"С увредения си образ Борисов може и да няма особена перспектива в политиката"

"Образът е тежко наранен и чиято политическа кариера не е с особено добра перспектива в настоящия момент", каза Добромир Живков от "Маркет Линкс" в интервю за Mediapool. Според него основният печеливш от протестите са хората, които отново осъзнаха какво могат да изискват от политическите елити. Живков смята, че следизборна коалиция "Всички срещу ГЕРБ" не е изключена, но тя не би била устойчива, а следващият парламент вероятно няма да завърши мандата си. Изглежда президентът се чувства комфортно в сегашната си ролята по-скоро няма амбиции за политически проект, добави още той.

Г-н Живков, какви са основните ефекти от продължаващите четвърти месец протести срещу правителството и главния прокурор?

Във вътрешно-политически план гражданите сякаш бяха изгубили интерес от политиката и въпреки поредицата публични скандали през последните години, се бяха откъснали от нея с тежко разочарование. Политическото статукво беше привидно стабилно и най-вече се изразяваше в това, че ГЕРБ години наред е първа политическа сила.

Но в една точка на емоционално насищане хората отново осъзнаха какво могат да изискват от политическите елити и по какъв начин, посочвайки къде е границата на приемливото поведение на техните лидери. Протестите сега, като тези през 2013-14 година, дадоха на най-младите усещането, че могат да бъдат част от процесите в страната, че имат право на глас не само на избори, че във всеки един момент могат да оказват натиск върху изпълнителната власт и институциите. От завърналите се от чужбина млади дойде значителна част от тази автентична гражданска енергия.

Отделно от това протестът успя до голяма степен да консолидира много различни социални сегменти – хора с различно образование, професии, доходи, но и различаващи се като политически пристрастия. На улицата има и такива с леви и с десни убеждения. Всички те заедно настояват за едно и също - оставка на правителството и на главния прокурор.

Кои са печелившите и губещите от ситуацията?

От електорална гледна точка по-малките партии в сегашния парламент със сигурност са губещи. Засега изглежда, че "Воля" могат да са част от следващо Народно събрание само като част от коалиция, а в последните два месеца "Обединени патриоти" са около и под чертата за влизане.

Естествено и ГЕРБ понася електорални загуби най-вече от своята периферия. Основен фактор за отдръпването на тези поддръжници е гневът, събуден от публикуваните снимки и записи на премиера Борисов. Независимо дали те са истински или не, проучванията показват, че за мнозинството те са автентични и илюстрират същността на настоящия управленски стил. В този смисъл, може би най-големият губещ е самият премиер, чийто образ е тежко наранен и чиято политическа кариера не е с особено добра перспектива в настоящия момент. От най-значимите въпроси сега е какво ще се случи с г-н Борисов и ГЕРБ през следващите месеци и може би най-вече след март 2021 година.

Все пак от сегашната ситуация има и печеливши. Това са представителите на извън парламентарната опозиция като формацията на Слави Трифонов "Има такъв народ", както и "Демократична България", които успяха да удвоят, дори утроят обичайната си подкрепа в определени периоди на протестната вълна. Но както маркирах и по-горе, основният печеливш е гражданското общество с това, че се обедини и ясно заяви исканията си. Струва ми се вероятно политизирането, на което ставаме свидетели, да доведе до известно повишаване на нивото на политическа култура в обществото ни.

Какви ще са последиците от осветяването на проблемите с корупцията, зависимостите на премиера от Делян Пеевски и върховенството на закона въобще?

Факт е, че протестът "отвори очите" на Европа, а не само на отделни нейни институции за структурните дефицити на българското общество. Темата за правосъдието и за върховенството на закона в България стана доминираща в почти всяко политическо говорене на европейските институции. Не можем да прогнозираме, че ще има сериозни реални последствия за страната ни, но по никакъв начин не може да се изключи рискът в бъдеще България да стане обект на конкретни финансови санкции през следващия програмен период.

Говорейки за политическата култура на българите, може би ще се разшири основата на разбирането, че не малка част от проблемите във функционирането на държавата са отвъд конкретните личности.

Значи ли това, че избирателите вече са склонни да приемат един по-рационален лидер, готов за тежки реформи?

Това е самоналагащ се и донякъде удобен извод, който можем да направим, ако приемем тезата, че политическата култура се е повишила. Би трябвало именно това да се появи като потребност в обществото в следващите месеци и дори години, стига обаче хората наистина да започнат да разсъждават за политиката по-рационално и да търсят по-дълбоки връзки между причина и следствие. Подобна промяна зависи и от това дали и кой ще успее да убеди българите да видят надежда за бъдещето си, а това е един от големите дефицити на българската политика-визионерството.

Почти всеки ден премиерът обявява милиони левове за бизнеса и гражданите. Обвиняват го, че така се опитва да купува доверие и избиратели. Накъде клонят везните на общественото мнение?

Наистина критиците на премиера интерпретират случващото се като подаяния, като купуване на потенциални гласоподаватели. Тези действия обаче вече имат и позитивен ефект за премиера Борисов и ГЕРБ особено сред най-уязвимите, тези, които са около и под границата бедността и в настоящия контекст това е обяснима реакция. Въпросите са дали тези дивиденти ще останат само моментни настроения, колко масови биха били и разбира се, как обществото ни стигна до етап, в който мерки с подобен финансов мащаб, от гледна точка на отделния човек или домакинство, могат да увеличават електоралната подкрепа.

А как се възприема новата тактика на премиера да комуникира с обществото главно през Фейсбук – от джипката, от пънчета край пътя, и да избягва срещи с медиите, ходене в парламента и пр.?

Струва ми се, че Г-н Борисов си дава сметка, че понастоящем образът му е тежко увреден и най-добрият му ход не е публичното присъствие в институционална среда. Така той сам се ограничи до ролята, от която може да черпи енергия и да презарежда усещането си за легитимност – спонтанните срещи с хората по места. Периодично, когато това е неизбежно, го виждаме и на европейска сцена, където се опитва да припомня за най-силните моменти в политическата си кариера, когато наистина беше много-добре приеман сред колегите си от останалите страни в съюза. Така или иначе, ограничаването до тези две публични роли не изглежда да влошава ситуацията за ГЕРБ и лично за премиера, дори напротив.

На какво се дължи високата подкрепа за Слави Трифонов и неговата партия? Какви са очакванията на хората, които декларират тази подкрепа?

Може би между 20 и 40 процента от нея идва от хора, които по принцип гласуват протестно, ако изобщо гласуват. Не рядко те не споделят конкретна визия за бъдещето на страната, а заради това, че се гневни искат да накажат политическите елити, системните партии. Трифонов успява да ги спечели с образа на влизащ в политическата игра със заявката да я разтърси из основи. Това обаче е твърде висока топка и е малко вероятно да се изпълни със смисъл, защото надали "Има такъв народ" ще получи достатъчна електоралната подкрепа за това и защото все пак България е парламентарна република и правилата са ясно структурирани.

В подкрепа на партията на г-н Трифонов са е пренасочила и не малък дял от периферните симпатизанти на ГЕРБ, които през последните 2-3 месеца също са се разочаровали и така се формира един широк протестен фронт под знамето на "Има такъв народ". Този вот обаче силно варира дори в отделните месеци, с което до голяма степен се потвърждава хипотезата, че става дума сегмент от избирателите, движен от силни емоции. Градусът на тези емоции може да спадне след седмица или те да отведат избирателите в друга посока. Така че е трудно да се каже дали сегашният потенциал за подкрепа ще се реализира в действителност, и дали няма да нарасне още или обратното - да се свие значително.

Възможно ли е БСП да догони ГЕРБ и да стане първа политическа сила? Може ли да привлече гласове извън собствения си електорат при сегашния курс на лидера Нинова и формираното "правителство в сянка"?

Времето БСП да формира "правителство в сянка" отмина преди поне 2 години. Тогава това би била смислена опозиционна заявка. Сега е просто политически инструмент за тактическа употреба в предизборна ситуация. Фактът, че Нинова успя да препотвърди лидерството си, е добре за партията в краткосрочен аспект, но смятам, че обединението е по-скоро на повърхността и че пукнатините във висшия ешелон на БСП са много по-дълбоки и освен на междуличностна основа те все пак имат и своето идеологическо измерение.

Опасявам се, че БСП не изглежда да има ясната перспектива каква България иска да постигне с политиката си след 20 години. Освен това партията нерядко влиза в много тежък ценностен конфликт с европейската левица и така тя рискува своето бъдеще в Европа, но най-вече в България. Социалистите години наред не успяват да изградят собствената си обединителна, за различните поколения в партията, парадигма. БСП остава изключително фокусирана върху по-консервативния си и съответно най-горния си поколенчески сегмент, докато младите са като цяло по-либерални и техният дневен ред е много, много различен.

От друга страна, обичаен феномен е при наличието на две големи партии на политическия терен, когато едната тръгне надолу, другата да повишава своя резултат. Днес това не се случва, най-вече защото БСП не се припознава като алтернатива на сегашното управление. Това буквално пропива в образа на тази партия през последните няколко години.

От какво зависят шансовете на Румен Радев за втори президентски мандат? Периодично се прокрадват слухове, че той мисли за своя партия – на какви гласове може да разчита?

И преди съм споделял, че съм силно скептичен към възможността г-н Радев да инициира собствен политически проект, както и към евентуалния успех на такава формация. Според мен президента дори няма амбицията да тръгва по този дълъг и несигурен път.

Сега г-н Радев получава широка подкрепа - около 55% одобрение. Когато такъв тип политическа фигура се отдели от надпартийното и се опита да заеме ниша на политическия пазар, това автоматично води до значима загуба на обществено влияние. Подобно развитие сме виждали и при АБВ на г-н Първанов, а също така се случи и наскоро с Мая Манолова, която имаше много висок рейтинг като Омбудсман, но видяхме и какъв беше той преди местните избори през есента на миналата година в София, когато вече загубила подкрепата на симпатизантите на ГЕРБ. В момента, в който прочетем, че г-н Радев започва свой политически проект, голяма част от избирателите на БСП ще свалят доверието си от него. Затова и смятам, че подобно развитие би била неоправдана политическа авантюра от страна на президента. Освен това изглежда, че той се чувства комфортно в сегашната си ролята и втори мандат изглежда като най-добрата перспектива за неговата политическа кариера.

Има ли "Демократична България" възможност да разшири влиянието си?

През септември и октомври наблюдаваме известна стабилизация на подкрепата за тях, но на малко по-ниски от тези през лятото и това е съвсем естествено.

Последователната позиция на обединението за реформа на съдебната система, антикорупционната им реторика и събитията в "Росенец" успяха да се превърнат и в темите и на протеста и на обществото и на европейските институции. Едно от обясненията е, че през последните три месеца "Демократична България" постигна невиждан комуникационен ефект за нашите мащаби, дори само имайки предвид, че видеото от "Росенец" е гледано над 1.6 млн. пъти.

От друга страна, ясно се видя мобилизационният ефект от конкретните политически действия. Това е индикативно, че ако политическото обединение успее да ангажира симпатизантите си и има достатъчно добро медийно покритие, тогава е възможно да достигне или дори да надскочи електоралната подкрепа от средата на лятото.

"Отровното трио" каза, че е готово да влезе в политиката, ако това е цената за свалянето на ГЕРБ от власт. Измервали ли сте каква е потенциалната подкрепа за подобно начинание?

"Отровното трио" е изключително интересен феномен, който се роди в протестите. Да, става дума за хора, които са познати и отпреди със силната си опозиционна ангажираност, но те придобиха широка публичност именно на демонстрациите в София. Според мен видимата роля на "Отровното трио" като организатори на протеста доведе до това, че подкрепата за "Демократична България" е с малко по-ниски нива от отчетените през юли-август.

Минеков, Бабикян и Хаджигенов засега странят от обвързване с опозиционни политически формации, но с времето те неизбежно ще трябва да се позиционират, особено след последните разговори с Мая Манолова и "Има такъв народ", на които не присъстваха "Демократична България". Това ясно очертава поне два, а е възможно и три или дори четири извънпарламентарни опозиционни субекта с по-сериозни заявки.

Партията на Цветан Цветанов какъв потенциал има?

Първото, което трябва да кажем е, че за тази партия със сигурност има "спящ вот", който много трудно бива засичен от инструментариума на електоралните проучванията. На изборите това ще бъде най-голямата неизвестна – резултатът на "Републиканци за България".

Това е наистина интересен социално-политически феномен. Колкото и г-н Цветанов да ни убеждава, че партията няма да бъде изградена по лидерски модел, понастоящем тя е именно такава. Самият председател обаче е с много ниско обществено доверие, а партията не показва съществена електорална подкрепа, което повдига важния въпрос как ще увеличава влиянието си. Ясно е, че ще се разчита не толкова на ценностно ориентиран (въпреки наличието на подобни заявки) или мажоритарен тип вот, колкото на мрежови. На всички е ясно, че това най-често ще бъдат бивши местни структури на ГЕРБ, които ще се опитат да трансформират своето влияние по места в реален изборен вот. Ключов за изхода на този процес ще бъде мотивационният арсенал, с който ще разполага "Републиканци за България" в предстоящата кампания.

Възможна ли е следизборна коалиция "Всички срещу ГЕРБ" и как би била посрещната тя от самите избиратели?

Не е изключено да се стигне до такава заявка за следващо управление и тя да получи относително широка обществена подкрепа. Но това ще бъде ли здравословно за политическата ситуация, в която се намираме? Целта премахване на сегашния модел на управление не може да бъде поставена като основа за следващо управление, колкото и къс хоризонт да има то. Непосредствено отвъд тази цел започват да се очертават непреодолими различия между опозиционните политическите сили, които имат реален шанс да бъдат представени в следващото НС. Затова и погледнато от настоящата перспектива, смятам, че следващият парламентарен цикъл е малко вероятно да бъде завършен.

mediapool.bg