Боряна Димитрова: Пред управляващите има 3 големи капана и основният риск не идва отвън

Пред управляващите има три големи капана: икономическият застой, който оказва огромен корупционен натиск върху единствения източник на свеж ресурс – еврофондовете; дългогодишната прояденост на държавните структури и службите от частни интереси, способни във всеки един момент да предизвикат събития от типа "Костинброд" или "КТБ"; и съвсем не на последно място – местните избори с всички съпровождащи ги микро взривове и сътресения , които могат да пренаредят отношенията между партньорите, а оттам - и политическия пъзел.

Г-жо Димитрова, започва ли да се разколебава обществената подкрепа за правителството в края на петия му месец и какви са основните причини за това?

Въпросът ви е жертва на илюзията, че правителствата винаги стартират с висок рейтинг, който в един момент започва да пада. Случаят с кабинета "Борисов 2" не е такъв. Заченат от поне 9 политически субекта (ГЕРБ, 5-те партии в Реформаторския блок, НФСБ, ВМРО и АБВ) предизвикателството пред него беше дали изобщо ще може да заработи. Толкова разнородни съставки са предпоставка за взривоопасна смес, не за единодействие. В този смисъл правителството по-скоро прилично се справя с невисоката обществената подкрепа (24% в проучването на "Алфа Рисърч" от края на януари), особено при липсата на алтернатива. Рискът пред него е съвсем друг – той идва от загубата на доверие сред симпатизантите на подкрепящите го партии, резултат от взаимните подозрения във и между коалициите, от битката между лобитата, от трудността участниците в него да запазят политическата си идентичност, което поставя ръководствата им на сериозно изпитание.

Налага се усещането, че това управление не се ползва с широко одобрение, но няма алтернатива, тъй като основната опозиционна партия БСП е в криза, а друга политическа алтернатива не се очертава. Какви са капаните пред управляващите в тази ситуация?

Извън вътрешно и междукоалиционните отношения, за които споменах, пред управляващите има още три големи капана: икономическият застой, който оказва огромен корупционен натиск върху единствения източник на свеж ресурс – еврофондовете; дългогодишната прояденост на държавните структури и службите от частни интереси, способни във всеки един момент да предизвикат събития от типа "Костинброд" или "КТБ"; и съвсем не на последно място – местните избори с всички съпровождащи ги микровзривове и сътресения , които могат да пренаредят отношенията между партньорите, а оттам - и политическия пъзел.

Имате ли обяснение за резултата от изборите в Сърница, където въпреки математическото си превъзходство ГЕРБ и РБ не успяха да "демонтират” ДПС, както се бяха заканили?

Математическото превъзходство не е равно на електорална победа, с него се спекулира с цел повишаване на самочувствието, най-често – краткотрайно. Що се отнася до Сърница, за която също се нароиха много спекулации, най-напред трябва да си изясним един основен факт - на втори тур гласуваха същият и даже малко по-висок брой жители на общината, отколкото на първия. Което означава, че избирателите на кандидата на РБ, който не достигна до балотаж, не са си останали по домовете, а голяма част от тях активно са гласували за кандидата на ДПС. Основният извод е, че политическите цели на националните партийни ръководства не се припознават на местно равнище и не са основен мотив за гласуване. На местни избори, особено в специфични райони, действат други правила. Убедена съм, че подобни казуси, със същите или с други политически сили, ще има и в много други общини. Добре би било политиците да не се зомбират с клишета, а да погледнат малко по-трезво на фактите.

В каква кондиция е ДПС и докога възприетата от движението тактика да представя всяка атака към модела "КОЙ“ като заплаха за етническия мир, ще работи в негова полза?

Ако съдим по поизбледнялата реторика на Лютви Местан и впускането на знакови лица на ДПС в битката за останките от империята КТБ, Движението изглежда губи част от кондицията си. По принцип то е така устроено, че всяко отстъпление от икономически ресурси, предизвиква верижни трусове в него. Освен това, тактиката да се представят атаките към модела "КОЙ“ като заплаха за етническия мир, започва да придобива кулоарни измерения. Мнозинството българи не възприемат ограничаването на икономическата и политическа власт на ДПС като атака срещу етническия мир. Още повече, че ДПС много малко, или никак не показва ангажираност със социалните проблеми на малцинствата, които са в основата на възникващите на различни места реални обществени напрежения.

Общественото мнение прави ли разграничение между реториката на Патриотичния фронт и тази на Реформаторския блок по отношение на ДПС?

Избирателите на двете коалиции правят разлика, защото съответните политици вербализират значителна част от техните собствени нагласи. В по-широки социални кръгове разликите са размиват, особено що се отнася не пряко до ДПС, а до етническите малцинства. Министър Москов намери и формулира един легитимен за много хора начин да изразят нагласи, които до този момент политически коректно премълчаваха. По този начин той увеличи не само своя личен рейтинг, което най-често се коментира, но и разшири границите на реториката на Реформаторския блок, която придоби по-всеобхватни измерения.

При положение, че няма признаци устоите на модела "КОЙ“ да са застрашени, каква ще е реакцията на избирателите на Реформаторския блок и на гражданите, които участваха в протестите през 2013 г., спрямо тази политическа сила?

Както сред избирателите на РБ, така и по-общо, сред участвалите в протестите през 2013г. , съществуват образно казано две крила. Едно по-радикално, което е против всякакво взаимодействие с ГЕРБ, настояващо за ярки опозиционни позиции . И друго, по-умерено, което вижда преодоляването на модела "КОЙ“ не като зрелищен акт, подобен на взривяването на мавзолея, а като процес, ограничаващ ресурсите му от различни посоки – земеделски фондове, горски фондове, здравеопазване, местна власт и пр. Реакциите на тези две крила към РБ са различни – критични на първото, по-умерени на второто. Тревожното е обаче, че и за двете групи се появиха нови дразнители – необясними като логика назначения от страна на министри от РБ, разминаване в позициите на отделните партии, неубедително поведение на образователния министър – топ направление за симпатизантите на блока, и др., които разочароват тези, най-критични избиратели в българския политически живот.

Как стоят ГЕРБ и РБ във властта? И как си влияят двете партии електорално една на друга?

Стоят нащрек. Показателен е дори само последният пример с внасянето на алтернативни проекти за съдебната реформа. Като по-голяма, по-организирана и с единен център партия, ГЕРБ успява да извлече повече електорални дивиденти, а и често заставя партньорите си пост фактум да се съобразяват с негови законопроекти или политики. РБ, учудващо за мене, показва доста по-неумело политическо поведение. Лута се някъде между стратегиите, гръмките думи и посланията, без силни политически ходове, като под това разбирам действия, които да заставят останалите да се съобразят с тях (като оставката на министър Вучков например). Като общ резултат РБ съумява за момента да запази електоралните си позиции, но при спадащо одобрение за политиката му, което може да доведе до неприятни изненади на местните избори.

Известни са идеите за засилване на единодействието между двете формации и дори има дългосрочен проект за тяхното обединение. Смятате ли, че този проект е осъществим до следващите парламентарни избори и дали по този начин ще изчезне идеята за дясна алтернатива, с каквато бе създаден РБ?

Никой самостоятелен субект – било то компания, медия, или партия - не си поставя такава цел, освен ако не загуби позиции дотолкова, че това да остане единственият изход за индивидуално спасение на членовете му.

Допускате ли възможност за разцепление на Реформаторския блок?

Фактическо ли? Като имаме предвид състоянието на РБ, възможността за разцепление винаги витае във въздуха, тя е по-лесният изход. По-трудното е да се превърне в организирана и консистентна политическа сила. Смятам, че у политиците в РБ ще сработи инстинктът за самосъхранение и няма да се разцепят. Друг е въпросът доколко и какви политически цели ще могат да налагат.

Приемате ли на сериозно твърденията на АБВ, че са "на една крачка" от напускането на коалицията?

Не. Това е класически пиар ход по създаване на несъществуващо събитие, което да ги държи в медиите вече цял месец.

Участието в управлението разклаща ли позициите на Патриотичния фронт или спомагат за разширяване на електоралново му влияние?

Към момента ПФ запазва електоралните си позиции без видима промяна. В сравнение с РБ, при него има две особености - не се идентифицира пряко с управлението и избирателите му са по-слабо чувствителни към голяма част от управленските действия. Те имат няколко топ приоритета, които засега медийно и кадрово ПФ умело обслужва.

Какви са изгледите премиерът Бойко Борисов да "подпомогне" оттеглянето на ПФ и АБВ от управлението и да остане с правителство на малцинството, съставено само от ГЕРБ и РБ?

Предвид броя депутати на ГЕРБ и малкото силни парламентаристи сред тях, Борисов има нужда от по-широко мнозинство. Най-малкото, не е в негов интерес да увеличава гласа и тежестта на опозицията. Беше ясно, че ще разчита на плаващи мнозинства, но трябва да признаем, че плаващо-насипно, е и състоянието на българския политически живот.

Преди да бъде съставен кабинетът вие прогнозирахте, че това ще се случи, но уточнихте, че съвсем отделен въпрос е "колко ще управлява това правителство". От днешна гледна точка, колко ще управлява кабинетът?

Ако се потопим в днешната полуконспиративна гледна точка – докато не се намерят загубените милиарди от КТБ, които да заиграят срещу него. Иначе, чисто политически, мисля, че до президентските избори никой няма да има интерес нито да сваля, нито да поема властта.

Каква е разлика между това правителство и правителството "Орешарски" като имаме предвид, че и в двата случая интересите на ДПС не са накърнени, моделът "КОЙ" не е демонтиран, а главният прокурор изглежда, че работи в доста добър синхрон с премиера?

Разликата е, че работи в условията на модела "КОЙ", а не под неговата диктовка. Демонтирането е удобна, но заблуждаваща метафора, защото внушава видимост на всички съставки на модела и бързина на деконструкцията му. Нито първото, нито второто са верни. Затова е и толкова опасна тази едновременно хоризонтална и вертикална олигархична структура на "КОЙ". Песимистичният прочит е, че моделът ще възвърне постепенно позициите си. Моят е малко по-оптимистичен – изтласкването, макар и частично, създава проблеми на накачилите се по неговата верига и той неминуемо ще започне да се пропуква и отвътре. Обществото обаче трябва да запази будни реакциите си към конкретните казуси, иначе нищо няма да се промени.

Смятате ли, че отказът на Бойко Борисов да се позиционира ясно в отношението си спрямо Делян Пеевски вреди на кабинета?

Ако в България има разделение на властите и съд, следствие, прокуратура си вършат работата "позиционирането на Бойко Борисов спрямо Д.Пеевски“, както уклончиво се изразявате, не би трябвало да има съдбовно значение. За да бъда пределно ясна – много повече вреди на правителствата, и още повече – на гражданите, фактът, че обществото тотално не вярва на съдебната система, а и тя се държи така, че да й нямат вяра.

Anchor От какво според вас ще зависи дали Бойко Борисов ще реши да се кандидатира за президент през 2016 г.? Смятате ли, че "шегите" и подмятанията на Борисов, свързани с президентските избори, са знак към Росен Плевнелиев, че няма да бъде номиниран за втори мандат?

Премиерът е много умел в подхвърлянето на теми за медийно-народна употреба. Не мисля, че сегашните подмятания са ключ към решението и на Плавнелиев, и на Борисов за президентските избори. Борисов добре се ориентира в обществените настроения и смятам, че ще вземе решението много по-късно.

Какво може да извади БСП от кризата, в която е?

Нов лидер и нови избиратели.

mediapool.bg