Увеличаването на дефицита в бюджета не е толкова лошо решение в сегашната извънредна ситуация, но трябва да има ясен график за това как впоследствие публичните финанси ще се върнат към разумните рамки. Това твърди в интервю за Mediapool икономистът Георги Ганев, който бе председател на Комисията по бюджет и финанси в 45-ото Народно събрание. В момента той е кандидат-депутат от гражданската квота на "Демократична България".
Г-н Ганев, закъсня ли служебното правителство с изпращането на плана за възстановяване в Брюксел или правилно реши да забави темпа с цел да промени философията на някои от проектите и мерките в него?
Аз съм по-склонен да се съглася с министър Атанас Пеканов, че е по-добре планът да закъснее малко, но да се усъвършенства. Не вярвам Европейската комисия да направи проблем от забавянето, защото е ясно, че ситуацията в България е сложна политически и логистично за подготовка на плана. Още повече че самото европейско финансиране на възстановителния фонд още не е осигурено, защото знаем, че общоевропейският дълг най-рано ще бъде пласиран през септември. Съответно, очаквам наличностите да са готови за превод към страните през октомври. Тоест, от гледна точка на получаването на парите няма някакво притеснение.
Значи няма как да се къпем в пари веднага, както твърди бившият министър-председател Бойко Борисов?
О, да, изказването за къпането в пари е по-глупаво дори от твърдението за построените половин милиард километра пътища. Преди октомври – ноември едва ли ще получим пари по плана за възстановяване, какво остава да се къпем в тях!
Кои са ключовите проекти, които е добре да се коригират в плана в този кратък срок?
Забелязвам, че основната насока на служебното правителство е да преструктурира предложените проекти. Приоритетите не са променени, нито пък заявените намерения и цели, но има корекции по отношение на това как да бъдат постигнати тези цели. Министър Пеканов спомена три важни нови проекта, които мисля, че са много разумни – за национален СТЕМ център, за регионални центрове за лечение на инсулти и за медицински въздушен транспорт. Според мен всеки от тези проекти се вписва доста добре в приоритетите, заявени в ЕК и записани в регламента.
Какво мислите по повод тезата на министър Пеканов, че твърде много средства в плана неправилно са насочени към София, поради което се предлага вземането на 200 млн. лв. от софийското метро и пренасочването им за проекти извън столицата?
Съгласен съм, макар че съм софиянец. Малко известен факт е, че по т. нар. стандарт на покупателната способност на населението София има 110% от средния доход в ЕС. Тоест София е с 10% по-богато място на фона на средното за съюза. Ясно е, че от Лондон не сме по-богати, но от средното за ЕС София е по-богата. Затова е логично да се мисли, че София може да намери начин да си осигури пари за метро с тези богати хора. А парите по плана е по-добре да отидат например в Благоевград, Перник или Кюстендил, които имат по-належаща нужда от тях.
Откъде идва този ефект – заради комбинацията от ниски цени и високи доходи в София ли?
София създава диспропорционално голяма част от БВП на България и има почти отсъстваща безработица. Тоест, голям процент от населението на столицата генерира доход, въпреки че се внася работна сила и от съседните градове. От столиците в ЕС обаче София е най-бедната, включително в сравнение с Букурещ, Прага и т. н. Помощите от кохезионните фондове обаче са за сближаване и догонване, така че няма нужда да се изливат в София. Мои познати, живеещи в градовете в близост до София, твърдят, че силно се усеща как София засмуква ресурса в Югозападния район и до тях не стига нищо. Ситуацията е много изкривена и затова, когато се преправя регионалното разделение на България, София трябва да се отдели като самостоятелен регион.
Преди да заеме поста в служебното правителство, министър Пеканов твърдеше, че дефицитът в бюджета е твърде нисък за справяне с кризата заради пандемията. Съгласен ли сте?
В момента ситуацията с бюджета изглежда не толкова зле. Едната причина е, че спадна втората вълна от Covid-19. Евентуална трета вълна във връзка с мутацията "Делта" би била много неприятна. Но на този етап се вижда, че икономиката отскача от дъното, където е била в средата на второто тримесечие. Второ, безработицата намалява. Трето, приходите вървят по-добре от очакваното. Министър Асен Василев твърди, че до края на годината НАП ще събере 1 – 1.5 млрд. лв. приходи над очакваното.
А това очакване реалистично ли е?
Да, напълно реалистично е.
Наистина ли за един месец е възможно толкова сериозно подобряване на събираемостта на приходите?
Не. Още преди встъпването на служебното правителство започна да се вижда, че идват по-добри приходи в бюджета, отколкото беше заложено. Вероятно и мерките в НАП малко са допринесли за тези данни, но със сигурност имаше подобрение на приходите още при предишния финансов министър Кирил Ананиев. Така че, не може да се каже, че заслугата е само на сегашния кабинет, но със сигурност някои от нещата, които те направиха, са помогнали.
Министър Василев обаче смята, че допълнителните приходи трябва да се ползват за допълнителни разходи, а не за намаляване на дефицита. Правилен ли е този подход?
За да се похарчат тези пари, решението трябва да се вземе от парламента. Министър Василев очевидно е готов да внесе актуализация на бюджета, която да се разгледа веднага от новото Народно събрание. Най-вероятно обаче и депутатите ще направят свои предложения, защото политиците много обичат да се заиграват с големи пари, и ще видим какво ще се получи накрая. Най-вероятно ще се стигне до увеличение на разходите и не бих се изненадал, ако се поиска и увеличение на дефицита и на тавана на дълга.
Дадена бе и заявка за преизчисляване на пенсиите. Тя няма ли да глътне целия допълнителен ресурс?
Аз се надявам преизчисляването да е с новия бюджет от 1 януари 2022 г., а не от 1 септември 2021 г., както се говори.
Подобно предложение беше внесено, когато бяхте председател на Комисията по бюджет и финанси в 45-ото Народно събрание. Какви бяха изчисленията тогава за това колко ще струва мярката?
Изключително некоректната според мен сметка на БСП беше за 900 млн. лв. разходи за половин година. Според мен на годишна база това ще струва над 1 млрд. лв. и дефицитът ще трябва да е по-голям от заложения.
Значи трудно в сумата, спомената от министър Асен Василев – 1.5 млрд. лв., ще влязат всички мерки – преизчисляване на пенсиите, продължаване на анти-Covid мерките и всичко останало?
Да, най-вероятно във въпросните 1.5 млрд. лв. няма да могат да се вместят всички разходи и ще трябва да се отвори още малко дефицитът, който бе гласуван с размер около 5 млрд. лв. Според мен дефицит в размер на около 6 млрд. лв. не би бил твърде висок на фона на средното за ЕС, защото при БВП около 125 млрд. лв. това прави под 5%. При извънредна ситуация като сегашната не е толкова страшно да се отвори дефицитът и да се поеме дълг. Въпросът е обаче да има ясна стратегия и план как нещата ще се върнат в рамки след това. Това е нещо, което политиците винаги забравят и някои държави после изобщо не се оправят с връщането към нормалното.
Да, но "връщането обратно" към фискалната дисциплина не изглежда лесно. Преизчисляването на пенсиите няма как да се върне назад, трудно ще стане това и с намалената ставка на ДДС, със заплатите на медиците и т. н.
Ако срокът за прилагането на намалената ставка на ДДС изтича автоматично, това означава, че скоро ще започнат да звънят едни телефони.
И какво трябва да направи властта в тази ситуация?
Не виждам проблем на експертно ниво да се одобри едно повишаване на разходите дори с повече, отколкото се очаква да се увеличат приходите. Аз обаче ще настоявам, ако не в самия закон, то поне в средносрочната бюджетна рамка, да се вижда как нещата се връщат обратно в приемливи рамки.
Ще има ли фискално пространство в следващия бюджет за вашето предложение за въвеждане на необлагаем минимум за личните доходи?
Това ще трябва да се изчисли на експертно ниво, но ако ситуацията не позволява, предложението може да се отложи за след 2022 г. Ние обаче няма да го забравим. Стига да се направят реформите, които предлагаме (особено правораздавателната реформа), очакваме такова подобряване на стопанската динамика (по-голяма производителност, повече заети, по-голям приток на капитал), че към края на мандата средната заплата може да се увеличи от 1400 лв. до над 2000-2500 лв. Дори е възможно при преподреждане на приоритети и запушване на дупките в бюджета да има по-голям ресурс, който да се насочи към пенсионната система, към социалните помощи, като в най-смелите наши прогнози може да се стигне до 1000 лв. средна пенсия.
Какво означава за България договорката на световните лидери за минимален глобален данък печалба от поне 15%?
На мен и на много мои колеги тази идея изобщо не ни харесва. Въпросът е как богатите държави ще наложат това решение. Единият вариант е приемането да бъде доброволно, но който не го направи, да следват санкции. Но според мен при всички случаи ще има вариант да се движим на ръба на подобни регулации. Най-малкото можем да играем естонския танц. Естонците имат корпоративен данък, но той важи само за разпределената печалба, но не и за реинвестираната, и това отваря такива "врати", че почти не се плаща корпоративен данък. Очевидно богатите западни държави искат да си решат проблема си с непрекъснато влошаващата се тяхна конкурентоспособност спрямо останалия свят, като направят другите неконкурентоспособни чрез високи данъци.
Какви задачи според вас трябва да си постави бъдещото ново управление в министерствата на икономиката и финансите?
Трябва много да се работи в боравенето с публичния ресурс. Виждаме как с разработени схеми се заобикаля Законът за обществените поръчки. Според Владислав Панев от нашата коалиция възложителят и изпълнителят на поръчката трябва да бъдат много по-добре отделени. Тоест министерството, което има нужда от някаква стока или услуга, трябва да подава заявка към друг орган, който да възлага поръчката. Така, въпросното министерство няма да може да нагласи поръчката по отношение на конкретен изпълнител.
Важно е и да се въведе програмно бюджетиране, което значи всяко министерство всяка година да доказва от нулата защо е полезно на хората. Ще трябва да се научим да се следи доколко изхарчването на средства по някакви политики и програми има очаквания резултат. Например какво ще стане, ако преизчислим пенсиите? Ще намалим ли коефициента на бедност? Какво ще стане с неравенството? Това е нужно, за да можем да оценим дали има ефект от харченето на милиардите или пък да ги пренасочим към мерки, които ще дадат по-добър резултат.
mediapool.bg