До април ще има енергийна реформа, ножът е до кокал

До април трябва да са факт реформите в електроенергийния отрасъл, но дали те ще доведат до промяна в цената на тока ще каже новият състав на енергийния регулатор, който също ще бъде избран дотогава. За да се оздравят НЕК и държавната енергетика, ще се продадат почивните станции на дружествата на БЕХ, а работещите в тях ще се простят с някои социални екстри. Ще има и ограничения за купуването на ток от централите на биомаса. Ножът е опрял до кокал и промените трябва да се направят веднага, защото след половин година ще е късно, каза в интервю за Mediapool председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев, който в първото правителство на ГЕРБ бе министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Според него е постижима заложената от ГЕРБ цел за две години да се санират половината панелки в България, а спестените от сметките пари ще раздвижат икономиката. АЕЦ "Белене" е затворена страница. Анализира се новата ядрена авантюра със строежа на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй", като той ще се случи само, ако проектната компания сама си осигури финансиране и не ангажира държавата с гаранции и договор за купуване на тока.

Време е България да спре да взема с лека ръка решения за грандомански енергийни проекти, смята още Добрев.

Г-н Добрев, как ще убедите скептиците, че правителството на ГЕРБ ще изпълни обещанието си за безплатно саниране на многофамилните жилища по националната програма, която се очаква да тръгне след месец с 1 млрд. лв., които още не са осигурени?

Хората сами ще се убедят много скоро. Парите ще бъдат осигурени от Българската банка за развитие. Разликата с тази програма и онази в регионалното министерство (финансирана от еврофондовете – бел. ред) е, че отговорностите на етажната собственост са сведени до минимум. Тя трябва само да се съгласи общината да направи енергийна ефективност на сградата. Ангажиментът на хората приключва с това да регистрират асоциация на етажната собственост и да подадат заявление в общината, че са съгласни за подобренията. Вероятно ще трябва да се подпише договор с общината за това. Документите в момента се разработват от МРРБ. Най-късно до края на януари трябва да са готови всички правила по тази програма. В противен случай рискуваме да се забавим много и да изпуснем строителния сезон.

Доколко общините имат готовност и капацитет да извършат санирането и няма ли опасност да разпределят баницата за 1 млрд. лв. между близки фирми?

Общините имат капацитет да се справят. Една община провежда всяка година много повече обществени поръчки от едно министерство. Как те ще спазват Закона за обществените поръчки и ще избират фирмите - има си институции, които контролират това, и аз се надявам тези институции да си свършат добре работата.

Допълнително държавата в правилата на програмата ще изиска гаранции за прозрачност на обществените поръчки, за достъп на малките и средните фирми, за ефективен контрол на качеството... Едно от обмисляните неща е въвеждане на ограничение за броя на блоковете, които може да изпълнява една фирма. Така ще се избегне ситуацията голяма фирма да се разпростре в цялата страна, да спечели всички конкурси и после да чакаме няколко години да си свърши работата.

След това какво става – фирмите дават фактурите на общината, а тя на държавата, за да се остойностят?

За мен разплащането с общините трябва да става ежемесечно. Всяка община събира фактурите от изпълнителите и в края на месеца ги дава на Банката за развитие и тя на ежемесечна база превежда средствата, за да не се спъва работата на изпълнителите.

Колко жилища очаквате да бъдат санирани с тази програма до следващата зима?

Бях изненадан от телевизионен репортаж, в който експерти правиха калкулации, че този 1 млрд. ще стигне само за санирането на 200 блока. Това прави по 5 млн на блок. С толкова пари сигурно може не да се санира, а да се построи нов блок. Нашите калкулации показват, че с ресурса за първата година ще се направят над 3-4 хиляди сгради - зависи от големината на сградите и обема от енергийно ефективни мерки, които трябва да се извършат в тях. Със сигурност с този 1 млрд. ще се санират над 20% от панелните блокове в цялата страна.

Това е първият милиард от заложените в програмата на ГЕРБ 2 млрд. лв. в първите две години, така че смятам за напълно постижима целта да се санират половината от панелките в страната в този период.

Доколко тази програма има за цел да смекчи шока и ефекта от бъдещо повишаване на цените на ток или парно?

Едното няма връзка с другото, но факт е, че няма по-евтина енергия от спестената. Реалността сочи, че от енергийна ефективност сметките падат между 30 и 50 процента.

Хубавото е, че ефектът от санирането няма да е само по-красиви градове или по-голям температурен комфорт и намалени сметки. Спестяванията от енергия са допълнителен разполагаем доход за всяко домакинство. Този допълнителен разполагаем доход стимулира икономиката – независимо дали средствата се харчат и увеличават потреблението или се спестяват в банката, която от своя страна превръща спестените пари в инвестиции като отпуска кредити.

Доколко собствениците ще имат право, например, да искат слънчеви панели на покривите, за да са независими от доставчиците на енергия, или други неща?

Програмата няма да финансира никакви екзотики. Няма да се финансират слънчеви панели. Целта е да постигнем максимален ефект за намаляване на енергийното потребление с ограничения ресурс, който имаме. Тъй като тук принципът на финансиране ще е "първият по време – първи по право" ще има само определен тип мерки, които ще се финансират – външна изолация, дограма, топло и хидро изолация на покрива. Вероятно ще има и още няколко вида дейности. За мен в градовете с централно топлоснабдяване трябва да е задължително изискване промяната на вертикалните щрангове с хоризонтални. Това ще гарантира, че никой съсед не краде от топлоенергията, ще даде възможност за сключване на индивидуални договори, по-висока събираемост, по-ниски сметки. Във Варна и Пловдив сметките на хората са много по-ниски заради високата събираемост на сметките и заради ефективния контрол.

Говорейки за ефективни и неефективни топлофикации – софийската е една от последните. Какво става с плащането на огромния дълг, който има общинското дружество към "Българския енергиен холдинг" заради доставения газ?

Големият проблем не е в дълга. Едва ли някой в БЕХ се надява този дълг да бъде платен скоро. Големият проблем на БЕХ идва от НЕК и хроничния й годишен дефицит от 600-800 млн. лв. Спешно трябва да се преструктурира българската енергетика. В най-кратки срокове енергийният пазар трябва напълно да се либерализира – не само на хартия, а на практика. В следващите няколко месеца от микса на НЕК трябва да се извадят скъпо струващите заводски централи, на които годишно се плащат 180 млн. лв. Половината топлофикации са неефективни, а получават преференциална цена за ефективно производство, която е сравнима с тази на фотоволтаиците, че дори и по-висока. Това означава, че тяхната енергия не трябва да се изкупува на тези високи цени, което ще спести половината от плащаните сега 350 млн. лв.

Тези мерки се коментират повече от две години и въпреки това не се прилагат, каква е гаранцията, че сега това ще стане?

Преди две години за малко не ни стигна времето да го направим. Кабинетът Орешарски вместо да довърши започнатото от нас изкуствено намаляваше цената на тока. Спомняте си как премиерът обявяваше чрез медиите, че има чувството, че цената на тока може да падне с 5% и на следващия ден независимият в кавички регулатор я намаляваше с точно толкова. С тази политика дефицитът в НЕК нарасна от 100-150 млн. лв. на 600-800 млн. И ако първата сума е поносима за енергетиката ни, втората не е и вече ножът е опрял до кокал. Сега трябва да се приложат тези мерки, защото след половин година ще е късно.

Кога ще се случи това орязване на купуването на тока от заводски централи и неефективни топлофикации?

Трябва да стане по най-бързия начин. Вече се ревизира съществуващото законодателство да се види дали няма пречки за провеждането на тези реформи. Ако такива се открият, ще се направят законови промени между първо и второ четене на обсъжданите в момента в парламента поправки в закона за енергетиката.

Но тези мерки не са единствените. Най-сетне трябва да се случи това предоговаряне с американските централи. В последните месеци на предишния кабинет на Борисов имаше консултант, който трябваше да разгледа финансовия им модел, да види къде е пределът и докъде може да опъваме ластика. Договорът с консултанта бе развален, за избор на нов няма време и с наши сили ще трябва да постигнем най-добрите условия при предоговаряне на тези договори. Към това трябва да се прибави търговията със зелени сертификати, за която говорим отдавна, както и отпадането на разходите на НЕК за издръжка на неоперативните й активи, както и самото отпадане на тези активи.

Тоест продажба на почивните станции на НЕК, така ли?

Защо не. Това няма да напълни касата на НЕК, но въпросът е принципен. Държавната енергетика има 18 почивни станции, от друга страна в колективните договори на дружествата на БЕХ има какви ли не социални придобивки, включително пари за почивка. От една страна се дават пари за почивка, от друга – дружествата имат свои станции. В НЕК сумата е 500 лв., в АЕЦ "Козлодуй" е още по-висока.

Няма ли да скочат синдикатите като орежете тези екстри?

Синдикатите трябва да решат – дали, например, мини "Марица Изток" да вземат заем всеки месец, за да плащат заплати, или всички да положим усилия за спасяването на енергетиката.

Все пак можете ли да посочите обозрими срокове, в които описаните от вас неща ще се случат?

Трябва да станат до април, защото през зимата обикновено за НЕК е по-лесно. Консумацията на ток е по-висока, заради студа, в същото време фотоволтаиците не работят толкова интензивно и така миксът на продаваната енергия е по-евтин и НЕК разполага с повече приходи. Но този "розов" период ще свърши през април, когато консумацията пада драстично, драстично нарастват и разходите на НЕК за скъпата енергия.

Ако до април не направим тези промени, ще се окажем в изключително тежка ситуация.

Председателят на ДКЕВР вече каза, че през април е възможно ново поскъпване на тока. Ако се приложат посочените от вас мерки, може ли то да бъде избегнато?

Знаете, че никога не съм говорил за цената на тока, дори като министър. Дали ще има нужда или не, ще покажат сметките след прилагането на тези мерки. Увеличаването на цената на тока не е решение на проблемите. Последното поскъпване на тока с 10% от октомври донесе допълнителни 200 млн. лв. в НЕК, които само частично свиха дефицита. Крайно време е да се махнат всички неефективности в енергетиката.

ДКЕВР вече не трябва да определя цената на тока, а всеки да си избира доставчик и да сключва индивидуален договор. ДКЕВР трябва да определя цените само на мрежовите услуги – за пренос и разпределение на електроенергията, както и тарифата "задължения към обществото", защото те няма да изчезнат. Ще останат задълженията да плащаме зелената енергия, за дългосрочните договори...

Реално ли е да очакваме до края на 2015 г. пазарът да стане свободен?

На хартия той и сега е свободен, но на практика регулаторът още не е изготвил правилата за тази търговия. Надявам се това да се подготви в голяма степен от сегашния регулатор и да се завърши от новия му състав, който ще се избира от парламента. Новите комисари ще могат да си правят по-дългосрочни планове и очаквам от тях да направят тези реформи.

Кога ще бъдат избрани те?

Предполагам че още следващата седмица поправките в закона за енергетиката, свързани с ДКЕВР, ще минат на първо четене в пленарна зала и до средата на февруари ще са факт. Март- април вече трябва да има нов регулатор, който трябва да довърши либерализацията на пазара и изграждането на енергийната борса.

За нея също се говори от години, но не се случва.

Да, но в избрания през последните 5-6 години модел трябва да се извършат промени. В момента се предвижда на борсата да се търгуват останалите свободни количества енергия след сключването на двустранни договори между производителите и търговците и след балансирането на доставките. Според мен този модел не е достатъчно прозрачен. В Румъния например цялото количество електроенергията се пуска на борсата. Така трябва да е и у нас, за да престанем да се питаме от коя централа какви количества и при какви условия са купени и защо са такива цените. Недоумявам защо преди две години на границата продавахме българския ток за 120 лв. за мегаватчас с всички такси, а сега - за 80 лв. също с всички такси. Ако има борса, тя ще гарантира, че няма да има такива изкривявания.

Между първо и второ четене на поправките в енергийния закон ще внесем и редица други промени като за целта планирам да предложа удължаване на срока за приемане на още предложения. Едно такова предложение ще е за ограничаване на изкупуването на тока от мощностите на биомаса, които само за първите шест месеца на миналата година са се увеличили с над 500 процента в сравнение с година по-рано. И тяхната цена е няколко пъти по-висока от тази на фотоволтаиците. Тяхната цена е около 450 лв./МВтч, докато за слънчевите централи е около 150 лв. Те имат и по-дълъг срок за изкупуване, изобщо прекалено много преференции получиха и там се случва същият бум като с фотоволтаиците и вятърните централи в периода 2007-2010 г.

Според мен този вид ВЕИ трябва да бъде изключен от подпомагане, освен свързаните с оползотворяването на животинската тор, която замърсява въздуха. Те ще останат, тъй като потенциалът за цялата страна е 20 МВ и няма да натовари значително енергетиката от една страна, а от друга ще решат сериозни екопроблеми. Докато за другите централи, използващи дървесина, капацитетът е 300 МВ. Те обаче се равняват на 2000 МВ фотоволтаици, защото централите на биомаса работят 8 хил. часа годишно, а фотоволтаиците са ограничени до 1250 часа. Като пари плащаме 7 пъти повече на година за 1МВ от биомаса, отколкото за 1МВ от фотоволтаик.

Падащите цени на петрола може ли да повлияят негативно намеренията на ГЕРБ да намали енергийната зависимост на България чрез собствен добив, след като дружеството на "Тотал", ОМВ и "Репсол" отложи сондажите за търсене на нефт и газ в блок "Хан Аспарух" в Черно море именно заради поевтиняващия нефт, а по същата причина може да се провалят конкурсите за търсене на енергоресурси в находищата "Терес" и "Силистар" също в дълбоките ни води?

Нищо фатално не се е случило с отлагането с шест месеца на инвестицията в проучванията в "Хан Аспарух" за началото на 2016 г. Имаме уверенията, че няма да има друго отлагане, каквото и не е възможно, ако инвеститорът иска да изпълни работната си сондажна програма, тъй като договорът изтича в средата на 2017 г.

Относно риска да няма интерес към проучванията в "Терес" и "Силистар" заради ниската цена на петрола – да, има такъв, но ние ще се постараем да го минимизираме. Предвиждаме заедно с конкурсната документация да се предлага и наличната геоложка информация за двата блока, а не тя да се купува допълнително в хода на процедурата. Смятаме също така да презентираме много по-активно тези два терена пред потенциалните инвеститори. Това ще стане с роуд шоута в Лондон и Тексас, където са двата световни центъра на компаниите за търсене и проучване на нефт и газ. Аз се надявам също добрите новини от миналото лято за потенциалните количества газ и нефт в блока "Хан Аспарух", които се оценяват като по-големи от тези в съседното находище в румънски води, изчислявани на 42 - 82 млрд. куб. м природен газ, да окажат добро въздействие върху потенциалните инвеститори за "Терес и "Силистар".

Очаквам към края на юли да стане ясно има ли оферти за търсене на газ и нефт в тези находища, да бъдат оценени много бързо и още през лятото да имаме договори с инвеститори.

Отново се заговори за инвеститорски интерес към купуването на спрения от предишното правителство на ГЕРБ проект за строеж на АЕЦ "Белене". Готови ли сте да внесете предложение в парламента за възобновяване на проекта чрез обявен търг с ясни правила, за да стане най-сетне видно има ли и чий е интересът към този проект?

За нас АЕЦ "Белене" е затворена тема. Ние тествахме пазара от 2009 г до момента на спирането на проекта през март 2012 г.. Той е бил обявен за всякакъв вид инвеститорски интерес. Такъв нямаше. Нали разбирате, че в такъв проект не може да има случайни инвеститори.

Знаете, че когато предишния път се появи "инвеститор“ за "Белене", аз лично го поканих в парламента за изслушване и се оказа, че той няма нито капацитета, нито финансовата възможност да реализира проекта.

Дали сега има нов кандидат инвеститор не знам. Нека изпълнителна власт каже, за да се види дали има такъв интерес или някой мъти водите.

Ще се строи ли VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" по технология на американската компания "Уестингхаус"?

Доколкото знам в момента работна група анализира акционерното споразумение, сключено между дружеството "АЕЦ "Козлодуй – Нови Мощности" и "Уестингхаус", за да се види какъв риск е поет от българската държава и доколко сме се обвързали с това споразумение. Знаете как кабинетът "Орешарски" обяви с фанфари, че през 2016 г. започва строежа на VІІ блок и от една ядрена авантюра ни вкара в друга ядрена авантюра след туристическо посещение на министър Драгомир Стойнев в САЩ.

Всъщност, нашите големи проблеми в енергетиката от миналото са точно заради такива авантюри. България не трябва с лека ръка да взема решения за грандомански енергийни проекти, равняващи се на 15-20% от БВП на страната. Дори развитите държави не могат да си позволят инвестиции в този размер на брутния си вътрешен продукт, какво остава за България. Ако за този проект не се изясни, че ще е без каквито и да било държавни или корпоративни гаранции, без договор за изкупуване на електроенергията и проектната компания "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности" си осигури сама проектно финансиране, то VІІ блок не трябва да се строи.

Няма нищо лошо да продължим да инвестираме в ядрена енергетика, макар и да е малко рано за това на този етап, тъй като се очаква животът на V и VІ блок да бъде удължен поне с 20 години. Но за постигане на средна цена на тока между V, VІ и VІІ блок, за да може старите два реактора да носят на гърба си новия, или даване на гаранции за сметка на V и VІ блок – и дума не може да става, това е вредно.

Кога се очаква тази работна група да приключи с тези оценки и да се реши за седми блок?

Не знам какви са сроковете на работата й, но ние нямаме бърза работа.

И все пак, замислете се. Защо да инвестираме огромни суми в нов реактор като в същото време имаме инсталирани 13 хил. МВ мощности, а не потребяваме и половината, харчим три пъти повече енергия на квадратен метър в сравнение с Германия, за да си отоплим жилищата. Можем да вложим малка част от тези средства в енергийна ефективност и да постигнем многократно по-висок резултат. Защо да харчим 10 млрд. евро за нова ядрена мощност като може да похарчим 2 млрд. и да си я спестим? Затова приоритетът трябва да е в намаляване на потреблението в домакинствата, което консумира 60 процента от електроенергията по крайно неефективен начин.

mediapool.bg