Последните събития в страната направиха актуален въпроса за отношението на българското общество към жените. Част от него е и проблемът за овластяването на жените в България. Скорошно изследване на Националния статистически институт показва, че у нас най-висок е процентът на ръководни длъжности, заемани от жени, в съдебната власт. Това е до голяма степен естествена последица от феминизацията на съдебната система, която се наблюдава в много страни по света.
В доклада на Европейската комисия за ефективност на правосъдието на Съвета на Европа (СЕ) за периода 2020-2022 г. тенденцията на феминизация на правораздавателните органи се откроява ясно. В прокуратурите на страните-членки на СЕ тя протича по-бавно в сравнение със съдилищата, където доминацията на жените е все по-категорична. В редица страни, сред които Хърватия, Унгария и Румъния жени са две трети от всички съдии. За прокурорите данните показват, че през 2020 г. общо 53% от тях в членките на СЕ са жени. За България този процент е малко под средния, а именно 51 %, като от всички 1520 прокурори в страната, 780 са жени и 740 – мъже.
За предизвикателствата пред жените с тежки професии и преодоляването им, разговаряме с прокурорка, която има над две десетилетия стаж в системата на районно и окръжно ниво.
Първите 6 години от кариерата й са като следовател в Окръжна следствена служба (ОСлС), останалите 17 г. - в прокуратурата. Два мандата е била административен ръководител на районна прокуратура. Предпочита да не се представя с името си, макар че темата, която обсъждаме, е колкото от личен, толкова и от публичен характер.
"В началото жените бяха много по-малко в съотношение с мъжете, но към момента смея да твърдя, че жените преобладаваме спрямо мъжете", разказва тя пред стажант-репортер на Mediapool.bg.
А дали това обстоятелство е променило качествено отношението към жените спрямо времето, когато професията е била доминирана от мъже?
"Не мога да кажа, че има някакво драстично променено отношение към жените, но преди години се гледаше с недоверие към слабия пол в системата, защото бяхме по- малко на брой спрямо мъжете", отговаря прокурорката и пояснява:
"В началото, когато започнах, на мъжете се даваше приоритет за по-тежки дела и по-сложни ситуации, защото имаше недоверие дали жените могат да се справят наравно с мъжете. Но към момента смятам, че нещата коренно са се променили".
По-нататък разговорът продължава така:
Как бихте определили отношението към жените магистрати - както от страна на колегите им, така и от останалите участници в процеса?
Смятам, че сме абсолютно равнопоставени с мъжете и че има еднакво отношение.
Случвало ли Ви се е по дела някой - например обвиняем да си позволява някакво по-агресивно поведение, отколкото би си позволил към мъж?
Има такива обвиняеми, както и има такива адвокати, но това са изолирани случаи. Единични случаи, в които адвокати и обвиняеми от мъжки пол нападат магистрати от женски пол. Като пример ще посоча ситуация от миналата година с един обвиняем за тежко транспортно престъпление, който стана широко известен. При неговото задържане, за да бъде привлечен като обвиняем в стая, в която са били няколко магистрати, той скача и напада физически прокурора, която е жена.
Тоест, там е имало както мъже, така и жени и той е нападнал нея?
Магистратите /в стаята-бел.авт./ са били двама - мъж и жена, и от двамата той е хванал жената и я е блъснал в стената. Тя е с много крехко телосложение.
Вие лично някога чувствала ли сте се третирана различно в сравнение с колегите Ви мъже от свои колеги или от страни по дела?
Не, аз никога не съм се чувствала така. Аз винаги успявам да отстоявам позициите си, независимо, че съм жена, бих казала с по-твърди позиции.
Тоест това, което казахте в отговор на предходния въпрос за единичните случаи, са неща, които по-скоро сте чувала за колеги?
Да. Може би аз съм имала по-различно положение от други колеги магистрати, защото за дълъг период от време бях под засилена охрана във връзка с разследване на тежки престъпления. Това беше известно на много колеги, както мъже, така и жени, които ме аплодираха и даже смятаха, че мъж не би издържал за толкова дълъг период от време да бъде под такъв натиск на криминогенен фактор. Това да си поставен под специализирана охрана е свързано със страшно много ограничения - в този период не съм ходила нито веднъж на заведение, по магазини. С изключителни мерки за сигурност беше свързано извеждането от жилищния блок, в който живея - не можехме да ползваме асансьора с оглед сигурността, автомобилите се проверяваха за взривни устройства, жилището ми беше постоянно под видео наблюдение и непрекъснато имаше охрана пред него.
А тези мерки само Вас ли засегнаха или и семейството Ви?
Дъщеря ми също беше под наблюдение - не постоянно, но под наблюдение. Та, след този случай всъщност много колеги, най-вече от мъжки пол ме поздравиха и смятаха, че съм се справила по-добре и от мъжете и оттам нататък не съм била подценявана, даже напротив.
Това е било около средата на Вашата професионална кариера?
Да.
Какво е мнението Ви за овластяването на жените в съдебната система? Представяте ли си, че може да има жена главен прокурор.
Досега не е имало жена главен прокурор. Аз вече си представям това в системата и очаквам да се случи в близко бъдеще.
А защо до сега не се е случило?
Ами може би е някакво предубеждение, че жена не може да бъде главен прокурор, защото за да бъдеш главен прокурор, особено в днешно време, страховете, предизвикателствата са много. Изключително много. Няма главен прокурор, който да не е бил заплашван, да не е бил охраняван дълъг период от време. Може би и затова до момента не е имало главен прокурор жена, както до скоро нямаше и председател на върховен съд жена.
А на по-ниските нива как е?
Моите впечатления са, че преди 10 г. беше по-скоро изключение жена да е административен ръководител, с течение на времето бих казала, че доста постове се заемат от жени. Дори през годините, ако обърнете внимание през годините преобладаващо членове на ВСС са били от мъжки пол, сега вече нещата се променят.
А това може ли да е следствие от обстоятелството, че през годините жените са станали повече в системата - може би е естествено?
Естествено, има повече в системата, но може би бих казала, че се промени отношението към жените с тежки професии.
В съдебната система или в България изобщо?
В съдебната система, защото доста жени произнесоха тежки присъди.
Тоест в някакъв момент е имало предубеждение, че те не са достатъчно твърди, така ли?
Абсолютно. Поне така се смяташе, че са по-плахи, че по-трудно присъждат тежки присъди. Наказателните съдии преди години в по-голямата си част бяха мъже, сега вече не е така, съотношението е променено.
Смятате, че преди години е имало предубеждение, че са по-емоционални и това ги прави по-слаби, как да го разбирам?
По-емоционални, повече съчувствие проявяват, бих казала майчински инстинкт към по-младите хора, извършили престъпление, по-състрадателни и затова жените не са били предпочитани за наказателни съдии.
Тоест на тях се е гледало с недоверие?
Да, но това се промени. За последните 10 години това категорично се промени.
mediapool.bg