Мандатът на настоящата Европейска комисия приключва официално на 31 октомври, а дотогава ще има по още един доклад за България и Румъния. Това бе предвидено в последния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), в който се изразява надежда да бъде сложен край на монитронга. Засега няма точна дата кога ще бъде публикуван новият доклад, съобщи говорителят на ЕК по въпросите на правосъдието Кристиан Виганд пред Дойче веле. Както е известно, този мандат изтича на 31 октомври.
Вече 12 години след присъединяването им към ЕС, България и Румъния все още са под наблюдение поради несправяне с корупцията по върховете на властта и проблеми с независимостта на съдебната власт. През последните години не само управляващата коалиция, но и БСП, и главният прокурор Сотир Цацаров настояват пред Брюксел за отпадане на мониторинга. Ако това се случи в следващите дни, то ще бъде представено от правителството, от Цацаров и единствения кандидат за негов наследник на поста Иван Гешев като еднозначно доказателство, че вътрешнополитическите критики в областта на правосъдието и вътрешните работи са неоснователни.
Несъмнено това ще бъде използвано като коз в предизборната кампания на ГЕРБ, както и за предизвестения избор на Гешев за главен прокурор.
Основанията на Брюксел да предприеме подобен ход, обаче, са различни. Първо, ЕК е атакувана от европейски правителства за това, че вече 12 години не може да намери точните механизми и подход, за да накара София и Букурещ да спазват европейските правила и да осъществят необратими реформи. Междувременно обаче се появиха още по-сериозни предизвикателства с Унгария и Полша, чиито правителства погазват върховенството на закона и ЕК стартира процедури срещу тях.
Ако сега ЕК препоръча прекратяване на наблюдението върху България и Румъния, то ще бъде заменено моментално с новия всеобхватен европейски мониторинг, който бе обещан лично от новия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен през юли.
Тогава тя каза, че новият мониторинг не би трябвало да замени автоматично наблюдението върху България и Румъния. Истината обаче е, че досегашният мониторниг би се обезсмислил до голяма степен.
Решението на ЕК за общоевропейския мониторинг цели да обвърже страните с най-големи проблеми в защитата на върховенството на закона и защитата на независимостта на съда - Полша, Унгария, България и Румъния.
Сегашният Механизъм за сътрудничество и оценка е част от договорите за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Той може да бъде отменен от Европейската комисия, но само след санкцията на Европейския съвет. Това означава, че ако комисията "Юнкер" даде препоръка за отменянето му, тази препоръка трябва да бъде одобрена и от лидерите на ЕС. Това няма да предизвика особени политически дебати в Брюксел.
Новият мониторинг ще стъпва върху опита от наблюдението върху България и Румъния. Предвижда се допълнително сътрудничество със Съвета на Европа, съдебните мрежи и националните парламенти. Еврокомисията вече призова Европейския парламент, Съвета на ЕС и европейските държави да участват пълноценно в този процес.
Правосъдният министър Данаил Кирилов бе дал обет, че ще подаде оставка, ако настоящата ЕК не отмени мониторинга до края на мандата си. Ето защо съпътстващият ефект от едно такова решение ще е министър Кирилов да остане на поста.
Ако отменят мониторинга: добра или лоша новина?
Не е тайна, че както в България, така и в ЕС, мониторингът е обект не само на одобрение, припомня Дойче веле. Неговите критици казват, че Механизмът не дава очаквания ефект. В същото време в София често ще чуете и едно по-диференцирано мнение: въпреки големите си дефекти, МСП е важен за България и не бива да отпада, докато страната не е решила големите си проблеми в областта на правосъдието. В интервю за Дойче Веле през юли бившият български министър на правосъдието Христо Иванов отбеляза, че отпадането на Механизма за България би било "огромен политически проблем": "Така че Комисията с новия си председател и с новия си Генерален секретар (защото за Механизма отговаря именно Генералният секретариат) ще трябва да вземе политическо решение дали ще продължи да си затваря очите за това, което става в България" каза още Иванов.
Според него в страната е налице "отказ от реформи", а издигането на Иван Гешев като единствен кандидат за нов главен прокурор може да се разглежда като олицетворение на този факт. По едно съвпадение обаче поредният (и сигурно последен) доклад за България ще се появи най-вероятно тъкмо преди избора на нов главен прокурор. Включително и поради това закономерно възниква следният въпрос: ако докладът за България бъде положителен и съдържа препоръката МСП да бъде отменен - какво следва?
През юли тази година заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за върховенството на закона и най-вероятно ще запази тези свои позиции и в Комисията на Урсула фон дер Лайен, направи редица предложения за подобряване на състоянието на правовата държава във всички страни членки. Тези предложения се отнасят до три области: насърчаване на върховенството на закона, превенция срещу нарушаването на това върховенство, ефикасни мерки срещу такива нарушения.
В областта на превантивните мерки ЕК взе решение за въвеждане на целогодишно наблюдение за върховенството на закона във всички страни членки и изготвяне на съответни доклади. Същото възнамерява да прилага и Урсула фон дер Лайен.
Франс Тимерманс аргументира тази мярка с проучване на Евростат, според което огромното мнозинство от гражданите на ЕС смятат върховенството на закона и независимостта на съдилищата за особено важни фактори. В съответното си съобщение за печата Еврокомисията пише: "Върховенството на закона има непосредствено въздействие върху всички гражданки и граждани. Единствено когато то се спазва, гражданите могат да разчитат, че ще бъдат третирани равноправно пред закона, че индивидуалните им права ще бъдат закриляни, че властите няма да злоупотребяват със служебното си положение, а факторите, които взимат решения, ще дават после и отчет".
mediapool.bg