Уреждат статута на плаващите докове

С приетите текстове за промени в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване се урежда статута на „плаващи докове“, като ги определи като част от пристанищната инфраструктура. С предложенията предвиждаме „плаващите докове“, да бъдат изключени от определението „кораб“, като по този начин ще останат със статут само на плаващи устройства за извършване на пристанищни услуги (корабостроене и кораборемонт), които са част от пристанищата със специално предназначение по чл.109 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищатa. Това заяви народният представител от ГЕРБ и зам.-председател на транспортната комисия в НС Иван Вълков.

Днес парламентът прие предложените промени на първо четене, а техни вносители са Иван Вълков, адм. Пламен Манушев и Павел Христов.

В мотивите на законопроекта ясно се посочва, че плаващите докове се строят по специални правила на Класификационните организации, които са различни от правилата за строеж на класическите кораби. Тези докове не са предназначени да извършват дейности за превоз на пътници, багажи, товари, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси. На тях се извършва единствено и само за дейностите корабостроене и кораборемонт.

„За извършване на основната дейност заводите използват плаващи докове. Те са закотвени към територията на Заводите, но въпреки това са регистрирани в Регистъра на големите кораби. Тази регистрация и следващите от нея задължения за заводите, произтичат от даденото в чл. 4 от Кодекса на Търговското Корабоплаване /КТК/ определение на „кораб“. Закона за морските пространства вътрешни водни пътища и пристанищата на Република България и подзаконовите актове към него третира плаващите докове като пристанищни съоръжения, част от пристанищата със специално предназначение. Изготвихме подробен анализ по темата за статута на плаващите докове и се установи, че регистрирането на плаващите докове от Морска администрация изисква от Корабостроителните и Кораборемонтни заводи редица документи, които се отнасят единствено и само за търговски кораби и са неотносими към плаващите докове, закотвени в акваториите им. От друга страна регистрацията им като „пристанищни съоръжения“, елемент на пристанищната инфраструктура изисква поддържането на други документи и включването на плаващите докове, като съставна част при определянето на акваториална такса”, коментира народният представител от ГЕРБ.

Според него до този момент плаващите докове на корабостроителните и кораборемонтни заводи неправилно се регистрират като кораби. „Решаваме един дългогодишен проблем и донякъде объркан казус. Заличаването на плаващите докове от Регистъра на корабите обаче няма да накърни държавните интереси, защото те ще продължат да са част от пристанищната инфраструктура, като за тях ще продължи да се заплаща акваториална такса.

Maritime.bg – България