Вера Йоурова: Темпът на реформите в България не е достатъчно бърз

Със сигурност темпът на реформите в България не толкова бърз, колкото бихме желали. Това казва заместник-председателят на Европейската комисия и комисар с ресор “правосъдие“ Вера Йоурова в интервю за Mediapool. Тя подчертава, че България е изградила всички необходими институции за борба с корупцията, но българските граждани и ЕК все още се чакат да видят резултатите.

Г-жо Йоурова, България продължава да бъде страната с най-малко свобода на медиите в ЕС и заема 112-то място в класацията на „Репортери без граници“. Има ли това нещо общо с бедността и корупцията?

Видях Индекса за свобода на пресата и взех под внимание неговите констатации относно положението със свободата на медиите в Европа като цяло. Виждаме също така в доклада от Мониторинга на медийния плурализъм, че медиите в цяла Европа са изправени пред проблеми. Вече съм казвала преди и ще продължа да повтарям – трябва медиите да могат да работят свободно и независимо навсякъде в Европейския съюз. Това е сърцевината на това, което наричаме медийна свобода. Искаме да работим по този въпрос с всички държави – членки на ЕС, включително с България. За първи път правим това и в контекста на новия редовен Доклад относно върховенството на закона. В миналогодишния ни доклад вече бяха посочени някои от проблемите като насилието над журналисти, липсата на прозрачност на собствеността или прекомерната концентрация на медийна собственост. Източникът на проблемите е сложен. Не става дума само за бедността и корупцията, но и за влошаващото се икономическо положение на медиите, наред с много други фактори. Ето защо искаме да подкрепим подобряването на ситуацията.

Какво може да направи Комисията във връзка с това?

Нека е ясно: демокрацията не може да функционира без свободни и независими медии. Винаги ще ги защитаваме и засилваме действията си там, където можем. През декември за първи път представихме всеобхватен европейски подход към медиите, признавайки съществената им роля за демокрацията и необходимостта да се възползват максимално от цифровата трансформация, за да просперират в дългосрочен план. Този подход се основава на два стълба – два плана, които вървят ръка за ръка: Планът за действие за европейската демокрация и Планът за действие в областта на медиите и аудио-визуалния сектор. Последният очертава важни действия за увеличаване свободата на медиите, включително относно безопасността на журналистите и защитата от неправомерен натиск върху тях. По-късно тази година Европейската комисия ще представи препоръки относно безопасността на журналистите и работи по инициатива за борба със злоупотребата с предявяването на съдебни искове срещу журналисти и правозащитници. Това е нашата пътна карта за възстановяването и цифровата трансформация на медийния сектор. Тя включва финансиране и инвестиции. В момента работим и по следващите ни стъпки. Проучваме възможността за нов „Закон за свободата на медиите“, който да спомогне за защита на ролята на медиите като ключови участници в демократичните общества.

Планира ли Европейската комисия да поднови действията си по Механизма за сътрудничество и проверка, който все още не е прекратен?

Механизмът за сътрудничество и проверка изигра съществена роля в помощ на България при провеждането на реформите след присъединяването й към Европейския съюз. От 2007 г. насам България се е променила, но ЕС също се е променил. Виждаме, че въпросите, свързани с върховенството на закона в една държава членка, също са проблем за ЕС като цяло. Ето защо Комисията разработи нов Механизъм за върховенството на закона, който също така е в състояние да следи съдебната реформа и борбата с корупцията във всички държави членки. През 2019 г. Комисията реши, че е време България да започне преход от Механизма за сътрудничество и проверка към общия Механизъм за върховенството на закона, приложим за всички държави членки. Тазгодишният доклад по този нов механизъм отново ще включва специална глава за България.

Постига ли антикорупционната реформа в страната своите цели? През 2017 г. България създаде своята агенция за борба с корупцията с подкрепата на Комисията. Но няма присъди за корупция на високопоставени лица.

В това отношение все още има нужда от напредък, и ние ще продължим да подкрепяме България по въпроса. Налице са законодателни и институционални структури, но те трябва да постигнат резултати. Това е нещо, за което ясно сме обърнали внимание пред българските власти.

Изминало ли е достатъчно време, за да можем да кажем, че българските съдебни реформи са неефективни?

Със сигурност темпът на реформите не е толкова бърз, колкото би било желателно. Българските граждани и ЕС с основание могат да очакват повече.

Имаше ли политическа воля за борба с корупцията в България през последните четири години?

Най-добрият измерител на намеренията са резултатите. Мисля, че това би могло да бъде ясно послание към новите власти. Според мен, като бивш министър в правителството на Чехия, реформите следва да се осъществят не защото Европейският съюз ги желае, а защото българските граждани ги заслужават.

Понастоящем България създава специален прокурор с правомощия да разследва главния прокурор. Следите ли процеса?

Да, Комисията го следи много внимателно. Този въпрос е отразен в заключенията на доклада по МСП от 2019 г. и е пренесен в доклада относно върховенството на закона за 2020 г. Той беше част и от обсъжданията при подготовката на доклада относно върховенството на закона за 2021 г.

Комисията вероятно е наясно, че българските органи не са се съобразили с експертното становище на Венецианската комисия при създаването на тази длъжност?

Съветът ни към българските власти остава същият: консултирайте се с Венецианската комисия и следвайте нейното становище. Венецианската комисия е независима от ЕС и се състои от група международни експерти, които наистина могат да предоставят задълбочен анализ. Разбираме, че досегашното правителство, вече е поискало становището на Венецианската комисия относно новия закон и че то се очаква през следващите месеци. Разбира се, ние ще следим този процес.

Възможна ли е съдебната реформа в България, без да се намали политическото влияние върху Висшия съдебен съвет (ВСС)?

Стремежът към реформи и гарантирането на независимостта на съдебната власт е начинът, по който България ще постигне напредък. Висшият съдебен съвет играе важна роля в това отношение и би следвало да има готовност за това. Бих била предпазлива относно решението да се поставя всичко на изчакване заради хипотетичната възможност да се проведе конституционна ревизия, която би била необходима за промяна на състава на ВСС. Но въпреки че наличието на добро законодателство е важно, също толкова важно е да има някакъв политически консенсус, за да се запази независимостта на съдебната власт. Мисля, че това изисква широк разговор не само между политиците, но и с гражданското общество и хората.

Споделяте ли оценките на Европейския парламент за България, направени с резолюцията от 5 октомври?

Добре съм запозната с тази резолюция. Както знаете, имаме също и свои оценки, независимо дали в докладите по МСП или в по-общ план в доклада относно върховенството на закона. Има доста сходни елементи между нашата оценка и оценката на Европейския парламент. Разбира се, събитията и демонстрациите от миналото лято привлякоха голямо внимание, и това още веднъж доказва, че върховенството на закона не е само национален въпрос, а е и европейски въпрос. Ето защо диалогът и европейското сътрудничество са от съществено значение в областта на върховенството на закона.

Европейската прокуратура има ли капацитета да разследва корупцията (с пари на ЕС) по високите етажи в държавите членки? Българският ВСС очевидно не успява да номинира достатъчно добри кандидати за европейски делегирани прокурори, след като повечето от тях не са приети.

Имам пълно доверие в способността на Европейската прокуратура да се справи със задачата. Проведох редица срещи с главния европейски прокурор г-жа Кьовеши -

тя е правилният човек на правилното място. Що се отнася до номинирането на български делегирани прокурори, мога само да повторя нашите призиви към България да постъпи правилно и да номинира подходящи кандидати.

*Въпросите до Вера Йоурова бяха изпратени преди мълчаливия прокурорски протест срещу предложените промени за закриване на специализираните съдилища и прокуратури.

mediapool.bg