Докато правата на българите не бъдат гарантирани в РС Македония, София ще бъде скептична за започването на преговори на РСМ за членство в ЕС. Решаването на проблемите на българите, тяхната недискриминация са централен въпрос, който Скопие трябва да реши, ако иска да стане член на европейското семейство, каза в интервю за БГНЕС Бойко Ноев, дипломат от кариерата и два пъти министър на отбраната /1994-1995 и 1999-2001 г./.
"Внимателно следя официалните позиции на България, изказани както от президента Румен Радев, така и от премиера Стефан Янев и външния министър Светлан Стоев. Външният министър никога не е говорил за признаване на българско малцинство в РС Македония, както твърдят някои. Няма такъв термин и не е възможен. Това, което външният министър е казал на пресконференцията миналия петък, буквално е, че българите в РСМ трябва да бъдат третирани равноправно наред с всички останали народности или части от народи, както те са формулирани в Конституцията и законите на РСМ", каза Бойко Ноев.
Той посочи, че правата и недискриминацията на македонските българи е ключов въпрос в позицията на София. Според него именно там трябва да се търси интерпретация на думите на външния министър Стоев, че парламентът би трябвало да зададе по-гъвкава рамка за преговорите с РС Македония.
"Досега тя не беше изказвана толкова категорично и силно, но моето очакване е тези въпроси да заемат все по-централно място в българската позиция. Дошло е времето, когато ние трябва да заговорим на ясен глас за сърцевината на проблема на взаимоотношенията ни с РСМ. Дебългаризацията, която там тече в продължение на 75 години, не е преставала и през последните 30 години. Това са 30 години, през които България беше единствената страна, която докато безрезервно късаше от залъка си, за да помогне на своите братя от РС Македония в най-трудните им моменти. През това време някои български политици позволиха да бъда приспани с измамни обещания за близост и разбирателство. Докато неизбежно се стигна до часа на истината, до един катарзис, който постави нещата на правилните им места", посочи Ноев.
Той отбеляза, че политиката на дебългаризация не само не е била прекратена и забавена, но продължила по същия начин, както и преди.
"В последните седмици и месеци все по-ясно се чува гласът на македонските българи. Хубаво, че официалните Скопие и София преговарят, но трябва да се чуе и техния глас. Именно те са носителите на историята, която някои поставят по съмнение, те са носителите на онази мъка, която е сполетяла българската народност там. Те са преките наследници на хората, които са били избити без съд и присъда, изпратени са по концлагерите и т.н. Нашите сънародници в РСМ са онези, които са носили и носят основното бреме на дебългаризацията и това го виждаме до ден-днешен", каза Ноев.
Затова въпросът за правата и недискриминацията неизбежно идва на дневен ред и се превръща в ключов въпрос за решаване, преди РСМ да започне преговорите.
"Направи ми много силно впечатление това, което казват македонските българи, включително Петър Колев, който е председател на македонската партия Граждански демократичен съюз, че искат и могат да бъдат фактор за разрешаването на съществуващите проблеми между двете страни. Те се срещнаха с президента Радев и външния министър Стоев. Тяхното желание е да помогнат, да се включат в процеса, така че да бъдат ускорени решенията на проблемите, които засега не позволяват РСМ да започне преговори за членство. Аз мисля, че мнението на македонските българи би трябвало да се превърне във важен фактор в преговорния процес", каза Ноев.
Според него призивите на българите да бъдат включени в Конституцията на страната, които идват от самите тях, са много важни, в контекста на гарантиране на правата им и като фактор на приятелство и стабилност в отношенията между двете страни.
"Не става дума за искания за малцинство, а единствено за това българите в РСМ да бъдат третирани наравно с всички народи, които са споменати в Конституцията. Не може да има изброени сърби, албанци, турци, бошняци, роми, а да не бъдат споменати въобще българите. Това трябва да бъде решено и е хубаво, че македонските българи поставят този въпрос, последствията от който имат най-голямо значение за самите тях", посочи Ноев.
По отношение на преброяването, в РСМ има поне 120 хиляди македонски българи, които вече имат и българско гражданство.
"Това не са просто носители на паспорти или гастарбайтери, както ги представя пропагандата в Скопие. Това са хора, които са получили българско гражданство на базата на оригинални архивни документи, освен декларациите за произход, които са подали. На тази база са станали български граждани. Мнозина от тези хора са потърсили българското си гражданство като най-прекия път за професионална и личностна реализация, която им е отказана в самата РС Македония. За България няма да бъде приемливо те да не бъдат отразени в предстоящото преброяване", допълни Бойко Ноев.
Той призова македонското правителство или парламент със специална декларация да поощри македонските българи смело да заявят своя произход, да не се притесняват за своите права и да се пишат такива каквито са се декларирали, получавайки българско гражданство.
"Поправка 39 в Конституцията от 2019 г. изрично говори, че македонската държава трябва да поощрява или да насърчава народностите в техните контакти с татковината, но отново изброява само 6 народности, но българи няма. Сигурно и ромите имат татковина, но не знаем коя е тя. Но твърдо знаем, че за македонските българи България е татковина. Хубаво е правителството в Скопие да насърчи тези хора да се изявят като българи, а не да ги репресира", призова Бойко Ноев.
Той коментира и изказването на премиера Зоран Заев, който заяви, че не може да впише българите сега в Конституцията.
"Не вярвам премиерът Заев да е казвал, че не може да впише българите в Конституцията сега и че това може да се направи едва когато страната му се присъедини към ЕС. Това би означавало, че някои в РСМ се опитват да търгуват с правата на македонските българи, мнозина от тях и български граждани. Такава мисъл дори противоречи на международно признатите юридически и морални норми. Какво означава да ги впишеш и да признаеш техните права чак след влизането на РСМ в ЕС? Това е една доста безпринципна търговия. Правата на българите в РСМ е трябвало да бъдат гарантирани още при приемането на Конституцията преди 30 години, а не да го отлагаме след хипотетичното членство на РСМ в ЕС", посочи Ноев.
"Днес аз не съм в активната политика и не бих могъл пряко да дискутирам с премиера Заев. Но преди двадесетина години бях сред хората, които имаха принос за това, тогавашната БЮРМ да остане на политическата карта на Европа в своята цялост, в която я познаваме днес. А имаше риск и да я няма. Апропо, за това тогава допринесоха и политици като Владо Бучковски, Любчо Георгиевски и други от онази генерация големи политици. И в това си бивше качество, а и като човек, който искрено желае РС Македония да влезе час по-скоро в ЕС бих казал на Зоран Заев, следното: голяма политическа грешка би било да се мисли, че с правата на човека и с въпросите на недискриминацията може да се търгува. Обвързването на гаранциите за правата на македонските българи с членството в ЕС би било политическо късогледство. От позитивната страна обаче, подобни позиции помагат на нашите съюзници от ЕС и НАТО по ясно да разбират българските притеснения".
Бойко Ноев призова македонските политици много сериозно да се замислят над сигналите, които идват и все повече ще идват от София.
"Промяната в Конституцията ще бъде неизбежно условие за продължаване на разговори за започване на преговори. Честното преброяване на българите – също. Докато България не бъде сигурна, че правата на българите са гарантирани, че срещу тях не се извършва дискриминация, тя ще бъде много скептична към намеренията на македонските политически елити. Това е и основната пречка пред началото на преговорите за ЕС.", посочи Бойко Ноев в интервю за БГНЕС.
mediapool.bg