пречат да дадем най-добрата грижа за пациентите, така както го правят нашите колеги в другите европейски държави. Имахме разговор с ръководството на Министерството на здравеопазването по повод на проверките и в резултат на това бяха дадени указания те да бъдат съобразени с ограниченията на извънредното положение, за което изразихме неколкократно благодарност.

Друга по-важна позитивна промяна е консолидирането на БФС както никога досега и подкрепата, която получихме. Не на последно място, това, че ни бе дадена трибуна за открито обсъждане на някои проблеми и причините за тях доведе до едно по-голямо разбиране у обществото относно спецификата на работа в аптеките.

Така че, да, има и много позитивни промени. Част от тях предстои да се развият в дългосрочен план.

Кои са въпросите, които никой не зададе досега, а според вас са важни?

Има много въпроси, които останаха незададени. Например защо МЗ не излезе с официална позиция какво всъщност стана със злополучния проект за промяна на наредба 4/2009 и с какви мотиви той беше свален от интернет страницата на Министерството?

Ако сега не е моментът за въвеждане на генеричната замяна, кога ще дойде той, как ще се определи и какво е необходимо, за да се случи? Защо ръководството на БЛС атакува така яростно БФС с аргументи от емоции, без да е запознато със становището на БФС, което в основните си части се припокрива, а именно необходимостта от балансирана правна уредба за генерична замяна? Защо след толкова години дискусии има непоследователност в позицията относно генеричната замяна на някои заинтересовани страни?

Та нали през всичките тези години те бяха част от работните групи и дискусиите? Проявата на изненада е крайно неудачна, още повече на фона на извънредната ситуация. Не е ли подвеждаща информацията, че няма липси, която се разпространява от представители на ръководството на БЛС в момента, при положение, че ние имаме постоянно документирани липси/недостиг на определени лекарства? Кой по-добре от фармацевтите в аптеките знае наличността на лекарствата в България? Последният въпрос е риторичен... Отговорът е ясен.

Аптеките никога досега не са получавали финансиране под някаква форма от държавата. Когато имаха най-много работа, в извънредно положение, когато хората бяха уплашени и буквално атакуваха аптеките, които бяха оставени без лични предпазни средства, иначе щедро осигурени за всички останали специалисти на първа линия, точно тогава вместо да получим поне вербално признание, беше шумно обявено търсенето на спекула в българските аптеки. Когато във всички европейски страни контролните органи подпомагаха дейността на аптеките, в България всички институции бяха хвърлени в мащабни, особено пунктуални проверки, открили само рутинни дребни нарушения. Потърсиха ли спекула нагоре по веригата – при търговците на едро, при производителите?

По аналогия с проверките в аптеките, защо никой не се хвърли така да проверява болничните лечебни заведения – как лекуват, какви условия са създали, на какви цени закупуват лекарствата и медицинските консумативи, а напротив, бе направено изключение от Закона за обществените поръчки. Двойният стандарт не е нещо ново за България, но в условията на извънредно положение и пандемия трябва да бъдем двойно по-внимателни за действията си, защото не бива да пропускаме факта, че живеем в

2020 г. и че сме част от едно голямо европейско семейство, а българите са хора мислещи и все повече изискващи.

mediapool.bg