Крум Зарков: България е на прага на конституционна криза

Във вторник Mediapool публикува първата част от интервюто с правосъдния министър Крум Зарков, в което той прогнозира, че България има реален шанс да влезе в Шенген още през тази година. Във втората част Зарков казва, че страната е напът да влезе в спиралата на тежка конституционна криза, като ключови органи на съдебната власт да бъдат разпуснати заради отказа на парламента да си свърши работата. Правосъдният министър анонсира пред Mediapool и революционната си реформа в антикорупционната комисия. Той предлага съдебната власт да получи силен глас в комисията, която да работи без постоянен председател.

Г-н министър, защо не се чува нищо от главния прокурор Иван Гешев? Той беше много активен преди година-две. Сега са парламентарните избори, имаме да се борим най-малко с купуването на гласове, а от Съдебната палата само тишина.

Предполагам, че Иван Гешев е разбрал, че шумните му медийни изяви не му носят нищо добро. Важно в случая е, че в последната година и половина имаме напредък с това, че вече не е наличен този страх към главния прокурор, с който бяхме свикнали.

Може би няма една силна партия на власт, която комуникира притеснително добре с главния прокурор.

Може би, защото вече не може да има такава. Обществената настройка се смени. Гражданските протести дадоха резултат. Този резултат беше изразен политически по един начин, но общественият резултат е много по-дълбок. Всички тези неща, които се случиха през последните 18 месеца в това отношение бяха стъпка в правилната посока. Свидетелите сме на нормализация.

Може ли да очакваме през следващите пет години допълнително отслабване на публичната роля на главния прокурор?

Много зависи от това как ще бъдат определени неговите правомощия. Поради това ние подехме иниацитива да попитаме Конституционния съд какво може и какво не може да прави главният прокурор. Казано с други думи: Може ли главният прокурор да възлага проверки на когото, когато и за каквото реши? Според мен и според екипа в Министерството на правосъдието, главният прокурор никога не е имал това правомощие. Ако Конституционният съд даде тълкуване и ограничи и тези правомощия, това ще е стъпка напред. Втората стъпка напред ще бъде законопроектът (за съдията, който ще разследва главния прокурор), който моята предшественичка изработи (Надежда Йорданова), а сега очакваме и становището на Венецианската комисия за него. В този проект има нещо много важно, за което аз говоря от много време, което е по-важно от самия механизъм за разследване на главния прокурор. Дава се право за обжалване на прокурорските актове за отказ от образуване на досъдебно производство. Същото се предвижда и за антикорупционната комисия.

Прокуратурата има огромно влияние по линия на монопола върху решението дали някой ще бъде разследван или не. Всички тези стъпки ще допринесат за поставяне на прокуратурата в рамките само на съдебната власт, а не на политическата.

Каква ще е обществената полза от един по-тих главен прокурор?

От шумен главен прокурор не виждам някаква полза. Честно казано, не ме интересува дали ще е тих или шумен, важното е прокуратурата да бъде ефективна. Забележете докладите на прокуратурата. Осъдителните присъди, когато е внесен обвинителен акт в съда, варират между 97 и 98%. Това е невероятен резултат. Но в същото време имаме засилено чувство за несправедливост в обществото.

Това е резултат, който не отчита огромния брой прокурорски папки в шредера.

Точно. Въпросът не е в тези дела, които влизат в съда, а във всички онези, които никога не стигат до него. И тук шумната акция, при която някой е арестуван, не може да замести факта, че има едни хора, които по една или друга причина не стигат до съд. Това е въпросът. Аз знам, че за няколко седмици в Министерството на правосъдието не можем да отговорим на всички въпроси, но ако поне успеем да поставим тези въпроси, това ще е голяма крачка напред.

На много хора им беше ясно отдавна, че не е работа на прокурорите да ходят по аптеките и да питат, защо маските са продават за два лева, а не за левче. Защо преди това не е поставян този въпрос?

Може би обяснението е, че сега няма притеснение от това да се говори или прави нещо, което главният прокурор би могъл да помисли, че е срещу него. Струва ми се, че това важеше в още по-голяма степен за Сотир Цацаров, отколкото за Иван Гешев. Поне моите впечатления са такива. Може би, защото се появиха достатъчно политици, които не се притесняват да говорят. Сега се видя, че това не е кой знае колко страшно.

В нашето искане до КС се позоваваме на концепциите, които самият Иван Гешев е защитавал по време на своя избор за главен избор. Самият той казва, че на прокуратурата се приписват и придават излишни функции. Това е точно така. Само че понякога прокуратурата сама си ги придава тези излишни функции. Аз съм сигурен, че повечето прокурори не биха били много щастливи, ако им възложат да проверят релефа на пешеходните пътеки (Сотир Цацаров беше възложил проверка на пешеходните пътеки – б.р.). Тук става дума за дълбоко вкоренето усещане в администрацията към изпълнителната власт, че ще “дойде някой прокурор да ми чука на вратата“. Чували ли сте я тази фраза?

Чувана е…

Тя може да се чуе от Централната избирателна комисия до някое ВиК. Това сковаване, този страх, те нямат превантивен ефект, за да се предотврати някакво последствие или престъпление. Това придава на прокуратурата роля, която не е конституционна. Контролът върху изпълнителната власт е основно роля на парламента, т.е. главно политическа. Ако вземем всичко това плюс факта, че

прокурорите са в крайна сметка подопечни на главния прокурор, се създава една особена обстановка. От нея някои от главните прокурори се възползваха доста сериозно, за да заемат голяма част от публичното пространство. Това ми се струва очевидно.

Какви промени готвите в антикорупционния закон?

Запазваме концепцията, че антикорупционната комисия трябва да бъде разследващ орган. Институцията трябва да може да преследва корупцията по високите етажи на властта, което е идея на БСП още преди партията да влезе в четворната коалиция (идеята се защитава от Крум Зарков като депутат от БСП още през 2017 г., но ГЕРБ я отхвърли – б.р.). Централният въпрос, който ни поставят гражданите и европейските партньори, е: защо няма присъди по високите етажи на властта? Присъди се постигат с разследване, а не с документални проверки. За да има смисъл от разследващите органи, те трябва да са в максимална степен независими от политическата власт. Досега беше предложено ръководството на този орган да бъде избирано от парламента. Това обаче означава ръководнството на комисията да бъде избирано от мнозинството. Това е същото парламентарното мнозинство, което избира и изпълнителната власт. Това не дава достатъчно гаранции за независимостта на ръководството на антикорупционната комисия.

Каква е алтернативата?

Ще предложим квотен принцип в ръководния състав. Двама души ще бъдат избирани от парламента, за да има възможност и опозиционни партии да вкарат хора. Един от президента, както беше дълго време. Един ще избира Общото събрание на административните съдии и един от Върховния касационен съд. Идеята е да внедрим в този орган хора от съдебната власт. След това трябва да осигурим вътрешен контрол между тези пет души. Вие знаете, че въпросът накрая опира до това кой ще е председателят. Ако той се избира от мнозинството в парламента, жалко за всички тези квоти. Затова ще предложим тези пет човека да се сменят. Мандатът е пет години и всеки един от тях ще бъде председател по една година. Ще се започне с жребий. Това е най-сигурният начин да се осигури вътрешен контрол и да се гарантира независимост на институцията.

Според вас ще има ли мнозинство в следващия парламент, което да приеме това, което трябва да се приеме, и България да не загуби 12 млрд. лв. от Плана за възстановяване.

240 души ще бъдат излъчени в следващия парламент от неизвестен засега брой партии. Те ще имат много тежки отговорности по три линии – бюджетно-финансова, политическа и конституционна. Ще говоря за конституционния аспект. Висшият съдебен съвет ще бъде с изтекъл мандат в началото на октомври. Няма избрани членове от парламента, които са 11 души от общо 25. Конституционният съд е с двама съдии по-малко. Съдебният инспекторат е с изтекъл мандат отпреди повече от две години и виси съдебно решение пред Конституционния съд, който може да каже, че не разполагаме с инспекторат. Ние сме на прага на конституционна криза. Ще разполагаме ли след 2 октомври с Висш съдебен съвет, когато изтича мандатът? Изправени сме, казвам го без излишен драматизъм, пред конституционна криза. Вписани в Конституцията органи, харесвани или не, могат да изчезнат. Тук критиката приемам и аз, защото бях народен представител. Ние не успяхме да изпълним конституционното си задължение в Народното събрание.

Към това може да се прибави и евентуалната загуба на 12 милиарда лева европейски пари.

Това го слагам към финансово-бюджетната задача на парламента, макар че въпросът засяга приемането на дълбоки реформи, които са чакани отдавна от българското общество. Това са въпроси, които са различни от задачата да се създаде трайно мнозинство, което да избере правителство. По тези важни за държавата теми могат да се създадат и ситуационни мнозинства, които да ги решат.

mediapool.bg