Гледане на видео клипове, социални мрежи, онлайн игри и слушане на музика - това са основните занимания на децата в интернет. Това коментира Петър Кънчев, експерт в Националния център за безопасен интернет пред БТА.
Самите деца оценяват използването на мрежата за търсене на информация за училищни цели като второто най-полезно нейно предназначение, но всъщност това е едва 12-тото, което биха правили в мрежата, показват данни от национално представително изследване, проведено от "Маркет Линкс" и координирано от Центъра за миналата година, което обхваща възрастовата група между 9 и 17 години.
Комуникацията е едно от ключовите неща за малчуганите в интернет. Реално детето се социализира два пъти - в реалната среда и дигиталната, където също поддържа връзка със своите приятели, родители, понякога и учители, обяснява експертът.
Това по думите му не е притеснително, защото също е общуване. Проблеми може да има в случаите, когато детето играе ролята на аутсайдер в училище и продължава да има същите отношения и в социалната мрежа. Това може да го потисне допълнително, но така или иначе се случва в реалната среда, просто се мултиплицира във виртуалната, посочва Петър Кънчев.
Той отчита, че е паднала възрастта, в която децата започват да използват интернет. Докато през 2010 г. по-голямата част са влизали за първи път в мрежата на 10 години, сега за първи път я използват на седем.
Почти всички деца използват интернет, а 93 на сто влизат в мрежата всеки ден. Има дори потребители на четиригодишна възраст - около 3%.
Тенденцията децата все по-рано да влизат в мрежата ще се запази. Тя се наблюдава не само в България, но и в повечето държави. Светът, в който те живеят днес, е дигитален и реален, виртуалният свят е част от заобикалящата ги среда, коментира Кънчев.
Това е и причината за популярността на социалните мрежи. 87 на сто от децата между 9 и 13 години използват социални мрежи, а през 2010 г. са били доста по-малко – 54 на сто. Над 90% от тийнейджърите между 15 и 17 години, както и по-малките между 12 и 13 години, са в социалните мрежи. Според данните от изследването 73 на сто от децата между 9 и 11 години също имат профили там.
Освен това има съвсем минимални разлика в това отношение между живеещите в София, големите и малките градове и селата, констатират още от Националния център за безопасен интернет.
Няма нищо специфично в социалните мрежи, които ги прави опасни сами по себе си, повечето от рисковете съществуват и в реалния живот, коментира Петър Кънчев. Той отбеляза общуването с хора, които децата не познават в социалните мрежи и онлайн тормозът като едни от проблемите на интернет комуникацията.
Съветите му за безопасност са децата да не приемат покани за срещи от непознати и да могат да оправят настройките на профила си. В сайта на центъра www.safenet.bg е посочена гореща линия за подобни проблеми в мрежата.
Според експерта е много важно да има доверие между родител и дете, за да може да се говори по тези теми. Забраните не са добра идея, по-скоро трябва да има диалог. Ролята на родителя е на човек, който помага, интересува се какво прави детето и може да му даде съвети как да е в безопасност.
Има важни защити за детските профили във Фейсбук например, каквито не съществуват за възрастни, затова малките потребители трябва да посочат истинската си възраст, или възможно най-близка до истинската, обяснява Кънчев.
Той смята още, че е индивидуална преценката колко време трябва да прекара едно дете в интернет. Всяко нещо, с което се прекалява, е вредно, затова е важно да има определени правила за това. Например както има време за вечеря или време за лягане, посочва специалистът.
mediapool.bg