Проф. Владимир Атанасов: Обучението в е-среда е с по-нисък коефициент на полезност и качество

Образователната система се справи с преминаването към образование онлайн, но обучението в електронна среда е с по-нисък коефициент на качество и полезност. Резултатите от последните две учебни години за обществото ще се видят след пет или десет години. Не бих искал да обобщавам по този начин, но всички се питаме дали не е много рисковано да поверим здравето и живота си на лекар, завършил през 2021 г., казва в интервю за Mediapool проф. Владимир Атанасов. Той е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с интереси в областта на литературната история и критика, медиите, методиката на литературата. Преди ден официално беше представен сборникът "Образование и медии", публикуван в негова чест през 2020 г. Авторите в сборника са сред най-авторитетните съвременни университетски преподаватели, журналисти и публични личности.

Проф. Атанасов е министър на образованието в периода 2001 - 2003 година, а по-късно и посланик на България в Словения.

Проф. Атанасов, функционалната неграмотност се превръща във все по-голям проблем на българското общество. И международни изследвания като PISA, и резултатите от задължителната матура по български език и литература показват, че учениците трудно се справят с разбирането на текст, извличането на информация от него. Какви според вас са причините за тази неграмотност? Само методите на преподаване и изпитване ли са "виновни"?

Преди всичко бих искал да направя едно уточнение: PISA™ е търговски марки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а България не е член на тази организация. Отделен член е Европейската Комисия. Какво ни пречи да се присъединим пълноправно към организацията, е известно: корупция и бюрократични спънки. От друга страна, България е приела и участва в Програмата за международно оценяване на учениците, известно като PISA, защото е най-изчерпателната и строга международна оценка на резултатите от обучението на 15-годишни учениците. Последното проучване е от 2018 г. То ни отрежда 420 т. "Четене", 436 "Математика" и 424 "Природни науки" (ср. 427 т.). Това прави резултата неудовлетворителен – българските ученици са под критичния праг за четивна грамотност – 41.5%, оттук и проблемът с функционалната неграмотност. На първите места е Китай и китайските градове и територии с особен статут, следвани от Естония, Канада, Финландия, Ирландия и Корея. В "нашата" част на "ранг-листата" са Румъния, Кипър, Молдова, Мексико, Йордания.

Резултатите от PISA показват качеството и съпоставимостта на резултатите от обучението, постигнати в целия свят и дават възможност на преподавателите и политиците да се учат от политиките и практиките, прилагани в други страни.

По дефиниция функционалната грамотност е набор от умения и компетентности за успешно справяне в реални житейски ситуации. Тя изисква: познаване на гражданските права и задължения; разпознаване на подвеждаща информация (fake news), ориентиране в света на медиите, здравето и личностно развитие. И най-важното – четене на текстове и анализ на информация за вземане на решение. Както и да бъдат погледнати, тези неща опират до това, което се нарича четивна грамотност, т.е. как разпознаваме и разбираме знаците на заобикалящия ни свят така, че да имаме пълноценно – лично и социално, съществуване в него. На едно място проф. Богдан Богданов беше написал: "Некултурният човек веднага се познава по това, че се държи ненормирано и незнаково." Ако "преведем" тази мисъл на езика на PISA, ще си помислим, че уменията за справяне в глобалния свят на българските ученици са до такава степен неразвити, че в нашите училища по-скоро се обучават примати.

С това категорично не може да се съгласим.

Що се отнася до матурите, 52.44 т. или 4.14 на зрелостния изпит по български език и литература на е лош резултат и не говори за функционална неграмотност, в сравнение с резултата на 15-годишните.

Какви са причините за тези резултати?

И все пак кой е виновен? Това не е българският учител, той направи чудеса в ненормални условия (някои наричат това "нова реалност"). Нашите учители продължиха да работят и в условията на деформиран обществен дебат, добър пример за fake news, които учениците трябва да разпознават. Когато тази "новина" обаче обходи повечето медии, как да се ориентират в коректните факти?

Вината не е и в методите на преподаване, защото те не са разработени за онлайн обучение. Обучението в електронна среда е непълно, частично покрива поставените образователни цели и до голяма степен не борави с ефективни методи на преподаване. За чест на МОН, институцията успя да се справи сравнително нормално с ненормалната обстановка, но проблемът остава – колко пъти ще може да повторяме това упражнение? С бездушната комуникация на деформираните гласове и физиономии на участниците в "зуум". Забелязвате ли, говорим за "участници", не за "ученици" и "студенти", въобще за млади човешки същества. Да се "лекува" пандемия с икономически и политически локдаун е неприемливо и налудно, както и да се обучават и възпитават млади хора през "интернет на нещата", когато върху смартфона на учителя основните му професионални задължения са само апликация сред всичко останало.

Не омаловажавам труда на никого, но време е да мислим какво правим след "пижама-обучението".

Какви са най-големите рискове от "разпространението" на функционалната неграмотност?

До този момент в изследването на PISA са констатирани следните недостатъци на българското образование (в частност на образованието по литература): продължава да доминира обучението, което е ориентирано към запаметяване и възпроизвеждане на информация; не се формират умения за справяне с проблеми, някои от които тревожни; няма равен достъп до качествено образование; необходими са по-добра база, по-високи заплати и квалификацията на учителите, за да имаме успех. Тези неща българските политице донякъде разбраха – повишиха многократно заплатите на учителите, поощриха младите колеги, защото системата в следващите пет години ще бъде напусната от поне 60 или 70% учители с достатъчен осигурителен стаж.

А това е и моят отговор: как изследваме способността за справяне с проблеми в реална житейска среда, а сме принудили учениците да извличат полезна информация и да търсят решения на проблемите във виртуалното. Искаме да внушим на някого, че то е равно на реалното ли? Образователните експерти трябва ясно да си дадат сметка, че "празните" когнитивни зони могат да се изпълват само професионално и човешки адаптирана информация, а не с дигитални фантасмагории, придобити със сръчност на пръстите преди някой да си е измил очите, без участие на мисленето. Още веднъж: решаване на реални проблеми във виртуална среда не е възможно. Това е все едно чрез анимация да учим на човеколюбие и усърдие в името на общественото благо.

И все пак заради извънредните обстоятебства последните две учебни години минаха под знака на онлайн обучението - и в средното, и във висшето образование. Успя ли образователната система да се справи с предизвикателството?

Отново ще подчертая: да, образователната система се справи, но всяка образователна система отчита резултатите си в края на годината, а обществото ги "отчита" след пет или десет години. Не бих искал да обобщавам по този начин, но всички се питаме дали не е много рисковано да поверим здравето и живота си на лекар, завършил през 2021 г.

Аз лично съм по-скоро скептичен. Не защото колегите в Медицинските факултети не са си свършили работа, а защото обучението в електронна среда е с по-нисък коефициент на качество и полезност. Добре е, че поне присъствените практики бяха запазени.

По какво съдя? Активността на студентите ми през тази академична година беше между 40 и 60%. В присъствена форма на обучение, при живо физическо общуване ефектът е значително по-висок – 70-80%.

Какво даде, но и какво взе това бързо преминаване на образованието към онлайн формат?

Образованието е държавна политика и се намира в пряко взаимодействие с останалите аспекти на обществения организъм. То е добро, когато има култура – книги, кино, театър, концерти, развлечения. Добро е, когато има добре работеща икономика и когато социалните отношения са подчинени на идеята за общо благосъстояние като политическа перспектива. Когато това не е така, образованието започва да страда от дефицити. Общуването, съсредоточеността върху важните неща, имам предвид не кой си е качил снимка на Мачу Пикчу в Инстаграм, а важното нещо е какъв искам да стана, когато порасна. Представете си, че къде съзнателно, къде не, всеки ученик и студент, се пита: защо правя всичко това, защо се уча – за да стана безропотен изпълнител, който се умилява пред мантрата на подчинението, въоръжен с букет от виртуални ресурси, или уча, за да се развивам и помагам на близките си да заживеят в един по-добър и човечен свят. Дано не прозвучи крайно, но стихийното въвеждане на технологиите понякога ни приканва да заменим ножа и вилицата само с лъжица, защото при всички случаи изглежда по-лесно.

Това ли е според вас дигитализацията на образованието, за която толкова години си говорим? Или по същество си е "офлайн" образование, но не пред дъската, а пред камерата?

Не, разбира се. Извънредната епидемична ситуация у нас не ескалира в крайности като в Германия и Великобритания, където някои политици сондираха общественото мнение с налудната хипотеза "Вероятно ще се наложи да се лишим от някои граждански права".

Това, че училищата и университетите създадоха и разработиха активни ресурси и възможности в сайтовете си, е важно. Но нека си дадем сметка, че платформите, които използваме – Zoom, Google classroom, Microsoft Teams, Moodle и пр. са базирани основно в Силициевата долина. Ще се усъмня, че да се чуваме и виждаме в реално време е безплатно, За какво се прави това – за развитие не образованието или за печалба на мултинационални технологични компании.

С две думи: създаване на образователни платформи – да, но като допълнителен инструмент за повишаване качеството на физическото общуване между учители и ученици в образователната система.

През миналата година излезе сборник във ваша чест, в който са включени текстове на доста различни като интереси и профил хора, но обединени под заглавието "Образование и медии". Каква е ролята на медиите в образованието и на образованието в медиите?

Предпочетох това заглавие, защото по някакъв начин то реабилитира две разминаващите се орбити и обороти – между целите на образованието и света на медиите. Сборникът беше създаден именно с такава идея – да събере различни и различаващи се гледни точки и позиции. В "общата" работа индивидуалните избори доведоха до солидарни решения.

Образованието отстъпи от вековния си принцип – комуникативен, реторически и присъствен, затова дълбоко благодарен съм на всички колеги и приятели, които приеха, за да компенсират принудата за живот в шемета на зловещата паника и водопада от статистически данни, които трябваше да ни парализират пред мистерията на пандемията. Те приеха да пишат за медиите като образование, направиха го светли умове и дарования, за да кажат: всичко образова, недостатъчното образование никога не променя нищо в полза на хората и гражданите.

Образованието е медиум, който акумулира части от човешкото знание, превежда го, пренася го към следващото поколение. То е един от основните медиуми между поколенията в обмена на културна информация. Образованието е медиум, който тласка към оличностяване и социализиране на онова, благодарение на което човечеството се държи изправено и проявява склонност не само към възпроизвеждане, но и към произвеждане на идеи – предприемачески, хуманитарни, творчески.

Въобще, колкото по-малко образование в медиите, толкова повече "фалшиви новини", манипулации, промиване на мозъци, толкова повече отваряне на кухини – в знанията за нашия свят, в умението да го правим по-добър и в компетентността да взимаме информирани решения за важните неща в живота.

Смятате ли, че днешните ученици, а и студенти са достатъчно подготвени, за да консумират "здравословно" информацията, която ги залива от всички страни?

Едва ли, защото от една страна ограничаваме учебната информация, за да не ги претовари, а от друга, биват заливани с информация, без някой да се замисли доколко и с какво тази информация може да спомогне за развитието на човешкия капитал. Няма да успеем да догоним технологиите, но поне да ограничим негативното им въздействие върху психиката и интелекта.

Трябва ли образователната система да обръща по-голямо внимание на това как да се потребява медийно съдържание?

Споделям мнението на експерти в тази област – необходимо е изучаване на дисциплината "медиазнание". Образованието не е затворена система. В нея се артикулират знания, а и тя самата пренася компетентности към обществото: обществото плаща за образование, образованието се отплаща с житейски и професионални умения.

Защото образованието много често предлага факти и тяхната коректна интерпретация срещу целия "фейк", създаван от тролове и други болни мозъци с цел да ни дезинформират и превърнат в консуматори.

Образованието днес е най-високата платформа, от която може да се защити знаещият, можещ и мислещ човек.

Образованието е осъзнатото набавяне на човечност.

mediapool.bg