Ваня Нушева от "Прозрачност без граници": Промените в изборния закон могат да доведат до повече нередности

С последните промени в Изборния кодекс нередностите в изборния процес може да се увеличат, а според юристи това да има референдуми по теми от компетентността на Велико Народно събрание е противоконстотуционно. Това каза в интервю за Mediapool д-р Ваня Нушева от асоциация "Прозрачност без граници". "Политическите партии се опитват да променят "правилата на играта", така че да спечелят от тях. Това, за което не си дават сметка политиците, е че избирателите разбират замисъла на подобни законови промени и

ги мотивират в по-голяма степен да накажат политиците и партиите", посочи тя.

Г-жо Нушева, парламентът ще гледа ветото на президента върху промените в Изборния кодекс. Какво мислите за този набързо написан и приет законопроект?

Промените в Изборния кодекс не дават адекватен отговор на съществените проблеми в изборния процес – организационните неуредици, купуването на гласове и контролирания вот. Ние сме сериозно загрижени, че поправките всъщност могат да съдействат за увеличаването на част от тях – особено на организационните нередности. За съжаление, машинният вот няма да доведе до резултата, който обществото желае, защото ще бъде провеждан паралелно с хартиено гласуване. Целта при въвеждането на машинното гласуване беше да се изолира въздействието на човешкия фактор - на техническите грешки и на съзнателните манипулации, извършвани от членове на секционните комисии. Сега този позитивен ефект няма как да се получи. Законодателите трябва да си дават сметка, че предложенията за промени в изборното законодателство не кореспондират с поставените цели и с очакванията на гражданите и в този смисъл – не би трябвало да се изненадва, ако после не получи позитивен ефект от извършените изменения в закона.

Как последните поправки биха се отразили на изборния процес? "Прозрачност без граници" наблюдава изборите от много години.

За съжаление паралелното прилагане на две технологии в изборните секции ще усложни работата на секционните комисии. В края на изборния ден повече от 9000 комисии ще смятат на ръка резултатите от хартиеното гласуване с бюлетини и от машинния вот и ще ги записват на ръка в протокола. За сравнение на изборите за Европейски парламент през 2019 година тази процедура се извършваше в 3000 комисии, като при половината от тях резултатите от машинния вот не бяха отразени коректно в протоколите. Паралелното прилагане на машинно и хартиено гласуване и броене напълно обезсмисля въвеждането на машините, а и ще затрудни работата на секционните комисии.

Искам обаче да подчертая, че не само законодателството има значение за честността на изборите. Когато оценяваме какви са важните фактори за честността и демократичността на изборния процес се открояват още два – партиите и институциите. Много е важно какви са практиките и политическата култура на партиите – как номинират своите кандидати, какви политически предлагат на избирателите, как осъществяват предизборните си кампании, включително и с какви пари ги финансират, дали използват парите и властовите си ресурси, за да купуват гласове и да оказват натиск върху гласоподавателите. Честните избори зависят и от начина, по който функционират институциите, които имат отношение към всички аспекти от изборния процес – ЦИК, МВнР, МС, МВР, служба ГРАО към МРРБ, Сметната палата, прокуратурата.

През последните години се забелязва проблем в секционните комисии. Именно с мотива за многото грешки управляващите опростиха протоколите. Какво е вашето мнение за този ход?

Приетите промени в протоколите са противоречиви, те бяха направени непрецизно и без да се държи сметка за важни детайли. От опростяване на съдържанието им действително има нужда, защото в протоколите съществуват много данни, обременяващи излишно работата на секционните комисии в края на дългия изборен ден. В същото време има няколко много важни данни, които не трябва да бъдат премахвани – например броят на избирателите, които са вписани допълнително в избирателния списък в изборния ден, броят на неизползваните бюлетини, общият брой на недействителните бюлетини. Причините за това са две - на първо място, защото се гарантира прозрачността на изборните резултати. На второ място, защото тези данни са важни контроли, които дават възможност за проверка дали резултатите от вота са отчетени правилно. Не е допустимо да заличим тези данни, защото те се отнасят до много важни параметри на изборния процес.

Проблемът с качеството на работа на самите секционни комисии е една голяма тема, за която няма лесни и еднозначни решения. И въпреки това, възможно е да търсим неговото решение в няколко насоки. На първо място, необходимо е по-сериозно обучение, като в тази връзка е необходимо да се укрепи и капацитетът на ЦИК. Много е важно законът да забранява замяна в последния момент на обучени членове на комисиите с други, които не са преминали задължителното обучение. Относно състава на комисиите - можем да почерпим опит от други европейски държави, например от Гърция.

Там председателите на секционните комисии са юристи, които са членове на адвокатските колегии. В изборния ден те са командировани в съответните секции и допринасят за по-доброто провеждане на изборите съобразно изискванията на закона. Ето това е пример за допълване на политическия принцип с експертния принцип при съставяне на комисиите. Такъв човек начело на всяка избирателна комисия може да допринесе със знанията и с авторитета си за спазването на процедурите и за по-добрата организация в изборния ден. Друг вариант, за който „Прозрачност без граници“ се застъпва от 2011 г. насам, е въвеждането на регионални преброители центрове, които броят бюлетините под надзора на наблюдатели и медии в големи помещения, и които на практика снемат част от натоварването от секционните комисии.

По предложение на ВМРО беше дадена възможност да се правят референдуми, които са от компетентността на Велико Народно събрание. Това изглежда ли ви нормално?

По оценка на много колеги юристи този текст е противоконституционен. Не е възможно основополагащи разпоредби в Конституцията, и то относими към Велико Народно събрание, да се извършват чрез преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс, които пък изменят закона за референдумите. В случай, че Народното събрание не приеме ветото на президента, ще се наложи да се произнася Конституционния съд.

В тази връзка няма как да отминем и неприетите идеи за промени в Изборния кодекс, като най-крещящата от тях бе опитът за промяна в избирателната система за Велико народно събрание. Предложението за мажоритарна система в един тур не само накърняваше чрез математически формули представителността на ВНС (което е учредителната власт в държавата), но и беше противоконституционно поради това, че не предвиждаше равно право на глас за избирателите в чужбина. Добре, че не се приеха също предложенията за избори в два дни и за видео наблюдение в секциите, защото нямаше да доведат до по-прозрачни и по-добре организирани избори, а създаваха огромни рискове за изборни манипулации и за увеличаване на контролирания вот и купуването на гласове.

Управляващите първоначално искаха бързо да променят правилата за избор на Велико Народно събрание, въпреки че такова изглежда няма да има скоро. В същото време се пренебрегват проблеми, за които гражданският сектор алармира от години. Какво показва това?

Това показва стремежа на политическите партии да променят "правилата на играта", така че да спечелят от тях. Много голямо е това изкушение и то не отминава никоя политическа партия. За съжаление, подобен подход бе демонстриран не само от настоящото мнозинство в парламента, но и от предходни мнозинства. Почти никога не е постиган обаче очакваният резултат. Ако си спомняте, например, през 2009 година БСП въведе смесена избирателна система за Народно събрание, опитвайки се да спре възхода на ГЕРБ. Тогава бе прието предложението 31 от депутатите да се избират мажоритарно, като очакването бе, че по-популярните кандидати на БСП ще получат по-висока подкрепа в сравнение с неизвестните кандидати на ГЕРБ. Резултатът беше точно обратният. Това, за което не си дават сметка политиците, е че избирателите разбират замисъла на подобни законови промени и

ги мотивират в по-голяма степен да накажат политиците и партиите.

Начинът, по който се извършват измененията в Изборния кодекс, и същността на тези промени, дават основание за оценка, че те няма да решат натрупаните проблеми в изборния процес. Именно затова дискусията за необходимите промени трябва да продължи. И такава дискусия трябва да е с дълъг хоризонт – на нас са ни нужни добри правила, изчистени от политически пристрастия и късия хоризонт на избори, предстоящи след броени месеци. Може би трябва да помислим дали да не приложим практиката на други европейски държави, в които промените в изборния закон не са следващите, а за по-следващите избори. Това вероятно ще позволи на партиите в парламента да погледнат на закона от една по-безпристрастна позиция и да се опитат да намерят консенсус. Има много примери на южни държави с политическа култура, близка до нашата, които избират подобен подход към измененията в изборното законодателство.

При разглеждането на последните промени в ресорната правна комисия в парламента вие бяхте единственият допуснат на заседанието представител на неправителствена организация. Защо депутатите променят толкова важен закон в отсъствието на гражданите?

Бях допусната, защото бях изключително настоятелна и заявих, че недопускането на експерти и представители на граждански организации с експертиза в тази област би било скандално и че подобен факт ще стане достояние на медиите. И тук искам дебело да подчертая, че не е добър сигнал да се приемат промени в изборното законодателство в отсъствието на широк кръг заинтересувани страни и без дискусия, в която е постигнат максимално широк консенсус. Ако искаме да имаме доверие в изборния процес и да имаме законодателство, което създава солидна база за честни и демократични избори, правилата трябва да са резултат от широка дискусия с участието на партии, неправителствени организации и експерти. В момента ситуацията не е такава.

Какви са промените в изборния закон, които могат да увеличат доверието на гражданите?

"Прозрачност без граници" представи своите предложения, като голяма част от тях не са нови, а са резултат от дългогодишния ни опит и наблюдение на изборния процес в страната. На първо място, изключително важно е да имаме регистър на избирателите по настоящ адрес, който е поддържан ЦИК. Необходима е промяна в начина на съставяне на избирателните комисии и в изграждането на капацитет на цялата изборна администрация. Споменах вече за регионалните преброители центрове като различен модел на организация на работата на изборната администрация, който намалява организационните нередности, но и обезсмисля част от схемите на купуване на гласове и контролиран вот. Достъпът до медиите по време на предизборна кампания трябва да се промени, така че да гарантираме относителна равнопоставеност между всички участници. И тук искам да подчертая, че обществените медии са издържани с парите на всички данъкоплатци. Необходимо е да има по-широко безплатно отразяване в обществените радио и телевизия. В рамките на голямата тема за финансирането на предизборните кампании има редица нерешени въпроси – Сметната палата трябва да разполага с инструменти за мониторинг на всички ключови дейности от предизборната кампания, които сега остават встрани от полезрението. Сега контролът е по документи и постфактум, като проверките се базират на декларирани приходи и разходи, а не на реалните приходи и разходи. Разчита се на ограничено съдействие от ЦИК и СЕМ, но това не е достатъчно. През последните години се откроява и друг проблем – скритото финансиране на кандидати и партии чрез медиите, като след приключване на кампаниите те "забравят" да заплатят за извършените медийни услуги.

Нужно ли е дистанционното гласуване?

Към настоящия момент гласуването през интернет не е достатъчно сигурно, но не така стоят нещата с гласуване по пощата, за което може да се позовем на международните стандарти. Венецианската комисия посочва, че гласуването по пощата трябва да се осъществява при сигурност на пощенските услуги, като не се прилага като паралелна техника за гласуване, а преди всичко към тези, които са затруднени да отидат до секциите - гласоподаватели в чужбина, настанени в болнични заведения и т.н. За да се гарантира сигурността на гласуване по пощата в чужбина може да се ползват каналите на дипломатическата поща, например. Гласуването по пощата може да се окаже едно удачно решение и за хората, поставени под карантина. Сега законът не дава отговор как се процедира с тези избиратели, които не могат да бъдат лишени от право на глас.

mediapool.bg