Управляващите подкрепиха ненужните убийства при отбрана

Народното събрание прие на първо четене крайно противоречиви промени в Наказателния кодекс, които узаконяват ненужните убийства при редица случаи на неизбежна отбрана. Промени в закона бяха внесени от "Обединени патриоти" през април миналата година и бяха държани на трупчета от ГЕРБ до старта на предизборната кампания. Сега те бяха одобрени единодушно със 106 гласа "за" в пленарната зала, а окончателното гласуване бе оставено за след изборите.

Гласуването на закона може да се смята за огромен компромис на партията на Бойко Борисов към "патриотите" в опит за запазване на управляващото мнозинство и след eвровота. Няма друго обяснение за това политическо решение, защото главният прокурор, Върховният касационен съд и правосъдното министерство единодушно се обявиха "против" проекта. Самата партия ГЕРБ, чрез бившия председател на правната комисия Данаил Кирилов (сега правосъден министър), се е обявявала "против" промените.

Проектозакокът предвижда, че няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище. Пределите на неизбежната отбрана могат да бъдат превишени, когато нападението е "насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем".

Искрен Веселинов (ВМРО) коментира, че промените са насочени срещу битовата престъпност и целят разширяване на хипотезите на неизбежна отбрана. "В момента законът не е достатъчно толерантен към тези, които защитават собствеността си", каза той.

"Трябва да приложим твърдата санкция на закона, за да въвеждаме ред и законност", коментира лидерът на НФСБ Валери Симеонов ("Обединени патриоти"). Според него предложените текстове са добре обмислени, балансирани, съгласувани и не носят риск от извършване на криминално престъпление, прикрито като неизбежна отбрана.

Маноил Манев (ГЕРБ) обясни, че е доволен, че се отваря този дебат. Той обаче изрази притеснения, че ще имат проблем, тъй като текстове се приемат в празна парламентарна зала.

"Популистите няма да спазят принципа - като не си го казал навреме да замълчиш, а ще говорят лъжи всеки божи ден", коментира Манов. ГЕРБ все пак си остави вратичка за промени, защото текстовете имали "много слабости".

Върховните съдии, главният прокурор и правосъдното министерство казаха своето мнение още преди година, но това не попречи на ГЕРБ да подкрепи проекта на "Обединени патриоти". И трите институции твърдят, че текстовете на практика поощряват убийствата.

В рядко срещано единодушие магистратите и министерството казват, че няма никаква нужда от промяна на текстовете за неизбежната отбрана, защото законът е достатъчно ясен, а съдебната практика е от десетилетия. Институциите се обединяват около позицията, че промените загърбват принципа за съразмерност при защитата. Създават се предпоставки за отблъскване на нападение чрез ненужни убийства или причиняване на тежки увреждания при всяко нападение, без да се прави преценка на характера и опасността му.

Сега при всеки случай на неизбежна отбрана с нанесени поражения върху нападателя властите са длъжни да правят преценка дали защитата е била съответна на нападението. Това е абсолютно наложително, за да не се стига до случаи, в които някой може да бъде застрелян нощно време, след като е ударил шамар. Промените в закона обаче създават изключения, които позволяват използваната сила при неизбежната отбрана да превиши многократно рисковете при нападението.

Върховният касационен съд дава няколко примера. Ако има нападение от двама невъоръжени (може и да са деца) срещу трима души (двама от тях са въоръжени с ножове), то нападнатите имат право да убият. Същото е при нападение от човек в пияно състояние, въоръжен с нож, срещу човек, неупотребил алкохол, въоръжен с огнестрелно оръжие. Подобна е ситуацията при нападение нощем от нетрениран човек срещу друг, който е шампион по бойни спортове.

В тези и неизчерпаем брой други случаи съдбата на нападателите ще бъде оставена в ръцете на нападнатите. Законът позволява дори убийството на човек, който вече е обезвреден. Предвидени са индулгенции за неоправдана агресия, особено вечерно време.

"Държавата трябва да гарантира правата не само на атакуваните, но и на нападателите", се казва в позицията на Върховния касационен съд, която се споделя от главния прокурор и правосъдната министерство.

Главният прокурор Сотир Цацаров допълва, че част от предложенията противоречат на конституцията. Той напомня, че Конституционният съд вече е отхвърлил част от тези идеи, които сега бяха приети от Народното събрание.

През март миналата година тогавашният председател на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че няма никаква нужда от промяна в закона. Той коментира, че целият проблем с неизбежната отбрана се корени в неразбирането на обществото и допълни, че имуществото не може да се брани с убийство.

Един от най-известните случаи на превишаване на неизбежната отбрана беше с иконописеца Йордан Опиц. Той бе осъден на пет години затвор, защото бе застрелял в гръб човек, който се е опитвал да избяга от дома му, въоръжен с отвертка. ВМРО проведе цяла кампания, за да постигне помилване на Опиц, но тя бе неуспешна. Вицепрезидентът Маргарита Попова (бивш върховен прокурор) категорично отказа да амнистира Опиц. Ако промените в закона бъдат приети, то такива като Опиц няма да бъдат повече осъждани.

mediapool.bg