България не успя да капитализира предимствата си при разпределението на висшите постове в ЕС и загуби всички възможни опции на масата, коментира директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева пред Mediapool. Според нея правителството не е направило достатъчно за налагането на кандидатурата на Кристалина Георгиева и е изпуснало шансовете си за висок пост.
"На кандидатурата на Кристалина Георгиева се гледаше като наложена отвън, а не като българска кандидатура. В крайна сметка резултатът е, че тя много бързо беше елиминирана. Подобна кандидатура не може да върви без подкрепата на страната си", каза Чернева.
Тя посочи, че България можеше да получи и много по-добро портфолио за еврокомисаря си от "цифровизацията", което поиска Борисов още в аванс.
"Въпросът е какви са целите и амбициите на българското правителство. Ако то иска да се "сниши" и да стигне до някакво парче от бюджета на ЕС и това е максимумът на неговите амбиции, вероятно е постигнало целите си. Позицията на България обаче не изглежда по-сериозно, а напротив. Много колеги се чудят как е възможно България да не пожелае да участва активно във формирането на новия ЕС и със сигурност гласът на страните от нашия регион ще бъде по-слаб", смята Весела Чернева.
Какво предполага изборът на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия (ЕК)?
Изборът на Урсула фон дер Лайен предполага, че ще има сериозен контрол как върви реформата на Европейския съюз, как се спазва върховенството на правото, многогодишната финансова рамка и т.н.
Урсула фон дер Лайен е европейка в мисленето си, но няма никакви сантименталности нито по отношение на географията, нито по отношение на партийното си семейство до степента на предшественика си Жан Клод Юнкер.
Източна Европа остана без представители по върховете на ЕС. На какво се дължи това и какъв сигнал е?
От една страна, "Вишеградците" не успяха да излъчат кандидат. През последните месеци обаче те се оказаха по-скоро бреме за Европейския съюз, отколкото в помощ за развитието му като политическия проект.
Те застанаха зад Марош Шефчович, но тази кандидатура не беше достатъчно убедителна. Те застанаха и зад Кристалина Георгиева, но тя пък не намери подкрепа в българското правителство за поста върховния представител по въпросите на външните работи и сигурността.
В крайна сметка "Вишеградците" останаха изолирани заради проблемите си с върховенството на правото, национализма и популизма, но освен това те влязоха и неподготвени в този процес. Те нямаха нито нужното разбиране за това как трябва да процедират, нито добри кандидати.
[div class='left_orange']Визитка
Весела Чернева е директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика.
В периода 2010-2013 година е говорител на Министерството на външните работи, а от 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато.
Тя е политолог, магистър по политически науки от Университета в Бон, Германия. [class='left_orange' div]
Премиерът Бойко Борисов обясни, че България е "пуснала" две имена в преговорите за разпределението на постовете - Кристалина Георгиева и Мария Габриел. Смятате ли, че те имаха реални шансове?
Особено Кристалина Георгиева имаше реални шансове. Тя имаше шансове за най-високите позиции – за председател на ЕК и върховен външнополитически представител, но не и за председател на Съвета, тъй като няма опит като премиер.
Тя бе много добре приета кандидатура. За съжаление, с отказа си да приеме за България поста на върховен представител, Борисов практически елиминира не само Кристалина Георгиева, но и Мария Габриел и въобще шанса страната ни да участва в това разпределение на постове.
Борисов каза, че е отказал поста на върховния представител на ЕС за външна политика, за да има еврокомисар с реален ресор. Защо премиерът умишлено саботира кандидатурата на Георгиева?
Борисов саботира избирането на българин за върховен представител по външната политика и сигурността. Да не говорим, че в Брюксел има достатъчно сили, които работят против Кристалина Георгиева.
Знаем за бившия шеф на кабинета на Юнкер Мартин Зелмайер. Предполагам, че и в ЕНП не искат да допуснат нейното връщане, защото там има вътрешнопартийни сметки, които включват по-скоро Мария Габриел.
В крайна сметка, Борисов направи ли всичко възможно, за да лансира и позиционира по най-добрия възможен начин кандидатурата на Кристалина Георгиева?
Със сигурност не. Със сигурност Борисов също влезе неподготвен в този процес. България имаше много по-добри шансове от останалите страни от Централна и Източна Европа, просто защото на нея не се гледаше както на Вишеградските страни. България обаче не успя да капитализира това предимство.
На кандидатурата на Кристалина Георгиева, която е много сериозна, с безспорни качества и можеше да участва пълноценно, се гледаше като наложена отвън, а не като българска кандидатура.
В крайна сметка резултатът е, че тя много бързо беше елиминирана. Подобна кандидатура не може да върви без подкрепата на страната си.
Позицията на Борисов само с предпочитанията му към Габриел ли може да се обясни?
Според мен беше ясно, че той не иска поста на върховен представител по външната политика. Той смяташе, че Мария Габриел може да стане вицепрезидент на ЕК, което обаче няма да стане. България на практика загуби всички възможни опции на масата.
Как бихте коментирала решението на бившия премиер на Швеция и един от най-опитните дипломати в ЕС Карл Билд, да се усъмни публично в качествата на Мария Габриел, определяйки я като аматьор?
Карл Билд имаше подобна позиция и преди четири години за кандидатурата на Федерика Могерини. Идеята, че човек, който няма опит, не е бил външен министър, не е работил в международна организация и няма практически познания, може да стане върховен представител, очевидно е неприемлива за хората, които ги е еня за европейската външна политика.
Извън разпределението на постовете, става въпрос и за бъдещето и позицията на Европа в света, който става все по-хаотичен, трудно предвидим и опасен за Европа. Всички декларации, че Европа трябва да бъде по-единна във външната си политика, изглеждат несериозно, когато няма човек с тежест на този пост.
Макар че Карл Билд има много различия с Жозеп Борел (испанският външен министър, номиниран за върховен представител по външната политика .б.а.) - от различни политически семейства, убеждения и идеология са, той е по-приемлив, защото е минал през много неща и има качествата да обедини европейските премиери и външни министри зад обща европейска външна политика.
Реална ли беше възможността Сергей Станишев да стане председател на Европейския парламент, каквото бе предложението на лидерите на ЕС?
Във вторник изглеждаше, че това е реален шанс, но в ПЕС има страшно много различни крила. Южна Европа има определен превес и той рефлектира в избора на ръководство на Европейския парламент. Избирането на италианец вместо Станишев е съвсем логично.
Това, което е учудващо, е, че никой не успя да прокара кандидат от Източна Европа през ЕНП, в която тя има превес. Това е голямото разочарование за мен.
Ресорът "цифровизация" ли е максималното, което може да получи България в новата Европейска комисия?
Това, че има заявено портфолио, ще помогне на Мария Габриел да го задържи, но съм сигурна, че България можеше да постигне повече. Убедена съм, че България имаше шансове за по-голямо, по-високо, по-видимо портфолио.
Въпросът е какви са целите и амбициите на българското правителство. Ако то иска да се "сниши" и да стигне до някакво парче от бюджета на ЕС и това е максимумът на неговите амбиции, вероятно е постигнало целите си.
Позицията на България обаче не изглежда по-сериозно, а напротив. Много колеги се чудят как е възможно България да не пожелае да участва активно във формирането на новия ЕС и със сигурност гласът на страните от нашия регион ще бъде по-слаб, включително заради отказа на България.
Виждаме как пропастите между старите страни членки и Централна и Източна Европа ще започнат да нарастват.
mediapool.bg