Кламер БГ - Новини: Властта на служебното правителството ще се ограничава със закон

Властта на служебното правителството ще се ограничава със закон

България

|
Пет, 15 Дек 2023г. 14:16ч.
Властта на служебното правителството ще се ограничава със закон

Властта на служебното правителството ще се ограничава със закон

Правомощията на служебните правителства ще бъдат ограничавани със специално законодателство, а президентът може да избира служебния премиер между ясно определен кръг от десетина фигури от държавния апарат. Това предвиждат дългоочакваните промени в проекта за реформа в Конституцията, внесени от 166 депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.

Конституционната комисия в Народното събрание трябва да ги приеме на извънредно заседание в събота, за да може депутатите да пришпорят приемането на реформата на второ и трето четене преди Коледа.

Конституционната реформа в областта на съдебната власт се приема за ключова за приемането на България в Шенген.

Освен прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС), проектът за реформи засяга много сериозно досегашната власт на държавния глава. Това е провокирано от двугодишната политическа криза, която превърна България от парламентарна в президентска република за определен период.

Една от основните разлики с първоначалния конституционен проект е свързана с разширяване на кръга от хората, измежду които ще се избира служебен премиер. По време на дебатите вносителите на проекта бяха остро критикувани, че председателите на Народното събрание, Конституционния съд или управителя на БНБ не са подходящи фигури за служебен премиер.

Председателят на парламента е партийна фигура, който обикновено участва на избори и вероятно ще откаже да стане служебен премиер. Председателят на Конституционния съд ще изпадне в несъвместимост, ако резултатът от изборите бъде атакувани пред КС. Управителят на БНБ също има регулаторна роля и може да откаже позицията, което би хвърлило държавата в конституционна криза.

Управляващото мнозинство не се отказа от намерението си да ограничи властта на президента при избора на служебен премиер. За второ четене просто е разширен кръгът от възможните служебни премиери с омбудсмана и заместника му, председателя на Върховния касационен съд, подуправителите на БНБ, председателя на Сметната палата и заместниците му. Все пак председателят на КС отпада от кръга на потенциалните служебни премиери.

Другата много важна промяна е, че правомощията на служебното правителство могат да бъдат налагани допълнително със закон.

Президентът ще запази ролята си да подписва указите за назначаване на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор, за да не се размества балансът между властите.

В първоначалния проект държавният глава беше изключен от процедурата по избора на тримата големи в съдебната власт, което принизяваше тяхната роля до обикновени шефове в съдебната система.

Запазва се и идеята парламентът да не се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет. За депутати и министри ще може да се избират и български граждани, които имат друго гражданство в допълнение към българското.

Главен прокурор с по-къс мандат и по-малко власт

Промените в конституционната реформа продължават и с ролята и мандата на главния прокурор. Първоначално се предвиждаше мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години, но с право на преизбиране за още един мандат. След критиките на Съюза на съдиите в България мандатът на главния прокурор се предвижда да бъде пет години и без право на преизбиране.

Другата голяма промяна е, че е запазена по-голяма част от властта на главния прокурор в сравнение с първоначалния проект.

Управляващите се вслушаха в критиките, че ако прокуратурата бъде ограничена единствено до работата си по наказателните дела, това може да предизвика огромен правен вакуум в много други сфери. За да бъде преодолян този вакуум, трябва да се проведе добре обмислена структурна реформа на администрацията, която очевидно няма да се случи скоро.

Поради тази причина главният прокурор ще остане началник на всички прокурори, за да се избегне създаването на множество прокурори феодали на местно ниво. Държавното обвинение все пак ще бъде лишено от досегашната си власт да разпорежда проверки за каквото реши в обществения живот.

Запазено е предложението да бъде закрита Върховната административна прокуратура и държавното обвинение да следва структурата само на наказателните съдилища. Това означава, че ще има само една Върховна прокуратура.

Реформата във ВСС

Запазва се идеята Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на Съдебен и Прокурорски, но се въвежда общо събрание на двата, каквото първоначалният проект за промени в Конституцията не предвиждаше.

Най-важното е, че се запазва разпределението на политическите квоти във Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет. Това означава, че съдиите най-накрая ще получат право на самоуправление без доминиращото влияние на парламента.

Обратно, в прокурорския съвет главният прокурор ще бъде лишен от пълната си доминация върху системата. Тук е ключово Народното събрание да избере достатъчно устойчиви на външно влияние представители, които да превърнат прокуратурата в отчетна пред обществото институция.

mediapool.bg