Повечето медици често са в плен на лошо настроение, отчаяние и тревожност

Работа на две и повече места. Прекомерен стрес. Чести негативни усещания като лошо настроение, отчаяние, тревожност и депресия. Неудовлетвореност от представянето на работното място и от живота изобщо. Такава картина на емоционалното състояние на медицинските специалисти регистрира първото по рода си у нас проучване за качеството на живот и индивидуалното им представяне на работното място на заетите в здравеопазването, дело на фондация "Астра форум". Фондацията развива дейности за подобряване на психичното здраве на работещите в здравната система лекари, медицински сестри, лаборанти и други медицински специалисти. Освен измерването качеството на живот и представянето на работното място на медиците фондацията организира и психотерапевтични групи за превенция на т.нар "бърнаут" или синдром на професионалното прегаряне.

"Тази инициатива стартира в контекста на всичко, което видяхме по време на епидемията от Covid-19, когато много наши колеги и приятели, работещи предимно в болници, споделяха за неимоверното натоварване, на което са подложени на работното си място. Знаете, бяха трудни години, когато липсваха места в болниците, липсваха консумативи, нямаше възможност за ефективно лечение на всички граждани, които имаха нужда. И смъртността беше висока. Всичко това, в съчетание с извънредните работни часове на лекарите, уврежда неминуемо тяхното психично здраве и качество на живот. А оттам можем да очакваме и влошаване на тяхното индивидуално представяне на работното място", каза пред Mediapool Момчил Баев, председател на фондация "Астра Форум".

"Тъй като лекарите споделят, че често си пренасят тежестите от работата вкъщи и това им пречи да се наслаждават на останалата част от живота си, е необходимо да се прилагат такива подходи, които развиват умения за управление на работния стрес и предотвратяване на професионалното прегаряне", казва той.

Оценката за качеството на живот на медицинските специалисти е по методология на Световната здравна организация (СЗО). Чрез специален въпросник изследователите измерват показатели на медицинските специалисти в началото преди да се включат в група за психотерапия и след това отново след като са били в група в продължение на 6,9 или 12 месеца, за да видят как тези показатели се променят в резултат на груповата психотерапия.

Освен за участниците в групите, това изследване се прави и сред други медицински специалисти, които не са обхванати в психотерапия. Досега са се включили 123 медици, които са извън групите за подкрепа и 15 души от самите групи. Целта е в последствие да се сравнят резултатите на хора, които участват в група за психотерапия и такива, които не участват.

30% работят на 2 места

Данните до момента показват, че около 30% от запитаните казват, че работят на 2 места, а малък брой специалисти работят и на три места.

На въпрос "Поемате ли допълнителни задължения на основното си работно място?", се вижда че по-голямата част не са го правили - именно заради цялостното натоварване и заради това, че работят на повече от едно място, обяснява Баев. Само 13% винаги поемат допълнителни ангажименти на основното си работно място, а 40% не го правят.

Над 50% често изпитват отчаяние и тревожност

На въпрос "Колко често изпитвате негативни усещания като лошо настроение, отчаяние, тревожност, депресия?", 40% от лекарите казват, че това се случва често. Много често казват, че това им се случва 17%.

"Т.е. виждаме една висока степен на неудовлетвореност на медицинските специалисти в здравната система", коментира Баев.

50% не се радват на живота

Запитани "Доволни сте се от себе си?", малко над 8% казват, че не са удовлетворени от себе си. А 32% нито са неудовлетворени, нито са удовлетворени.

На въпроса "Радвате ли се на живота?" – близо 20% казват, че само донякъде се радват на живота, а в известна степен – 31%.

Т.е. близо половината от запитаните не са в добро емоционално състояние, в следствие на стреса на работното място.

Емоционално изтощение и цинизъм

Сред признаците на бърнаут синдрома са емоционалното изтощение и дехуманизацията, която се изразява в проявата на краен цинизъм. У нас средно до 20% от медиците са с висока степен на емоционално изтощение, а 10-12% с изразена дехуманизация, сочат данните от проучване на доц. Бистра Ценова от Националния център по обществено здраве и анализи за бърнаут синдрома на работното място в сектор здравеопазване. Обект на изследването са различни категории болничен персонал от различни клиники в три многопрофилни болници, което обхваща 464 души между 22 и 65 г.

Друго проучване на Българския лекарски съюз (БЛС) от 2020 г. сред 1000 лекари показва, че 47% страдат от психическа умора, докато в други сектори това изпитват едва 36%.

"Т.е. виждаме, че работещите в здравепазването са с по-високи нива на психическа умора спрямо общата популация и медицината е сектор с много висок стрес", посочва Баев.

Младите лекари по-склонни да търсят помощ

Той казва, че стигма по темата несъмнено има. "Ние я виждаме в работата си. Много ясно отчетлива тенденция, която забелязваме е, че има значимо различие между младите и по-възрастните колеги. Т.е. медицинските специалисти до 35 г. в много по-голяма степен са отворени да говорят по темата, да търсят помощ и да признават нуждата от подкрепа. Докато всички работещи в сектора над 45-55 г. изключително трудно се включват в тази тема и не споделят. А те са преобладаващата част от съсловието. Аз достигам до заключение за себе си, че тези хора са приели работния стрес като норма на тяхното ежедневие и не предприемат стъпки да подобрят положението си с допълнителна подкрепа, която могат да получат от външен специалист", коментира Баев.

Симптоми на бърнаут

Той обяснява, че има много конкретни и отчетливи проявления на професионалното прегаряне, което СЗО определя за болестта на XXI век.

Бърнаут синдромът е следствие на хронифициран стрес на работното място, който не е бил успешно управляван. Може да се характеризира с 3 основни измерения:

Чувство за изчерпване на енергията или изтощение;

Повишена умствена дистанция от работата или цинизъм;

Намалена професионална ефективност

"Бърнаут се отнася конкретно до явления в професионалния живот и не трябва да се прилага за описание на преживявания от други области на живота. С други думи: човек в личния си живот може да функционира нормално, да се радва на живота си, на близките, приятелите, социалните контакти, но в момента, в който стъпи на работното си място, да стане различен – дистанциран към работната среда и ангажименти", обяснява Баев.

Симптомите на бърнаут включват: нерешителност, отслабване на паметта, чувство на изчерпване на енергията, влошена концентрация на вниманието, липса на концентрация, липса на инициативност, постоянни негативни мисли на работното място, влошен и объркан словоред.

Всичко това може да говори за наличието на бърнаут синдром и е индикация да бъде потърсена помощ.

Източници на стрес

Факторите, които влияят на психичното здраве на медицинските специалисти, са няколко.

Един от тях е работата в специфични отделения с терминално болни с лоша прогноза и висок леталитет, което неминуемо носи тревога на работещите. Друг фактор са многото часове работа и това, че медиците работят на повече от едно място, за да свързват двата края. Третият фактор е свързан с работната среда.

"Тъй като здравната система, не функицонира по начина, по които би им се искало, и на пациентите, и на специалистите. Има много административни трудности, които натоварват човек и го карат да не се чувства докрай комфортно на работното място", пояснява Баев.

Разширяване на подкрепата

Засега фондация "Астра Форум" поддържа 2 психотерапевтични групи с до 10 души за превенция на бърнаут синдром в София, но има възможност за сформирането на допълнителни групи при желание. Обмисля се и откриване на група за студенти по медицина, които също са засегнати от проблема. Курсът продължава 6-9 до 12 месеца. "Амбицията ни е да направим групи и в други градове извън София: Пловдив, Варна, Шумен, Русе, Стара Загора, Бургас", посочва Баев.

Участие в групите за подкрепа могат да заявят всички медицински специалисти, лекари, лаборанти, медицински сестри, независимо дали работят в амбулаторна или болнична помощ. Повече за тях можете да откриете на страницата на фондация "Астра Форум".

mediapool.bg