Дали след изборите ще има редовно правителство зависи и от търпимостта на партиите към линията на Радев по отношение на войната в Украйна, каза в интервю за Mediapool Добромир Живков, управител на социологическата агенция "Маркет линкс". Според него трябва да се мине през тези избори, за да се оцени в момента българското общество в каква посока се мобилизира. "В никакъв случай това няма да са последните парламентарни избори в следващите 12 месеца", добави още той.
Господин Живков, това е петата предизборна кампания за последните 2 години. Различава ли се тя от предишните и какво показва за кондицията на отделните формации?
Различава се най-вече от предишната и то по това, че в сегашната кампания хората няма в такава степен да се водят от страха, защото отсъстват апокалиптичните политически заклинания от есента на 2022 година. Освен това тогава се видя, че войната в Украйна и геополитическото разделение, което намери проекция в нашето общество, се явяваше един от съществените фактори за това българите да изберат една или друга политическа сила, а това сега ми се струва, че отслабва. Някои политически сили се опитваха да използват тази тема, за да изпъкнат повече. Други, като ГЕРБ, я използваха, за да се опитат през евроатлантическата принадлежност да преодолеят изолацията, в която бяха изпаднали.
Сега обаче основната линия на политическото противопоставяне малко се е променила. Според мен обществото ни се връща повече към дневния ред от 2020-та насам, когато трябваше да решава дали иска да остане управленския модел, в който живеехме през последните повече от 10 години, или би търсил нещо ново и различно. Тази разделителна линия се вижда и в основните послания от една страна на ГЕРБ-СДС и от друга на ПП-ДБ. И двете формации приеха, че това ще бъде основната тема за тяхната политическа кампания, което е качествено различно от ситуацията през октомври 2022 година.
Според данните от последните социологически проучвания ПП-ДБ води с нищожна разлика пред ГЕРБ. Оспорвано е и третото място – между ДПС и "Възраждане". Как би могла да се промени тази картина в последните дни преди изборите?
И "Маркет линкс", както и останалите агенции, провеждаме проучвания в последната седмица и те ще дадат по-ясна картина. Вероятно ще има промяна в сравнение с досегашните резултати от нагласите в обществото, но още по-значими могат да бъдат промените, които ще настъпят в последната седмица.
Сценариите не са особено много. При ГЕРБ, може би от две и повече години, регистрираме стабилна електорална подкрепа без видим потенциал за нейното нарастване. Също така трябва да отчетем, че партията не се представя добре в чужбина, който вот ние не обхващаме в проучванията си, но формацията вероятно ще се възползва от хартиената бюлетина, с която те се представят по-добре. Общият контекст е, че ГЕРБ продължава да се радва на подкрепата на ядрото от избирателите си, но предложението им за стабилност и по-скоро консервативна посока на развитие не е особено мобилизиращо в ситуация на относително успокоени социални страхове. Затова можем да очакваме резултат на ГЕРБ, който е близък до този от предварителните проучвания.
От друга страна, при изборите през ноември 2021 г, а и тези през октомври 2022 г., "Продължаваме промяната", макар вече да загуби значителна част от обществената си подкрепа, успя да мобилизира протестен вот срещу модела ГЕРБ буквално в последните дни преди вота. Да си припомним, че в изследванията на агенциите тази тенденция не беше уловена през 2021 г., а беше около 8-10%. През октомври миналата година се прояви същото електорално движение преди изборите, но в размер около 5%. Сред симпатизантите на по-прогресивните и либерални формации като ПП и ДБ имаше очаквания за обединение и след като това е факт, има индикации, че може да се очаква още един допълнителен импулс в подкрепата за новата коалиция.
По правило основният протестен вот у нас е срещу настоящето управление, но заради дългото управление на ГЕРБ и липсата на усещане, че е настъпила промяна, тази част от обществото, която иска въпросната промяна, все още можем да я дефинираме като протестен или негативен вот. И тези няколко процента от избирателите вероятно ще решат за кого да гласуват в последния момент и има потенциал този вот да се прелее основно към ПП-ДБ
Каква е ролята на президента и на служебното му правителство този път?
От 2021 г. насам президентът Румен Радев два пъти прави ревизии на предишни редовни управления, което според мен е извън прерогативите на което и да е служебно правителство. Да припомним, че имаше ревизия след управлението на ГЕРБ, след това видяхме опит за ревизия и на кабинета "Петков". Сега сякаш донякъде целенасочено той експлоатира темата с войната в Украйна и подкрепата с оръжие от страна на България. По този начин, осъзнато или не, президентът играе важна роля и в тази предизборна кампания, обръщайки фокуса на общественото внимание към тема, която не е определяща за вътрешнополитическата ситуация, защото и трите основни политически сили ясно са декларирали своята подкрепа за евроатлантическата ориентация на страната. Все пак нека не забравяме, че 48-ото Народно събрание взе решение за изпращане на военна помощ за Украйна и президентът Радев не би следвало да провежда политики на служебния кабинет, които са в противоречие с това решение.
Каква конфигурация се очертава в новия парламент и има ли реалистичен сценарий за правителство?
Отсега е ясно, че нито една от двете основни политически сили няма да има мнозинство в новия парламент. За да се формира редовен кабинет, ще трябва да има взаимодействие между отделни политически сили.
Какви биха били сценариите зависи до голяма степен от това коя все пак ще бъде първата политическа сила. Ако приемем, че ПП-ДБ са първи, аз очаквам да поемат изцяло политическата отговорност и да предложат кабинет, който е с много ясна евроатлантическа и реформаторска визия. И тази визия да не бъде само за следващата година или две, а да представлява някакъв път с по-далечна перспектива. В същото време обаче не изглежда, че при политическата ситуация у нас има обективни предпоставки тези избори да решат големия въпрос пред страната – дали да поеме към стабилност или да търси промени и прогресивно развитие.
Дори ПП-ДБ да предложи такъв вариант на кабинет, за да бъде той работещ, той трябва да бъде подкрепен от ГЕРБ. Друг въпрос е дали ще се случи. Няма как обаче да имаме еднозначен отговор на този въпрос, въпреки политическите заявки в кампанията.
Борисов се опитваше да се вклини между ПП и ДБ, ухажвайки публично ДБ поне допреди обявяването на коалицията. Антагонизмът на ГЕРБ му с ПП би следвало да доведе до решение категорично да не подкрепи кабинет с мандат на ПП-ДБ. Но трябва да вземем предвид и по-общия контекст, който включва и войната в Украйна, както и все по-видимата нервност, показвана от нашите международни партньори. Така че ми се струва, че ГЕРБ и Борисов са под натиск да подкрепят дори кабинет на малцинството, за да бъде променен геополитическият път, по който виждаме, че поема служебният кабинет. Въпросът е дали ГЕРБ ще убеди своите избиратели, че това е необходим компромис.
Ако ГЕРБ-СДС стане първа политическа сила и получи първия мандат, единственият вариант, който виждам, е отново да бъде направен опит за кабинет на малцинството. Не виждам възможност ГЕРБ да влезе в явна коалиция с ДПС и БСП, но може да търси подкрепа от тях за свое правителство на малцинството. Въпреки че Борисов каза, че няма да има взаимодействие с БСП, все пак не се знае как ще се случват нещата след изборите и дали няма да се стигне до подкрепа от мнозинство от формат, близък до "хартиената коалиция" (ГЕРБ, ДПС, БСП).
Ако ГЕРБ спечели, не изключвам нашите външни партньори да работят за подкрепа от ПП-ДБ за много ясен курс към евроатлантическа орбита.
В момента България, заедно с Унгария, играе ролята на последен бастион на руските интереси в ЕС и наистина очакванията към страната ни са да излъчи редовен кабинет, който да подпомага взимането на решения в подкрепа на Украйна. Това изглежда много важно погледнато от Брюксел, а погледнато от Вашингтон.
Дали обаче от ГЕРБ ще са склонни да направят правителство с подкрепа от ДПС и БСП точно преди местните избори?
Трудно е да се каже. Въпросът е докъде са стигнали политическите сили в това да приемат или да не приемат поведението на служебния кабинет и линията на Радев по отношение на войната в Украйна и ролята на България в нея. Но правителство с БСП, която определено не е в добра форма, ще трябва да бъде поставено на социална основа.
Да, ГЕРБ би понесла негативи от нейно правителство с подкрепа на ДПС и БСП. Но това надали би подействало много на местния вот. Причината е, че политическата логика не действа по този начин при местния вот, особено в по-малките градове и населени места.
Има ли реални шансове след тези изброи да се стигне до редовно правителство, или е по-вероятно да вървим отново към предсрочни избори?
Много зависи от резултатите от изборите. Трябва да се мине през тези избори, за да се оцени в момента българското общество в каква посока се мобилизира в по-голяма степен. Но трябва все пак да знаем, че в никакъв случай това няма да са последните парламентарни избори в следващите 12 месеца.
mediapool.bg