Д-р Благомир Здравков: Детското здравеопазване има нужда от комплексна грижа, отборен дух и емпатия

Липсата на комплексна медицинска грижа за децата в момента е най-големият проблем на детското здравеопазване, тъй като различните медицински дейности в обсега на педиатрията се извършват в различни болници, казва в интервю за Mediapool д-р Благомир Здравков, директор на специализираната болница за детски болести "Проф. д-р Иван Митев".

Според него изграждането на новата детска болница е много важно да стъпи върху добър анализ, за да не се изгради "мастодонт без персонал и пациенти", тъй като това обезсмисля въобще целия проект.

Здравков посочва, че механичното сливане на различни структури под една шапка няма да даде очакваните от обществото резултати и за една добре работеща детска болница е нужен "отборен дух" между отделните специалисти, който трябва да се възпитава отсега.

Освен това, той смята, че трябва да има екшън план за преодоляване на кадровия дефицит и повишаване на квалификацията на работещите в детското здравеопазване, както и хоризонт за развитие на човешките ресурси за следващите 15 години.

"Проблем, за който не се мисли, но върху който трябва много да се работи, е комуникационната култура в системата на здравеопазването. За мен тя е показател за човешко отношение и емпатия към пострадалия и неговите близки, но за момента не е на задоволително ниво", казва още той.

Д-р Здравков, как приемате новината за развалянето на съществуващия договор за строителството на детската болница и започването на проекта на чисто?

Добре знаете, че от самото начало съществуващият договор беше посрещнат с разнопосочни мнения и от специалисти, и от редица граждански организации. Основното противопоставяне беше искането за изграждането на изцяло нова детска болница, отговаряща на всички съвременни стандарти, срещу идеята да се довърши строежът на вече съществуващия скелет на лечебно заведение, проектирано в средата на 70-те години на 20-и век, в двора на "Александровска" болница.

Развалянето на договора от една страна води към нови надежди, че ще се създаде изцяло нова сграда за детска болница на подходящ терен, от друга – този проект остава неясно отдалечен във времето и хората започват да губят мотивация и вяра, че изобщо някога ще се случи.

[div class='left_orange']Визитка

Д-р Благомир Здравков е директор на Специализираната детска болница "Проф. Иван Митев". Възпитаник е на Медицинския университет в София. Той е детски анестезиолог-реаниматор с професионален опит в ключовите педиатрични структури в София.

Професионалните му интереси са в направленията: Организация и управление на детското здравеопазване, Детска спешна и интензивна медицина, Спешна медицинска помощ по въздуха, подобряване на качеството и сигурността на медицинското обслужване.[class='left_orange' div]

Много хора смятат, че дворът на "Александровска" болница не е най-удачен, като тук не претендирам за някаква висока експертност. В момента в карето на "Александровска" и в околните улици е много трудно да си намерите място за паркиране. Представете си, ако се изгради още една голяма болница, къде ще се направят тези места за паркиране. Децата идват в болница с линейки и частни коли, не идват с градски транспорт или пеша. Трябва да се помисли и за подстъпите за линейките. А относно претенциите за паркова среда, в "Александровска" към момента аз не я виждам.

Специализираната болница по детски болести "Проф. д-р Иван Митев" ще се явява гръбнакът на бъдещата Национална детска болница. Каква е вашата визия за това какво трябва да представлява тя?

Екипът на Специализираната болница по детски болести "Проф. д-р Иван Митев" работи на много добро ниво и в нея са едни от най-качествените детски специалисти в страната от всички подраздели на педиатрията. Всеки член на екипа има мнение по какъв начин трябва да изглежда една комплексна детска болница. Именно липсата на комплексна медицинска грижа за децата в момента е най-големият проблем на детското здравеопазване, тъй като различните медицински дейности в обсега на педиатрията се извършват в различни болници. За да има функционално медицинско обслужване с комплексна грижа е нужно обединяването на отделните структури, които сега са пръснати в различни лечебни заведения.

Нашата болница няма скенер, няма ядрено-магнитен резонанс и в условия на спешност нашите пациенти трябва да бъдат транспортирани до различни лечебни заведения – болница "Иван Рилски", която ни е най-близо, но нощно време и в "Пирогов". Ако дете дойде с болки в корема и повръщане, за да се изключи остър хирургичен проблем, тези деца трябва да ги пренасочим към "Пирогов". Доскоро болницата нямаше линейка. Т.е. този транспорт се осъществяваше с едни служебни коли тип баничарка. Наскоро един наш приятел ни даде негова линейка за безвъзмездно ползване, което не е най-добрият вариант, но все пак е нещо.

Друг пример: изследвания, необходими на болницата, ги правим на други места: генетични изследвания в Майчин дом, имунологични в "Александровска" и за това месечно плащаме големи суми.

Фрагментацията на медицинското обслужване на деца води след себе си ежедневно много сериозни проблеми. Съставът на нашата болница включва специалисти от всички подраздели на педиатрията, но за да има функционално медицинско обслужване с комплексна грижа е нужно обединяването с различни структури, които сега са пръснати в различни лечебни заведения.

Може ли новата болница да е механичен сбор от сега разпръснатите в няколко болници детски клиники и отделения? Какво е нужно за спойката им, така че болницата да е един добре функциониращ организъм?

Механичното събиране на различни структури под една шапка няма да даде очакваните от обществото резултати. Важно е да се уточни, че реално в повечето направления на детската медицина водещите специалисти са малко на брой. По тази причина не е достатъчно просто по "административен ред" да им съобщиш – от другия месец се местиш еди къде си. Това са хора, чиито знания и умения трябва да се ценят и държавата и отделните ръководства на лечебните заведения да направят така, че самите специалисти да искат и да виждат смисъл от своето преместване. Според мен, такъв отборен дух на работа трябва да се изгражда отсега, защото възпитаването му отнема време…А в болничната педиатрична помощ единствената гаранция за качество и сигурност е добрият екип. И най-великият специалист без качествен екип е обречен на провал.

Аз съм работил с колеги и от детската онкохемотология в ИСУЛ, и с "Пирогов", и с детската кардиохирургия на Трета градска болница и имам добра комуникация с тях. Т.е. този отборен дух го изграждаме. На оперативно ниво, обаче, комуникацията на дежурните екипи не е добре урегулирана. Има затруднения при консултациите на децата. В същото време понякога колегите от различните бази са на различни мнения. За детската болница всички колеги имат становище, но консолидирано мнение, поне за момента, аз не съм чул ясно артикулирано.

А защо е така?

Не мога да кажа със сигурност. Може би няколко са факторите, които действат в негативна посока: субективното отношение на колегите, установената им рутина на работните им места и може би липсата на точни и ясни правила за работа в съответните звена.

Как стои въпросът с кадрите за новата болница – има ли ги, ако не какво трябва да се направи? И как, образно казано, ще стане преместването на съществуващите екипи от другите болници там?

Кадровият дефицит в системата е тежък. Засега аз и колегите ми се справяме, но екипът на нашето лечебно заведение е компактен. За изцяло нова комплексна детска болница обаче, трябва да има ясна последователна кадрова политика с ясно разчетени нужди, предвидими финансови параметри и гаранции за кариерно развитие и усъвършенстване на екипите.

Относно това как ще се изместят вече съществуващите педиатрични звена в нова сграда, аз мога да кажа само, че ние подготвяме такъв план, за да имаме готовност в случай на възникнала необходимост в рамките на моя мандат като директор.

Целта е да не се прекъсва лечебният процес на децата. Най-ниско инвазивните клиники първи могат да се изместят в нова болница, а най-високо инвазивните - последни. Не може една цяла клиника да бъде изнесена наведнъж. Т.е. екипите трябва да се местят стъпаловидно. Ако всичко се прави в последния момент има голям риск медицинската грижа да е непълноценна и в двете болници – и в старата, и в новата.

Относно местенето на колеги от други болници – не мога да кажа. Министерство на здравеопазването, съвместно с колегите по места, трябва да решат кой е най-подходящият начин това да се случи без да пострада медицинската грижа за децата.

Т.е. откриването на новата болница ще бъде продължителен процес, няма просто да дръпнат шалтера и тя да заработи...

Да, въобще няма такъв вариант. Защото това не е завод: спираме производствто и се местим. Нито едно дете не трябва да има върнато или некачествено обслужено, заради това, че върви някакъв процес по ретранслация на екипите, техниката и т.н. То това е най-сложното в едно местене. А не, че ще смениш адреса и ще кажем на хората: от утре сте там на работа.

От Инициативата "За истинска детска" болница настояват за ново задание, архитектурен конкурс и поръчка за детската болница, които обаче да стъпят върху анализ на нуждите на детското здравеопазване. Кой би трябвало да изготви този анализ и какво трябва да отчете той?

Аз съм лекар и не разбирам от строителство и проектиране, но анализ на нуждите безспорно е необходим и смятам, че всеки подобен проект трябва преди старта си да стъпи на реални, измерими показатели за заболеваемост, нейната характеристика, включително и по възрасти, наличните и необходимите видове медицински специалисти, необходимо оборудване и др. Анализ на наличностите и идентифициране на потребностите е подход, който трябва да установи какви са цялостните нужди на детското здравеопазване в страната, но и да планира развитието му в перспектива, и мястото на новата болница в този процес.

Например, аз разбирам преди няколко месеца, че за новата детска болница са определени над 400 легла. Нашата болница е със 107 легла и, според мен, този предвиден капацитет е над необходимия. Защото, да, болницата трябва да е национална, но ние трябва да се съобразим и с тенденциите по места. За пловдивската университетска болница "Свети Георги" има отпуснати 30 млн. за изграждане на нова детска клиника. В Бургас също е възложено изграждане на регионална детска болница. Т.е. анализът е много необходим, за да не се изградят някакви мастодонти без персонал и без пациенти, защото това обезсмисля въобще целия проект. Но за най-добрата грижа за децата всичко трябва да е съсредоточено на едно място. Допустими са, обаче, и изключения. Например, клиниката по изгаряния за деца в "Пирогов". Това е много специализирана дейност, която се извършва от анестезиолози и пластични възстановителни хирурзи от направление за възрастни. И ако само детската клиника се изтегли, а другото остане в "Пирогов", за мен това не е добро решение.

От гледна точка на кадровия дефицит в системата анализът на нуждите ще даде отправна точка за държавнически решения в кои направления институциите да положат усилия за привличане на кадри, как да се случи тяхното финансово и квалификационно обезпечаване и… най-важното – как да бъдат задържани ценните кадри в системата.

Обикновено тези анализи на нуждите се изготвят в рамките на 6 до 15 месеца от специалисти с различна квалификация – експерти по обществено здраве и анализи, статистици, икономисти и обичайно се ръководят от хора с опит в управлението на детското здравеопазване, които да могат да очертаят проблемните точки и приоритетите за работа на екипа.

Какъв трябва да е статутът на новата болница? Ваши колеги от инициативата "Подкрепи педиатрията" настояваха на протестите си през 2019 г. новата болница да не е търговско дружество и да има по-голяма финансова подкрепа от държавата...

Държавата отдавна декларира, че детското здравеопазване е приоритет. Истината обаче е, че по линия на финансирането на дейностите по това направление не изглежда така. Знае се, че клиничните пътеки за детски болести са остойностени лошо и това често изправя лечебните заведения пред сериозни загуби, а когато грижата за децата се финансира само по този механизъм, той се явява крайно недостатъчен за подобряване на средата, за привличане на качествени специалисти, за обучения на кадри и цялостно оптимизиране на процесите в лечението на деца.

Статутът на бъдещата болница трябва да е университетска многопрофилна детска болница и да се финансира както от клинични пътеки, така и целево от Министерството на здравеопазването.

За кои дейности МЗ трябва да се включи като допълващо финансиране?

Във всички спешни дейности, които така или иначе са към държавата, но ще трябва да се преосмисли остойностяването им. Освен това, дейности за деца в риск и тяхното проследяване, консултативна дейност чрез телемедицина, обучението на кадрите. Въпрос на експертиза е да се очертаят най-проблемите звена.

Новата болница е много нужна, но не решава системните проблеми на детското здравеопазване, които пък произтичат от общата рамка. Какви промени трябва да започнат в организацията, финансирането, кадровата политика, за да имаме по-ефективно и приветливо детско здравеопазване?

Финансирането трябва да гарантира обезпечаване на качествена медицинска помощ за децата, да гарантира възможности за подбор на квалифицирани медицински специалисти. Тук включвам и тяхното заплащане.

Кадровата политика трябва да е в две направления: едното – екшън план за преодоляване на кадровия дефицит и повишаване на квалификацията на работещите в момента медици в детското здравеопазване, и второто – хоризонт за развитие на човешките ресурси с рамка за следващите 15 години. Именно дълго продължилата недалновидност на кадровата политика в здравеопазването доведе до сегашния резултат.

Относно организацията на лечебните процеси – това е задача на самите ръководства на лечебните заведения, а в общ план за страната – следва да се утвърди от ръководството на МЗ, след експертни разговори с различни структури – доболничната педиатрична помощ, центровете за спешна медицинска помощ и ключовите детски болници.

Проблем, за който не се мисли, но върху който трябва много да се работи е комуникационната култура в системата на здравеопазването. За мен тя е показател за човешко отношение и емпатия към пострадалия и неговите близки, но за момента не е на задоволително ниво. За целта трябва да се провеждат обучения от комуникационни експерти като се започне още от обучението по медицина, но периодично трябва да има такива обучения и за всички колеги, с които не сме имали такива курсове в университета.

Достъпът до специалисти по детски болести, особено на места в страната, е силно затруднен. Може ли да се промени това, така че да има лесен достъп до някакво базисно ниво здравни услуги за децата извън най-големите градове?

Може да. Аз и екипът ми сме предложили такива проекти, които при адекватно финансово обезпечение могат значително да подобрят педиатричната помощ в страната. Става въпрос за изграждане на специализиран информационно-консултативен център по детски болести, който чрез средствата за телемедицина да може да оказва съдействие на колегите в страната, които имат пациенти деца. Това ще е особено полезно за по-трудни за диагностика случаи. А все пак най-ерудираните специалисти са в университетските болници.

Такава структура, според мен, ще е много полезна. Аз самият имам опит, консултирал съм болници в провинцията и по отношение на педиатричната помощ колегите имат нужда от голямо съдействие. Комуникацията с такъв център ще улесни работата на колегите и ще обогати знанията и опита им.

mediapool.bg