Само радикална реформа би наложила прекратяване на мандата на ВСС

Смяната на лицата във Висшия съдебен съвет сама по себе си не би решила нищо, казва в интервю за Mediapool председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Според него подобен ход има смисъл, ако реформата във ВСС е радикална. Той одобрява предложените от главния прокурор мерки за реформа в прокуратурата. В същото време Кирилов се притеснява от съмненията за предрешеност на процедурата за избор на шеф на Върховния касационен съд. Според него изборът трябва да е безспорен, дори и да се наложи да се прави за трети път. Кирилов смята още, че магистратите в момента са прекалено анонимни. Той прогнозира успешен избор на главен съдебен инспектор и допуска да има преговори на ГЕРБ с БСП и ДПС, за да се избере подходящ човек за поста.

Г-н Кирилов, трябва ли този Висш съдебен съвет да бъде сменен?

Първо трябва да сме наясно с точните мерки за съдебната реформа и как те бъдат приложени. За персоналните промени във ВСС трябва да се говори, след като си изясним целите. Не може механичната смяна на лицата да реши принципния проблем със съдебната власт. Разговорът за смяната на кадровия състав на ВСС вече започна. Аз съм на мнение, че промяната само на хората във ВСС не може да доведе до положителен резултат.

Примерно, ако дискусията се върти около парламентарната квота, трябва да видим какво можем да променим по отношение на нейния избор или нейното структуриране. Вече беше изразено становище от главния прокурор за разделянето на ВСС на две камари (прокурорска и съдийска). Принципно сме го подкрепили като база за дискусия. Според мен разделянето на ВСС би помогнало на системата. Това би осигурило по-оптималните взаимоотношенията между гилдиите. В същото време имаме и конституционна практика, която трябва да съобразим. Тази практика защитава мандата на този съдебен съвет. Принципно не би трябвало да се стига до уреждане на мандата чрез преходни и заключителни правила в Закона за съдебната власт. Мандатът на ВСС трябва да бъде прекратен, ако промените в закона сериозно засягат структурирането на органа и начина на взимане на решение в него.

Разделянето на ВСС не е ли голяма структурна промяна?

Тази промяна е стъпка напред, но е радикална. Тя обаче е сериозен знак, че и самата съдебна система е готова за промяна.

Коя би била голямата стъпка?

Аз подкрепям всички форми за повишаване на публичността на магистратите. Особено на тези, които имат водеща роля в работата на съдебната система. Това са ръководителите, лидерите на мнение в нея. Това са хората, които могат да създават тенденции, да формират визия за развитието на съдебната система. Сега системата е прекалено анонимна. Ще ви дам пример. Общинският съветник е познат в района си. На него звънят за дупки, спукани водопроводи или каквото там се случи. Дори тази публична фигура е по-позната на обществото от магистратите. По този начин е и отговорна пред избирателите си. Обратно, в съдебната система имаме пределна анонимност и недостижимост на лицата в нея. Всяка една мярка, която ще създаде публичност и отговорност на тези хора пред обществото, е полезна.

Вижда се, че ВСС реагира с нежелание на скандалите, които го засягат. Какви са щетите от скандалите по делото ”Белведере” и ”КТБ”?

Тази система е склонна да запазва статуквото. Промяна ще е изключително трудна. Не трябва да има илюзии, че тя ще стане за два дни. Реформата изисква правилно и системно усилие. Много важно да сме сигурни какво точно правим. Разблокирането на система е сложно. В момента има много голямо обществено недоверие към съдебната система. Аз виждам ролята на политиците в това да се направи всичко възможно да се подпомогнат тези магистрати, които не са заразени от корупционни практики, тези, които още вярват в закона.

Как ще им помогнете?

Тези хора трябва да получат тотална подкрепа. Трябва да им създадем ясни правила за кариерно развитие. Не може да има съдии, които не са ”гнили ябълки”, но им се задържа кариерното развитие с по четири, пет или шест години. Какви са критериите са повишаване? Послушанието? Да си припомним при предходните конкурси на ВСС колко жалби имаше на магистратите срещу тези конкурси. Стигаше се до абсурда съдии да обжалват процедурите на съдебния съвет.

Има ли нужда от мащабна реформа на прокуратурата?

В рамките на мониторинговия механизъм на ЕК българската парламентарна делегация беше изслушвана от представителите на Еврокомисията. Те не повдигнаха сериозни въпроси по отношение на прокуратурата. При предприемането на промени трябва да се замислим коя промяна ще бъде правилна. В прокуратурата наистина има субординация и висшестоящият прокурор може да отмени решение на долустоящия прокурор. Има елемент на съобразяване, но ако няма подобен елемент, нека се замислим, ако някой човек бъде нарочен от районния прокурор в произволен град и тази прокурор е решил ”да разкаже играта на този човек”… Какво се правим тогава? Трябва да се обмисли внимателно какво да се прави в прокуратурата.

Трябва ли да има повече отчетност на прокуратурата и главния прокурор?

Главният прокурор вече направи предложения в тази посока, включително за промяна в структурата в прокуратурата, за да се намали единоначалието. Смятам, че всичко това ще помогне. Всички мерки насочени към повишаване на отговорността на отделния магистрат са полезни. Не е задължително тази отговорност да бъде пред друг орган на власт. Трябва да се създадат механизми за ефективен вътрешен контрол в системата. Ако четете съдебни актове, ще видите, че една трета от тях са със сериозно отклонение от закона. Основателно в обществото възникват много въпроси за работата на съдебната система.

Кой трябва да оправи нещата?

Структурно тази задача е възложена на инспектората. Според мен неговите функции трябва да се развива допълнително. Отделно няма и особено големи успехи в борбата с корупцията в съдебната система. Това са констатациите в доклада на Европейската комисия. Това е констатация и на стратегията за съдебна реформа. Резултатите от борбата с корупцията са ключови. Според мен има развитие и в тази посока, но друг е въпросът дали то е достатъчно. Съдилищата вече имат готовност да публикуват всички съдебни актове. Ако обществото може да чете всичко, то ще може и правилно да съобразява процесите, които текат в съдебната система. Всички ние трябва да можем да коментираме съдебните актове. Не трябва да влияем, но след като актът излезе, трябва да го коментираме. Да се коментира дали е допустимо съдебната практиката да тръгва в една или друга посока.

Има ли консенсус в управляващото мнозинство за стратегията за съдебна реформа?

Принципен консенсус има. Но има и въпроси, които трябва да се уточнят.

Кои са тези въпроси?

Самата стратегия, която е приета от правителството, е консенсусен документ. Аз имам предвид детайлите по прилагането й. Ето, вече възникна въпросът за прекратяване на мандата на ВСС. Този въпрос го няма в стратегията, но в същото време се оказва важен от политическа гледна точка. Той трябва да бъде внимателно анализиран. Например магистратската квота в един нов ВСС ще бъде излъчена чрез пряк избор от всички магистрати. От друга страна, обаче, има ограничения в конституционна практика за прекратяване на мандата. Пак казвам, че ако промяната във ВСС е структурна, ще се наложи да се обсъди варианта за прекратяване на мандата на ВСС. Но това е отворен въпрос.

ГЕРБ говори и за промени в конституцията. От каква промяна има нужда в сферата на съдебната власт?

Важен въпрос е независимостта на магистратурата. В актуализираната стратегия изрично се посочва, че трябва имунитетът на магистратите да бъде ограничен до функционален. Възможно е да се обсъди начинът за подбор на магистратите, както и моментът, в който възниква несменяемостта им. След като има толкова много въпроси за структурата на ВСС, би следвало този орган да добие адекватна форма. Трябва да се постави въпросът дали да има или да няма политическа квота или каква да бъде тази квота. Има висящ въпрос за отзоваване на членовете на ВСС. Трябва да се обсъди кой и как да провежда разследване срещу магистрати. Редно ли е разследването да се прави от структура на изпълнителната власт или това трябва да по решение на съдебния инспекторат, който да може да възлага да се извърши това разследване.

Кога ще започне разговорът за промени в конституцията?

Този разговор тече и в момента, но е важно да не се затваря само в парламента. Трябва да бъдат привлечени конституционалисти и гражданското общество.

Някой обаче трябва да прокара тази инициатива по-енергично, за да се случи нещо.

Не мога да ви посоча конкретен срок. Има логика дебатите да започнат с приемането на промените в Закона за съдебната власт. При всички положения те ще трябва да бъдат съобразени с изискванията на сегашната конституция.

Този път ще има ли избор на главен съдебен инспектор?

Много се надявам. Има шанс. Сега дадохме достатъчно време да се подготвят кандидатури. Извън това кандидатурите от предходната недовършена процедура ще бъдат отново издигнати. Ако имаме по-голям брой кандидати, има и по-голям шанс да се стигне до успешен избор. Така няма да го има предубеждението към самите кандидати, че са нагласени. Добрият кандидат не трябва да се притеснява от предубеждения или от една контраатака, която цели да задкулисно да реши състезанието. Всеки може да бъде оплют. Въпросът дали и основателно и неоснователно. Важно е да не се допусне неоснователно оплюване.

Водили сте разговори с БСП и ДПС за подкрепа на най-подходящия спешен кандидат?

Не.

А трябва ли да се водят?

Ако се наложи да се водят такива разговори, това би трябвало да стане в финалната фаза на процедурата. В никакъв случай не е уместно да е преди това, защото ще се създаде внушение за предрешеност на избора. Нека се види кой най-добрият кандидат и тогава. Ако има такъв, който да се отличи, който ще получи по-широка подкрепа, тогава ще има смисъл от такива разговори.

Защо обещахте, а не дадохте на съдебната власт 33 милиона лева допълнително?

Защото не можеше. Нямаше ги парите. Аз съм спокоен, че при възникване на голям проблем и при възможност на бюджета изпълнителната власт ще предостави необходимите суми. Твърдя, че се борихме за тези 33 милиона лева.

Как гледате на факта, че недофинансираната съдебна власт си раздаде бонуси за празниците?

Във всяка административна система, а особено в специфична система като съдебната власт, трябва да има система за оценка на изпълнението на задълженията. Не бих искал изначално да клеймим някоя система, че си е отпуснала бонуси. Не може да раздадеш пари, които не си спестил предварително.

Някой от съдебната система да е търсил съвети от ГЕРБ за избора на председател на Върховния касационен съд?

Мисля, че не. Аз за себе си мога да кажа, а и от това, което знам – никой не е търсил съвети. И ние наблюдаваме кандидатурите отвън. Нека да видим какво ще направи ВСС. Притеснително обаче е изказването на министъра на правосъдието, който вижда, че има предрешеност по някаква форма на избора. Ако има предрешеност, може и да има смисъл да се новира (да се направи отново) тази процедура. Лошо е, че това е втора процедура за избор на ВКС. В същото време най-важно е изборът да е безспорен. Дори и да се наложи трета процедура в обществото да не остават никакви съмнения, че този избор е най-правилният, че са участвали най-добрите кандидати и се спечелил най-добрият от тях.

mediapool.bg