Екатерина Михайлова: "Новата" конституция прилича на Димитровската от 1947 г.

По структура проектът за "нова конституция" е копие на Димитровската конституция от 1947 година, с която се легитимира тоталитарната държава. Това казва в интервю за Mediapool Екатерина Михайлова, която има шест мандата като народен представител, а сега е ръководител на департамент "Право" в Нов български университет. Тя напомни, че хората протестират с искане за върховенството на закона и по-добре функционираща демокрация, а и им се предлага нещо, което ще влоши качеството на българската демокрация.

Г-жо Михайлова, виждате ли ясна политическа или юридическа цел зад проекта за т.нар. нова конституция?

Не виждам ясна юридическа цел. Това, което ни се предлага, не може да бъде наречено нова конституция. От нова конституция има нужда, когато има коренна промяна на начина, по който функционира държавата. Нека напомня нещо, с което започва всеки университетски курс по конституционно право. Конституцията е не само основен закон, но и обществен договор. Конституция е замислена като обществен договор. За да се пристъпи към преучредяване на държавата, трябва да има много сериозни предпоставки. България има четири конституции. За три от тях можем да кажем, че е било налице основание за създаването им. Първа е Търновската конституция, която полага основите на Третата българска държава. След преврата от 1944 година и нахлуването на съветските войски се достига до съвършено нова ситуация. След референдума и отмяната на монархията съвсем естествено се стига до написването на нова конституция – Димитровската. Тя е приета през 1947 г. По същата логика след събитията от 1989 година има нужда от нова конституция, защото преминаваме от тоталитарна към демократична система. Само конституцията от 1971 година – Живковската, не променя нещо особено, освен да уреди фигурата на Тодор Живков като държавен глава. Хората не усещат промяна.

В този смисъл аз не намирам политическо или юридическо основание за приемане на нова конституция сега. Запазва се парламентарното управление, институциите са същите, има някои промени, които обаче разместват значително балансите между властите. По същество това няма как да е нова конституция.

Превръщаме ли се в прокурорска република?

В нашата конституция по начало е дадена изключително силна роля на прокуратурата. В развитите демокрации повечето граждани дори не знаят името на главния си прокурор. Той пак е много важна фигура, но не му е дадена такава тежест. В българската конституция на прокуратурата е дадена огромна тежест. Тя е приравнена на съда. Сегашните предложения създават още смут и водят до въпроса: Кому е нужно да се дава законодателна инициатива на кадровите органи на съдебна власт?

Замислих се за това, откъде може да е дошъл този модел и се поразрових. Подобно нещо няма в американската конституция, няма във френската, няма в испанската, в германската, да не изреждам всички. Намерих, че в руската има нещо подобно, но то е написано по доста различен начин от това, което се предлага у нас. Там е дадено право на законодателна инициатива на Конституционния съд и Върховния съд, но само по въпроси в тяхната компетентност. Сега чувам аргументи, че в България и правителството имало право на законодателна инициатива, та защо не и прокурорският съвет. Разбира се, че правителството ще има право на инициатива, защото сме парламентарна република. Щеше да има въпрос, ако бяхме президентска република. Какво означава да сме парламентарна република? Това, че правителството произтича от парламента, а не от президента. Въобще не е работа на съда и прокуратурата да се бъркат в законодателството.

Превръща ли се прокуратурата в официален играч на политическия терен с правото да предлага закони?

Не й е работа на прокуратурата да се занимава с политическа дейност, а правенето на закони е политика. Това няма нужда да го крием или да му слагаме някакъв друг етикет. Използвам думата "политика" в хубавия смисъл. Именно за това в другите държави не се дават такива правомощия на прокуратурата. България трябва да тръгне в посоката, която е описана от много наши партньори, включително Венецианската комисия. Трябва да бъде въведена по-голяма отчетност върху прокуратурата, която не трябва да бъде на едно ниво с тази на съда. Когато премиерът направи заявката за промяна в конституцията, разбрахме, че май нещо такова ще се прави. От текстовете излиза съвсем различно. Докладите на шест месеца на главния прокурор не означават нищо. Въпросът е дали има заложен механизъм за истинска отчетност на главния прокурор. Аз такъв не виждам. Напротив, засилват се позициите на прокуратурата през законодателната инициатива.

Това се комбинира с намаляване на мандата на главния прокурор...

Да, намаляването на мандата от 7 на 5 години не е нещо лошо, но не е най-същественото. Когато променяш текст от конституцията, ти много внимателно трябва да гледаш как това рефлектира върху всичко останало. Вместо да оправиш нещата, можеш да ги влошиш. В проекта постигнатият баланс между властите е по-лош от това, което съществува в момента, без да твърдя, че положението в момента е чудесно. Ще ви дам пример защо ще стане по-зле. Сегашният модел отрежда на президентската институция ролята на арбитражна власт с отношение към трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна. Президентът е поставен извън тези власти, но има отношение към всяка една от тях. Той може да налага вето върху законите на парламента, с правителството съгласува множество решения, а при съдебна власт издава укази за назначението на "тримата големи". С проекта на ГЕРБ този баланс се губи, защото се отнема правото на президента да издава укази в съдебната власт, а се запазват останалите неща. Защо? Обяснение няма.

Изключително лошо решение е предложено още в началото на проекта – да се извади преамбюла, а глава втора за правата и задълженията на гражданите да се прати в края на конституцията. Тук виждаме структурата на конституцията от 1947 година. Но само да напомня, че Димитровската конституция легализира тоталитарния режим в България и отнема правата и свободите на граждани. След това през 1971 година дори Живковската конституция поправя тази структура и изтегля по-напред правата и свободите на гражданите.

Това, което виждаме сега, е почти абсурдно. Не знаят ли какво са "основни начала на конституцията". Това са основните принципи на обществения договор, върху които функционира държавата – че е парламентарна република, че има разделение на властите, че е правова държава... Вместо това най-отпред са сложени текстовете за химна и герба. Те са важни, разбира се, но не им е там мястото. Всичко това води до въпроси. Защо се прави? И това ме кара отново да отида при темата за балансите между различните власти. Всичко се разбалансира. Дори и да бързаш, това е конституция. Не може да я пишеш на крак.

Едно от оправданията за това усилие на Борисов е, че така изпълняват желанията на хората на площада. Има ли го площада в този проект?

Ще дам пример с промените за омбудсмана, които също са изключително смущаващи. Това, че има нова глава за обществения защитник, да кажем, е добре. Но защо тя е сложена след главата за парламента и преди тази за президента не е особено ясно. По-важното обаче е друго. Изведнъж се появява текст, че омбудсманът следи за спазването на правата и свободите. Той не е следовател. В действащата конституция текстът е, че омбудсманът се "застъпва". Разликата е огромна. В новия проект не можем да говорим за правна техника. Нека създателите на тези текстове първо проверят как и защо са правени нещата преди тях. Когато създавахме институцията на омбудсмана, ние депутатите имахме дълги дебати как точно да го запишем, за да пресъздадем най-пълно ролята на тази институция, за да не я обезкървим още в началото. И адвокатурата следи за защита на правата, но това не е същото като омбудсмана. Много са въпросите.

Не виждам къде е площадът в този проект. Хората протестират за повече граждански права, за върховенство на закона, за по-добре функционираща демокрация. Поне това чувам. А този проект ще влоши качеството на демокрацията.

Проектът въвежда индивидуалната конституционна жалба, но и там нещата звучат объркано?

Да. И тук не е особено ясно. Конституционната жалба е вкарана в правомощията на Конституционния съд, но не е ясно дали гражданите могат да го сезират. По-важно е кой може да сезира, а не дали ще го разпишем като правомощие. И сега КС има право да обявява закони за противоконституционни, но не може да бъде сезиран от гражданите. Явно има някакво желание за въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, но трябва да се разработи добре и разшири. Съдилищата трябва да получат възможност да отнасят въпроси до КС, както могат да отнасят до Съда на ЕС. Към България има и критики, че кандидатът за народен представител не може да сезира КС, а да сезира един от органите, който може да сезира КС. Нещо като пощенска кутия. Тези неща трябва да се оправят.

Каква е истинската цел зад тези промени?

Начинът, по който се заявиха нещата, доведе до повдигането на редица въпроси. Дали няма някакви задкулисни цели? Включително да се управлява дълго време в условие на подадена оставка. Текстовете в настоящата конституция, в частта й за Великото Народно събрание, са доста неясни. Аз съм поддържала много време тезата, че трябва да се отнесе този въпрос пред Конституционния съд, за да се направи тълкуване. Конституцията казва, че в неотложни случаи Великото Народно събрание може да функционира като обикновено. Там са големите страхове - да не се стигне до едно Велико Народно събрание, което да си стои с години. Извънредното събрание да се превърне в ежедневно.

Ние видяхме това със Седмото Велико Народно събрание, което до 1991 година се занимаваше с какво ли не. Гладната стачка на 39-те народни представители целеше да подтикне Великото Народно събрание да приключи с конституцията и да се насрочат редовни избори. След като има неясноти е разбираемо, че веднага ще започнат политическите спекулации и подозренията. Това е неминуемо.

Трябва ли да бъде запазено Великото Народно събрание в конституцията?

Аз не съм фен на Великото Народно събрание. Нормално е да мислим за отмяна. Въпросът е какво се появява на негово място. В развитите демокрации на негово място има специални защитни механизми при промяна на конституцията. Където имаме двукамарен парламент, събират се двете камари и гласуват с квалифицирано мнозинство. Където няма такава възможност, има и задължителен референдум. Търси се разширяване на представителството. Целта е да няма диктат на управляващото мнозинство. И това е една от големите критики към проекта за нова конституция, защото представителството се намалява драстично.

С 91 души да променяш конституцията не звучи добре.

Не звучи никак добре. Представителството е много ниско, а ние трябва да търсим високо одобрение и високо представителство. Това са важни неща. Въпросът не е дали са добри намеренията, а да не са лоши предложенията, за да не е плачевен резултатът.

mediapool.bg