Хибридки и други подводни камъни пред помощта на България за Украйна

Новият военен министър Тодор Тагарев пое поста с очакваната заявка, че “България трябва да окаже помощ на Украйна, за да може да продължи контраофанзивата си и да освободи окупираните си територии“.

В тази посока вече има решение на Народното събрание, което бе изпълнено от служебния кабинет на Гълъб Донев. Той обаче отказа да подготви следващите траншове от директната военна помощ към Киев и това остава в ръцете на новото правителство.

За разлика от кабинета на Кирил Петков правителството “Денков-Габриел“ има пълна подкрепа на партиите зад него да продължи помощта за Украйна.

Тагарев е едно от най-изявените публични лица, които защитаваха системно необходимостта България да е адекватен съюзник в НАТО и да се включи в усилията на партньорите си срещу руската военна агресия, така че е нормално от него да се очакват бързи действия.

Екипът на Тагарев обаче ще е изправен пред сериозни предизвикателства, които ще трябва да реши, за да не допусне процесът да затъне. Правителството ще трябва да активизира процеса на обсъждане в рамките на НАТО, включително и за осигуряването на заместващи способности, да подготви адекватна комуникационна стратегия, която да противодейства на хибридните атаки, и да задейства скоростно модернизацията.

Хибридните атаки

Президентът Румен Радев, БСП и “Възраждане“ ще използват всяка една ситуация за задълбочаване на разделението в българското общество по линия на евроатлантическия избор и вече се опитват да превземат дебата по темата.

Намеса на ЦРУ, изпращане на български войници в Украйна, обезкървяване на армията, са само част от наратива им. Противодействието на това поведение минава през ясен и бърз процес на взимане на решения, публичност (до колкото секторът позволява) и силна политическа подкрепа за решенията на кабинета.

Още по темата:

Радев все повече изолира България в ЕС и НАТО

България се доказа като най-лесната мишена на хибридни атаки в НАТО и правителството ще трябва да предприеме сериозни усилия в тази насока, които минават и през активизиране на работата на службите.

Комуникация в НАТО и заместващи способности

Директната военна помощ за Украйна ще изисква активна комуникация в рамките на НАТО.

Досега България отказва да помогне на Киев с ПВО-системи, щурмови самолети и изтребители и ако това се промени, ще трябва да бъдат осигурени заместващи способности.

Освен изтребители и ПВО, България има много други възможности да окаже помощ, най-вече със старото съветско въоръжение и мунициите за него, които са на разположение в складовете на българската армия и дори вече подлежат на утилизация.

Танкове и муниции

Украйна, например, се нуждае от танкове и от 122-милиметрови и 152-милиметрови артилерийски снаряди, с каквито българската армия разполага.

Още повече, че България вече се подготвя да премине към стандарта на НАТ0 – 155 мм. В това число се отварят и възможности за помощ от страна на ЕС и НАТО, които досега страната ни пропуска.

България има възможности да окаже много важна помощ и да реагира и със стрелкови боеприпаси за "Калашников" и други, средства за близък бой, РПГ, евентуално противозенитни реактивни комплекси.

Украинската армия познава тези системи, а и те са относително лесни за употреба.

Мунициите и оборудването може да се вземат от армията, след което да се попълват липсите с българско производство.

МиГ-овете като хибридно оръжие

През последните години общественото внимание е съсредоточено към бойната авиация, която все още разчита само на старите съветски изтребители МиГ-29 за охраната на въздушното ни пространство.

МиГ-овете са най-удобният инструмент на президента и проруските партии, а поддръжката им е силно затруднена след руската агресия срещу Украйна и има реална опасност до няколко месеца те да бъдат приземени.

Полша и Словакия вече насочиха МиГ-ове към Украйна, като там се използват включително за резервни части.

Срещу подобно решение на България се очаква съпротива от самите редове на бойната авиация и най-вече от президента Румен Радев, който бе командир на Военновъздушните сили.

За охраната на въздушното ни пространство ще се разчита на партньорите ни в НАТО. Подобно развитие е много възможно дори и без да помогне на Украйна, защото МиГ-овете могат да бъдат приземени заради проблемите с поддръжката им.

Ситуацията изисква предварителен анализа на законодателство, защото според Закона за отбраната охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с партньорите ни.

Въпрос на преговори в НАТО е и възможността България да получи под някаква форма заместващи изтребители, които да бъдат на разположени, докато не дойдат новозакупените F-16 Block 70.

Аналогична е и ситуацията и по отношение на зенитно-ракетните комплекси C-300.

Украйна поиска помощ и с щурмовиците Су 25, така че и този въпрос е на масата.

Модернизацията на армията

Поне на думи около модернизацията на армията има консенсус и сега се изискват бързи действия.

Още по темата

7 причини защо модернизацията на армията може отново да не се случи

По много от проектите се работи от година и екипът на Тагарев ще трябва бързо да анализира докъде са стигнали и как да продължат. Изисква се и много политическа работа по аргументирането им и събирането на подкрепа, тъй като по закон военните сделки над 100 млн. лева минават през парламента.

Екипът на служебния министър Димитър Стоянов внесе в НС цялостна програма за модернизацията, но депутатите вече дадоха сигнали, че ще я преразгледат.

Най-приоритетният проект е закупуването на бронирани машини, който ще струва най-малко около 2 млрд. лева.

Сега Тагарев ще трябва да реши тези проекти и да не позволи да се влезе в дългогодишната практика на съмнения за различни бизнес и политически интереси при реализирането на големите военни сделки, която може да компрометира модернизацията на армията ни, която продължава да разчита на съветско въоръжение.

Процесите на модернизацията на българската армия и ефективното участие в рамките на НАТО, включително оказването на военна помощ на Украйна, са обвързани и грешките в тях ще бъдат използвани активно за различни геостратегически, политически и икономически цели.

mediapool.bg