Борсата за ток у нас постигна и отрицателни цени

За година работа българската енергийна борса е постигнала двойно по-голяма от първоначално планираната ликвидност, но за да я увеличи още е поканила македонски фирми да участват в нейните търгове. През 2016 г. е имало е и часове, в които дружества са платили близо 20 лв. за мегаватчас, за да си пласират енергията. В средата на 2017 г. ще заработи и сегментът за продажба на ток по часове в рамките на същия ден, а не само за следващия – т. нар. ден напред. Засега обаче борсовата търговия с природен газ у нас е безсмислена, защото имаме само един доставчик.

Това коментира в интервю за Mediapool Константин Константинов, изпълнителен директор на "Българска независима енергийна борса", която е собственост на държавния "Български енергиен холдинг".

Г-н Константинов, след последната драматична седмица за играчите на борсата за електрическа енергия, заради рекордното потребление и спирането на износа на електроенергия, което наруши ритъма на търговията, каква е ситуацията с търсенето и предлагането сега?

Търговията не пострада кой знае колко от това. Енергийният министър Теменужка Петкова неколкократно обясни за взетото решение "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) и неговите дъщерни предприятия, производители на електроенергия, да намалят количествата си, съгласно ангажимента на БЕХ за борсата. Това бе съгласувано с ЕК и количествата, които тези централи не оферираха на борсата, бяха насочени за обществения доставчик, за да се задоволи регулирания пазар, който по закон е приоритетен.

Това провокира повишаване на цените на борсата за търговия с електрическа енергия, заради слабото предлагане и повишеното търсене.

Да, но това е нормална пазарна реакция и се случи само за една борсова сесия.

А защо не предупредихте борсовите участници, че ще се предлагат по-малки количества?

Търсенето и предлагането е търговска стратегия, никой търговец не обявява предварително какви количества ще купи и дали утре ще са повече или по-малко. Борсовият оператор не би могъл да даде такава информация. Това би било директна манипулация на пазара, а и не знаем кой какви оферти ще подаде и как ще ги промени до 13 часа, докогато е отворена системата за публикуване и актуализация на офертите за покупка и продажба. Ние публикуваме информация само за аварии на физическите мощности за производство на електроенергия. Миналата седмица ситуацията не беше такава. Ставаше въпрос за решение на БЕХ, заради повишените товари на регулирания пазар.

Аз обаче съм много доволен, че в тази ситуация борсовите механизми сработиха доста добре и липсващите количества енергия от държавните производители бяха заместени от други търговски участници на борсата и в последните дни количествата, които се търгуваха на платформата "ден напред", са доста добри.

Тоест се е задействал вторичният пазар и фирми, закупили по друг начин енергия, са я предлагали на борсата на по-високи цени?

Възможно е да става въпрос и за внос, защото определено има повишаване на вноса на произведена извън българска територия електроенергия. Но борсовият оператор не знае и не е редно да знае, а и няма никакво значение, един търговец като оферира определени количество откъде са.

А според Вас нормализира ли се вече борсовата търговия, защото участниците в нея продължават да се оплакват от високи цени?

Цените са такива, каквито търговските участници са предложили доброволно да платят. Борсовият пазар не е задължителен, но на него в момента участват 50 компании, а стартирахме със 17. За малък пазар като българския това е много. Това само показва, че се ползваме с доверието на участниците. Имали сме случаи и на много ниски цени. На 15 май 2016 г. за няколко часа имахме дори отрицателна цена от минус 19.56 лв. за мегаватчас. Дори и да са много ниски цените, това означава, че продавачът си е направил сметката, за да се съгласи на такава цена.

Тоест в случая да си плати, за да му вземат енергията.

Да. При обратния случай на високи цени, с всички уговорки какво означава висока цена – при положение, че търгуваме за 24 часа в денонощие и за всеки час цените са различни, е имало кой да плати тези цени, т.е. купувачи доброволно са оферирали количества за покупка на точно тези, определени като високи цени. След като има кой да плати определена цена, значи цената е пазарна.

След спирането на износа на ток имаше ли на борсата свръхпредлагане?

Експертният ми коментар е, че след като се спря износът на българска електроенергия, онези търговски участници с енергия по дългосрочни договори, които са били ограничени в експорта й, вероятно са пуснали целите количества или част от тях на борсата. Но е много важно да се знае, че търговията е динамична и цените зависят както от предлаганите и търсените количества, така и от часовете. Едно е дали става въпрос за уикенд, когато потреблението спада, дали е през нощта или пък в пикови часове на потребление. Това са нормални борсови механизми.

Кога може да се очаква възстановяването на пълните количества по ангажимента на държавните производители на електрическа енергия на борсата и дали когато предложат спестените сега количества няма да се стигне до изкривяване на пазара и цените?

Не бих казал изкривяване. Нормалното пазарно поведение е при по-голямо предлагане, цената да пада и обратното. Ежедневно се следи обстановката от ръководителите на енергийните дружества. Решенията за връщането на количествата, съгласно първоначалния ангажимент, за борсата на електрическа енергия и възстановяването на износа зависят от товарите и мощностите.

За година работа на борсата каква е равносметката?

Точно на 19 януари 2016 г. се извърши първата борсова сесия и мога да определя първата година като успешна. Имали сме някои проблеми като забавяне на резултатите от търговията, но е било по независещи от нас причини. Резултатите се обработват по общ европейски механизъм и например през септември и октомври имаше моменти, когато трябваше да изчакваме борсата в Обединеното кралство и това доведе до кратко забавяне.

Иначе два са основните параметри, които дават яснота за ефективността на една борса. Единият е ликвидността й.

При старта бяхте обявили, че за да е ликвидна борсата на нея трябва да се търгуват поне 5% от общо потребяваните в страната количества електроенергия. Постигнахте ли ги?

За 12 месеца точната ликвидност е 2 652 770 мегаватчаса. Не съм го смятал точно, но е около 10 процента от общата консумация. В последното тримесечие имаше особено силен интерес от страна на участниците на борсата и ликвидността й достигна дори 20-30 процента от енергията на свободния пазар. Което е много добро постижение за толкова малък пазар като нашия и за толкова кратко време работа.

Вторият параметър е броят на участниците. Както вече стана дума, от 17 те нараснаха до 50, има нови заявки и правим обучения. По тези два параметри българската енергийна борса бие другите прохождащи борси в региона като сръбската и хърватската.

Радвам се, че направихме правилата и таксите за търговия такива, че да позволяват малките български компании да участват редом с големите чужди търговци на електрическа енергия. В момента българските и чуждите участници са горе долу наполовина като сме обхванали почти всички активни български търговски участници.

Очаквате ли ръст на ликвидността на борсата през 2017 г.?

Да, но колко ще стане, е трудно да се каже. Докато има два сегмента на пазара на електроенергия – регулиран и свободен, нашият интерес е да се увеличи свободната търговия. Друга цел е да привлечем колкото се може повече участници в стартиралата през октомври пробно с намалена функционалност, а през ноември 2016 г. и изцяло платформа за сключване на двустранни дългосрочни договори за електрическа енергия през борсата.

Там едната възможност е да се провеждат онлайн търгове, които може да се инициират както от предлагащи, така и от търсещи електроенергия. Другата е класическата непрекъсната търговия, при която от една страна се качват оферти за продажба, от друга – за покупка, и когато цените се срещнат, има сделка. Третата е за търговия за следващия ден, като идеята е ако някой търговец е останал с отворени позиции в края на сесията за "ден напред", да може да ги изчисти, за да избегне прехвърляне на балансиращия пазар, където цените са много по-високи.

За жалост, все още не можем да се похвалим с кой знае какви постижения на тази платформа - едва 80 МВ доставки за тези два месеца, но се надявам на растеж, тъй като все повече участници ползват тестовия й модул. Надявам се и дъщерните на БЕХ производители да започнат да ползват по-активно тази платформа, въпреки че имат собствени платформи за търговия. Нашата обаче е по-добра и по-прозрачна и когато започнахме да я правим, идеята беше НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" да прехвърлят цялата си свободна търговия на борсата. Факт е, че при нас търговията е много по-подредена и прозрачна.

Търговци на ток се оплакват, че незнайно как, при какви условия, процедури и цени от свободния пазар изчезват огромни количества електроенергия от държавните предприятия и вероятно отиват в приближени фирми, които получават пазарни преимущества.

Ако цялата търговия с електроенергия мине на нашата платформа, ще изчезнат всякакви съмнения за непазарни договорки и прозрачността ще е на максимално ниво. Единствената информация, която ние не предоставяме, е търговската – кои компании точно колко и на каква цена са купили. Но когато се знае общото изтъргувано количество и средната цена, няма как да има съмнения за некоректност.

Кога ще заработи сегментът за търговия в рамките на деня – т.нар. интрадей, който вълнува силно търговските участници?

По план това трябва да стане в средата на 2017 г. Но паралелно с това от "Електроенергийния системен оператор" (EСО) актуализират софтуера си за своите графици за доставка, за да може борсовите почасови сделки да се валидират в ЕСО. Ако гледаме другите европейски борси, сегментът ден напред интересува най-много търговските участници, интрадей е за изчистване на позиции. Макар да не може да се разчита на кой знае какъв рейтинг, той е много важен сегмент – особено за производителите на енергия от възобновяеми източници, чието планиране е много динамично и такъв тип търговия е от значение за тях да не изпадат в ситуация да са заявили едни количества, а да имат повече или по-малко – т. нар. небаланси, които струват много скъпо.

А платформата за търговия с природен газ, която министър Петкова анонсира през миналата година, кога може да се очаква?

Реално, в момента, само с въвеждането на допълнителен модул на сегашната платформа за търговия на електрическа енергия чрез дългосрочни двустранни договори, може да се обезпечат борсовите сделки с природен газ. Технически сме много близко до възможността да го направим – и като срокове, и като финансиране. Но у нас свободният пазар на газ изобщо не е развит. Трябва актуализация и на правилата за търговия със свободен газ, и на Закона за енергетиката, и да има повече от един продавач на природен газ, защото да направим борсовата търговия с единствен участник ще е странна търговия. Трябва диверсификация на източниците на доставка.

Тоест това зависи от изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави?

Пазар без различни търговски участници и източници на газови доставки е безсмислен. Само да сложим такъв екран за търговия и на него да не се случва нищо– няма смисъл. Аз нямам наблюдения в момента у нас да има търговия на газ на свободно договаряни цени.

Наскоро излезе информация за обединяване на българския и македонския пазар на електрическа енергия. Какви са намеренията в този посока?

Предвид виждането ни, че ликвидността на борсата трябва да се увеличава, се обърнахме към всичките ни съседни пазари и в Македония видяхме такава възможност. Там пазарът е много малък и не предполага създаването на отделна борса за търговия с електрическа енергия и предложихме на колегите да ползват нашата, вместо да влагат големи инвестиции, защото това е скъпо удоволствие. А нашата борса се ползва с авторитет, защото се управлява от пионерите в тази област – "Норд Пул" и се надяваме македонски търговски участници да имат възможност да се възползват от това.

mediapool.bg