Кристоф Бендер: Нереалистично е България да построи по-ефективна ограда с Турция

Проблемът с оградите по границите е, че те обичайно не работят. Когато се развали сделката между Турция и ЕС за мигрантите през февруари 2020 г. и Гърция премина към политика на брутално отхвърляне, това прехвърли интереса към България, казва в интервю за Mediapool социологът и експерт по миграция Кристоф Бендер.Той добре познава Балканите. Зам.-председател е на Европейската инициатива за стабилност (European Stability Initiative, ESI). Сътрудничи и на Института за хуманитарни науки във Виена (Institute for Human Sciences, Vienna). Ръководи изследователски проекти за разширяването на ЕС и Югоизточна Европа. Кристоф Бендер е живял в Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия, а в момента е базиран във Виена. Изследователят взе участие в събитието "Дебати за Европа: София", което се проведе в края на февруари в центъра за съвременни изкуства "Топлоцентрала". Mediapool публикува речите от събитието на украинския автор Катерина Мишченко и на българския писател Георги Господинов.

Г-н Бендер, вие сте живели и работили в много държави на Балканите. От ваша гледна точка как е позиционирана България в региона спрямо останалите държави? Как виждате страната – като относително просперираща държава членка на ЕС или като икономика, преживяваща трудности, държава с проблемна демокрация, ширеща се корупция и силно руско влияние?

Регионалното съперничеството е интересна тема. Когато погледнете към държавите от бивша Югославия, България, изглежда, че се справя доста добре. България премина успешно през процеса на присъединяване към ЕС, който доведе до сериозна трансформация. Благодарение на това днес България се справя много по-добре от Босна, Сърбия, Северна Македония, Албания. Когато обаче погледнете към други членки на ЕС, включително вашия северен съсед Румъния, може със сигурност да се каже, че България може да се справя доста по-добре. Тя все още е най-бедната в ЕС. Румъния, която също стартира от много ниско ниво, се представя значително по-добре през последните години. Това се свързва с големите проблеми с корупцията, слабите институции при вас. Аз лично не съм задълбавал много в изследване на този въпрос, но с когото и да говоря, винаги тези проблеми се споменават като сериозни предизвикателства пред България през последните десетилетия. Мисля, че те звучат доста убедително.

Вие познавате България от предприсъединителния период. Как си спомняте държавата от годините преди 2007 г.?

Мисля, че това беше много интересен период. Бях впечатлен от процеса по изграждането на нови институции, нови политики, регионалното развитие, свободното движение на стоки. Много хора днес не са удовлетворени от резултатите, но въпреки това смятам, че в този период България преживя драматична трансформация, особено на фона на кризата от 1997 г., когато се стигна до пълна катастрофа. Тогава дойде правителството на Иван Костов, което поиска България да стане член на Европейския съюз след 10 години. Тогава никой не вярваше, че това е възможно, но точно това се случи през 2007 г. Мисля, че през тези 10 години, без значение кой беше на власт, това беше период на сериозна промяна, който наистина отдели България от нейните съседи от бивша Югославия.

Като споменахте бивша Югославия, как изглежда към днешна дата европейската перспектива за Западните Балкани?

Ситуацията е в пълен застой. Доверието в този процес в момента липсва. Мисля, че случаят с македонската карта създаде голяма каша, с която трябва да се справим сега. Но това далеч не е единственият проблем. Държавите, които са фаворити в процеса – Черна гора, Сърбия, не се придвижват напред, не се реформират. Ако погледнете оценките на Европейската комисия, които се извършват сериозно, се вижда, че няма подобрение. ЕС и държавите членки казват, че това е меритократичен процес, тоест според заслугите на всяка страна, кандидатстваща за членство. Ако тя се реформира добре, би трябвало да стане член на съюза по-скоро. Но е напълно ясно, че европейската интеграция на практика не е меритократичен процес. Защото някои държави в съюза признават, че не искат нови членове, докато ЕС не разреши вътрешните си проблеми - в процеса на вземане на решения, докато не опрости процесите, защото в противен случай той няма да може да функционира. Има трудности с 27 члена, а какво би било с 32 или 33 държави?

Другият проблем е, че политиците в Западните Балкани вече не вземат насериозно процеса и е още по-трудно да се чува гласът на реформаторите и проевропейските граждани в публичния дебат на тези страни. Срещу тях веднага се изтъква контрааргументът, че евроинтеграцията така или иначе в момента не е реалистична опция. Мисля, че това е голямата разлика в сравнение с предприсъединителния процес, в който участваше България.

Бих обобщил, че в Западните Балкани в момента никой не се придвижва напред и няма особена политическа воля да се правят реформи. От друга страна, ЕС и не предлага особено много. Така че ситуацията в момента прилича на омагьосан кръг, от който трябва да излезем.

А какво се случва с руското влияние в региона, при положение че на този етап евронтеграцията не е реалистична опция?

Русия действително се опитва да влияе, да дразни и да разделя Европа. И докато й даваме възможност, тя ще продължи да го прави. Но това много лесно може да бъде разрешено, ако имаше правдоподобна европерспектива за Западните Балкани. Вярно е, че и в държавите от ЕС имат значителна руска активност – например в България, в Австрия. Но, когато говорим за Западните Балкани, смятам, че ясната европейска перспектива наистина ще помогне за намаляване на чуждите влияния.

Вие сте експерт по миграционна политика. Какви са най-актуалните тенденции при т. нар. балкански маршрут на мигрантите? Напоследък в България имаше няколко тежки случая на загинали мигранти при транспортирането им през страната, а преди това – на загинал граничен полицай.

Виждаме увеличение на броя на хората, преминаващи границата нелегално от Турция в България. Това включва много сирийци, които принципно имат автоматична защита в Турция, получават помощи, съдействие за училища, достъп до здравеопазване. За тях ситуацията е доста по-добра от тази на други мигранти. Но предвид икономическата криза в Турция и високата инфлация тяхната позиция става много трудна. Има и промяна в обществените нагласи. Турция е приютила около 3.5-4 милиона бежанци, това е предизвикателство за всяка държава – има социални въпроси, напрежение, особено на фона на икономическата криза. Неслучайно политиците използваха бежанската карта на местните избори и призоваха за връщането обратно на тези хора в Сирия. Атмосферата вече не е толкова дружелюбна към бежанците и затова някои от тях се опитват да се прехвърлят в Европа.

Когато се развали сделката между Турция и ЕС през февруари 2020 г. и Гърция премина към политика на брутално отхвърляне, срещу която никой в Европа не възрази, това прехвърли интереса към България. На българската граница също се правят опити за отблъскване на нелегално преминаващите, но много хора очевидно смятат, че е по-лесно да се премине през българската граница в сравнение с гръцката.

България настояваше за огромна сума пред ЕС за подсилване на оградата по границата с Турция. Мислите ли, че това е решението на проблема?

Проблемът с подобни огради е, че те обичайно не работят. Берлинската стена работеше, но не само българската, а дори унгарската ограда не работи. Въпреки оградата на унгарската граница, миналата година имаме над 100 000 души, които са я преодолели. Аз посетих въпросната унгарска ограда през ноември миналата година. Тя е дълга 180 километра и е двойна – тоест първо има една ограда, след това защитено пространство с полицейска охрана, след което – втора ограда. И непрекъснато полицията и бежанците се надпреварват, като дори тази ограда се преодолява сравнително лесно с алуминиеви стълби. Затова смятам, че самата идея България да построи по-ефективна ограда е нереалистична. И това е само практическата страна на идеята да се строят ограждения. Но въпросът има и правна страна.

Да, разбира се, заради правата на мигрантите.

Това, което Унгария прави, защото десетки хиляди хора успяват да преминат през оградата, е, че ги праща обратно в Сърбия, без да им дава възможност да кандидатстват за убежище. Казват им, че могат да заявят, че искат убежище в унгарското посолство в Белград. Това е незаконно. Мигрантите трябва да имат право да кандидатстват за убежище, ако се приложи правото. На границата в Унгария в момента е почти невъзможно да подадеш молба за убежище.

Евентуална нова сделка с Турция реалистична опция ли е за Европа?

Според мен имахме значителни проблеми с имплементацията на предишната сделка между ЕС и Турция от 2016 г. Базовият й принцип беше, че единственият начин да контролираме външната граница на ЕС и да обезкуражим незаконните преминавания, като хората знаят, че имат много нисък шанс да получат убежище, е да работим или чрез държавите на произход, или чрез транзитните държави. С Турция идеята беше проста – от конкретна дата нататък Турция ще приеме обратно незаконно влезлите на територията на ЕС мигранти. Считаше се, че те ще бъдат на сигурно място в Турция. В замяна на това ЕС предложи значителна финансова помощ за сирийските бежанци. Тази схема работеше добре – сирийските бежанци получаваха всеки месец помощи по банковите си карти, имаха достъп до здравната система, до училище. Турция даде достъп до училище на над 600 000 деца бежанци. Идеята беше, че в тази ситуация мигрантите към Европа бързо ще намалеят. Логиката беше проста – ако човекът знае, че няма да получи защита в Гърция, защо да рискува живота си и да плаща на трафикант за преминаване на границата? Така и стана. От над 1 милион души, преминали през годината преди сделката, хората намаляха на около 26 000 през следващата година.

В сделката беше казано ясно, че веднъж след падане на броя нелегални мигранти към съюза, ЕС доброволно ще приеме директно значителен брой бежанци от Турция и ще ги разсели в държавите членки. Нямаше записано число, но ставаше ясно, че се говори за 6-цифрен брой хора. ЕС обаче се провали в тази част от сделката, както и в продължаването на плащанията. Така през февруари 2020 г. се стигна до цинична ситуация, за която няма извинение – хората, натоварени в автобуси, бяха върнати от границата с Гърция. Така от турска страна беше казано, че практически от тази сделка не е останало нищо, което да е от тяхна полза.

Към днешна дата мисля, че ситуацията стана по-сложна, но базисно според мен все още има интерес от двете страни за намиране на решение – повече подкрепа за бежанците в Турция, но и за уязвимото турско население. Според мен трябва да се установи независима мониторингова комисия с международно участие, която да проследява дали тези хора, които са върнати, живеят в прилични условия и че не са депортирани.

Тъй като следите политическата ситуация в Турция, смятате ли, че ще има реално състезание между опозицията и Ердоган на предстоящите избори? И какъв е залогът на тези избори?

Залогът е огромен. Ясно е, че ще има реална надпревара. Да, тя няма да е честна, тъй като партията, която е на власт, има контрол върху държавните институции. Но въпреки това изборите в Турция като такива досега винаги са се провеждали по един приемлив начин. Именно така опозицията извоюва Истанбул, Измир, Анкара. Поне досега електоралният процес винаги е бил реален. Не мога да прогнозирам какво ще се случи след няколко месеца, но ще видим. Хората, които са в опозиция, смятат, че те имат реален шанс на тези избори. В допълнение, икономическата криза е голям проблем за Ердоган и неговата партия. Освен това много хора са силно ядосани заради случилото се след земетресението. През 1999 г. беше въведен специален данък за подобни ситуации, но има много сигнали, че със събраните пари се е злоупотребявало.

Каква беше вашата тема на конференцията в София?

Говорих за миграцията. Според мен тя не може да бъде спряна. Хората винаги са се местели от региони с по-лоши перспективи за тях към такива с по-добри. Въпросът е колко дълго продължава този процес. В Ирландия той беше много дълъг, но сега това е една истински просперираща държава. През 1841 г. тя е имала повече от 8 милиона души население, след което започва да губи хора и 90 години по-късно – през 1931 г., населението й намалява до 4.2 милиона. Тогава започва нова възходяща тенденция и сега в страната живеят 7 млн. души. Новите членки на ЕС също загубиха население, но ето, че Словения започва да се връща към възходяща тенденция бавно, но сигурно. Същото се случва в Чехия, в Естония. Знае се също, че много хора се местят да живеят в Румъния. Така че ситуацията се променя, възможно е тенденцията да се обърне и не е задължително това да отнеме толкова дълго време, колкото в Ирландия.

mediapool.bg