Менда Стоянова: Считаме, че квесторите са приключили своята дейност в КТБ

Фондът за гарантиране на влоговете трябва да контролира квесторите на КТБ чрез назначаването на временен синдик до евентуалното обявяване на КТБ в несъстоятелност. Това каза в интервю за Mediapool председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ). Предстои управляващите да внесат законови предложения, които да направят това възможно. Целта е да спре намаляването на активите на КТБ, на които кредиторите разчитат, за да си върнат средствата от затворената банка.

Стоянова критикува работата на БНБ в случая с КТБ, но застана зад председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев. Все пак депутатите ще му припомнят, че трябва да попълни състава на комисията, тъй като мандатът на заместника му, отговарящ за осигурителния надзор, Ангел Джалъзов изтече, а няма и титуляр за контрола над инвестиционната дейност.

Г-жо Стоянова, премиерът поиска спешни промени в Закона за банковата несъстоятелност заради топящите се активи на КТБ. Какво точно ще включват те?

В последния отчет на КТБ виждаме, че активите й са намалели с над 1 млрд. лв. Това означава, че при бъдеща несъстоятелност възможностите кредиторите да бъдат удовлетворени ще са все по-малки. Фондът за гарантиране на влоговете или държавата, която му даде средства под формата на заем, за да се разплати със защитените вложители, ще бъдат поставени под риск.

Назначените от БНБ квестори продължават да извършват различни операции - прихващания в следствие на цесии, въпреки законовите промени от миналата година, които трябваше да ограничат тези операции. Работата на квесторите се надзирава от БНБ.

Считаме, че квесторите са приключили своята дейност в КТБ. Работата им беше евентуално оздравяване на банката от поставянето й под специален надзор до отнемането на лиценза. По закон след това трябва да се обяви несъстоятелност и да влезе синдик под контрола на Фонда за гарантиране на влоговете. Но обявяването на несъстоятелност се бави по съдилищата, а квесторите седят и правят неща, които никой не контролира или поне фондът не контролира.

Идеята е квесторите да бъдат контролирани от временен синдик, назначен от съда по предложение на фонда. Защо не и самият фонд за гарантиране на влоговете да не влезе във функцията си т. е. да контролира и квесторите след датата на отнемане на лиценза на банката. Аз бих разширила тази възможност, защото с промяна в закона фондът ще бъде длъжен да изплаща защитените влогове десетина дни, след като банката престане да изпълнява задълженията си. Мисля, че в момента, в който фондът плати на гарантираните вложители, трябва да може да контролира квесторите.

Това означава да вземе контрола от БНБ.

Да. Или да осъществява контрол съвместно с БНБ. Практиката показва, че явно контролът на БНБ не е достатъчен.

Означава ли това, че нямате доверие в централната банка?

Може и така да го формулираме. Шест месеца квесторите под надзора на БНБ се "мъчеха" да оздравят банката. Видяхме до какво се стигна. Сега продължава намаляването на масата на несъстоятелността. Отново под надзора на БНБ. Явно е, че трябва да има и друг поглед там.

Съмнявате ли се, че действията на квесторите по признаване на цесии и прихващания са умишлени?

Не мога да коментирам. Има си органи, които ще се запознаят с техните действия и ще преценят дали са законни. Мисля, че квесторите все пак се опитват да спазват запетайката на закона, но определено не се опитват да спазват целта на закона - да се опази масата на несъстоятелността като бъдат прекратени прихващанията.

До колко Фондът за гарантиране на влоговете ще успее да си върне парите, които даде за изплащане на защитените депозити, както и кредита от 1.6 млрд. лв., който взе от държавата за целта?

Фондът ще върне парите, които получи от държавата, в определения срок. Смисълът е това да стане чрез осребряване на активите. Вместо това продължаваме да наблюдаваме действия или бездействия, които постоянно водят до намаляването им и накрая може фондът, а и другите кредитори, да вземат на босия цървулите, както се казва.

Ще успеят ли другите кредитори освен фонда - големите вложители най-вече, да си върнат парите?

Мисля, че големите вложители се уреждат точно по начина, който коментирахме досега - прихващания в резултат на прехвърляне на вземания - т. нар.цесии. Както винаги ще изгорят по-обикновените хора.

От няколко месеца се обсъждат евентуални законови промени във връзка с осигуряването за втора пенсия. Един от дискусионните въпроси е създаването на гаранционен фонд, който да осигурява поне нулева доходност на парите за втора пенсия. Вие обаче изразихте резерви за начина, по който ще се пълни той...

Проблемът е с минималната доходност, която в момента по закон се изчислява от КФН и всеки фонд, който не я е достигнал, трябва да я осигури със собствени средства. В момента може и да е отрицателна. Това е нонсенс. Не може доходността да е отрицателна т.е. вноските на хората да намаляват. Трябва да се намери друга формула, за да се съхрани поне номиналният размер на вноските.

Гаранционният фонд е вариант, но възниква въпросът от къде ще се пълни. За мен е недопустимо отново да натоварваме хората да гарантират собствените си пари.

Каква би била алтернативата?

Не мога да кажа конкретно. Това е специфична материя. За мен дружествата трябва да осигуряват гаранциите от собствените си средства, защото евентуалното задействане на тези гаранции е последица от лошо управление. Вместо фондовете да генерират сериозни печалби и да разпределят големи дивиденти, може да използват част от тези пари, за да гарантират средствата за втора пенсия.

Миналата година приехте набързо промени, касаещи пенсионните фондове, които позволяват осигуряване само в Националния осигурителен институт (НОИ). Те обаче все още не действат, макар и влезли в сила. Защо беше бързането тогава, още повече, че сега се обсъждат варианти за ревизирането им?

Не е необходимо веднага да има ефект от промените. Забавихме новите текстове, за да не се правят на парче, а да са част от цялата реформа на пенсионната система. В началото реакциите срещу възможността за избор между пенсионен фонд и НОИ бяха, че хората не може да вземат такова решение. Когато се предложи изборът да не е еднократен, се излезе с аргумента, че това не може да стане, защото хората няма да имат индивидуална партида в НОИ и парите им ще бъдат изхарчени. Имаше обвинения и че това е целта на текстовете.

Контрапредложение парите да отиват в Сребърния фонд, за да може се върнат във всеки момент към частен фонд, също беше критикувано. Всичко това показва борбата, която се води, за това дали човек въобще да избира къде да си вложи парите, или на всяка цена да се запазят тези милиарди, управлявани от пенсионните дружества без алтернатива за хората, които единствено носят риска за управлението на парите.

Целият този дебат за пенсионните фондове не доведе ли до разклащане на доверието в системата? Говореше се за "гнили ябълки", за фондове, които могат да тръгнат по пътя на КТБ, а КФН, която ги контролира, постоянно уверява, че проблеми няма.

Това изобщо не е така. Проблеми има и за решаването им ще има законодателни инициативи. Единият е как се инвестират средствата. В момента над 2.5 млрд. лв. от средствата на хората са в акции и облигации на частни дружества. Възникна въпросът дали се управляват достатъчно консервативно и дали не трябва да се даде възможност на хората да изберат портфейл с по-нисък риск. Освен това има съмнения, които се потвърждават, че средствата се инвестират в свързани лица. Това обаче не е нарушение, защото в закона има доста постно определение за свързани лица, което трябва да бъде разширено.

Със сигурност ще има законодателни промени в тази връзка. А "гнилите ябълки" са точно в тази посока - фондовете инвестират в свързани лица и използват един евтин инструмент за финансиране на собствения си бизнес. Тези пари не са изчезнали, но са рискови. Освен това няколко публични компании се финансират от всички фондове и през акции, и през облигации, което за мен е рисково.

Може би обяснението е, че фондовият пазар в България е ограничен и най-силните компании са няколко.

Да, но ние трябва да поставим граница на това, защото пак ще говорим за "гнили ябълки".

При тези критики смятате ли, че КФН си е свършила работата?

Да, в рамките на закона, директивите и регламентите си е свършила работата. Това се доказва и от проверки на международни организации. Но тук проблемът е законов. Разчепкването на темата в последните месеци показа, че има проблеми.

Казвате, че КФН си е свършила работата, но наскоро Европейската комисия препоръча външна оценка на финансовата система в България заради проблемите с регулаторите - КФН и БНБ.

Мисля, че ЕК критикува най-вече БНБ. Централната банка е предприела действия в тази посока под натиска на Министерството на финансите и такъв външен анализ ще има вероятно към края на годината. Процедурата по подготовката му изисква време.

Кой ще прави одита?

Международна специализирана компания, която ще направи оценка на законовите изисквания, дали те са спазени от БНБ, дали вътрешните правила на банката по прилагане на закона са ефективни и регламентират дейността така, че да не се допуска риск за системата.

Реформаторският блок поиска оставката на ръководството на КФН. Вие го защитихте. Няма ли да поискате от председателя Стоян Мавродиев да предложи нови заместници за контрола над инвестиционната дейност, където няма титуляр, и за осигурителния пазар, тъй като мандатът на Ангел Джалъзов изтече?

За оставка на председателя не може да говорим. Мандатът му не е изтекъл, няма нарушения на закона. Но има двама зам.-председатели с изтекли мандати и г-н Мавродиев трябва да направи предложение. Ще трябва да му напишем писмо и да го подсетим да предложи титуляри. Но вероятно тези, които поискаха неговата оставка няма да са щастливи от имената, които той ще предложи.

Покрай дебатите по ратифицирането на договора с банките-посредници по външния дълг за 16 млрд. лв. отново се заговори за намаляване на дефицита чрез ограничаване на разходите, като това беше подкрепено от финансовия министър Владислав Горанов. Как това се връзва с решението за великденски добавки за пенсионерите или тегленето на кредит от 1 млрд. лв. за саниране, който ще се връща от бюджета?

По отношение на великденските добавки това е разход, който директно ще се финансира от дефицита. Дефицитът в бюджета за тази година е 2.5 млрд. лв. Толкова е дефицитът на НОИ. Добавките за пенсионерите са много малка част от тази сума и отпускането на тези пари е жест към пенсионерите, които са на ръба на оцеляването.

Дебатът покрай заема трябваше да е дебатът за дефицита. Но БСП не искаше да го води, защото смята, че дефицитът трябва да е 3% и в същото време са против начина, по който този дефицит се финансира. Разговорът за недостига в бюджета трябва да започне още сега, когато започва подготовката на бюджета за следващата година.

Смятате ли, че министърът на финансите сгреши, че не обясни още в самото начало какво включва решението за дълга, че не го консултира достатъчно?

Няма да кажа, че е сгрешил. Ние всеки ден се учим на коалиционна култура. Учим се с всеки следващ законопроект. Преди да внасяме каквито и да е промени, трябва да ги обсъждаме помежду си и да постигнем съгласие, за да са доволни и мотивирани всички партньори. Това обаче е изключително трудно.

Достатъчно стабилна ли е коалицията?

Не се притеснявам за коалицията, защото нито една партия няма интерес да излезе от нея преди местните избори. Ще продължим да се напасваме, включително и публично.

При гласуването на дълга получихте подкрепа от ДПС. Очаквате ли и по други теми такива тематични коалиции?

Това е правилният подход на работа в един отговорен парламент. Партиите трябва да подкрепят или не определени законопроекти съобразно своите програми и да не се поставя клеймо на опозиция или коалиция. Хората очакват да се подкрепят разумните идеи. Вие винаги поставяте въпроса за ДПС, но аз бих поставила въпроса за АБВ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок, които по някои теми гласуват различно от ГЕРБ и никой не им поставя клеймо. Те имат право да го правят, макар че моето мнение е, че когато си в коалиция трябва да се гласува единодушно в определени ситуации. Няма начин да постигаме консенсус по всички въпроси, но не може да бламираш правителството и да се правиш на опозиция, когато си част от управлението.

mediapool.bg