Украйна, а не Русия

Цяла седмица руските социални мрежи реагираха на случващите се в Украина събития твърде вяло, потребителите бяха много по-заинтересовани от куфара Louis Vuitton на Червения площад (рекламата на известната марка - бел. ред.). Пък и приятелите ми в Украйна бяха по-скоро песимистични, мислейки да си останат вкъщи, и не вярваха в ползата от уличния протест.

Аргументите са добре известни: протестът до нищо няма да доведе, наивните украинци отново ще бъдат измамени от циничните политици, сближаването с ЕС няма да промени корупционния политически механизъм на страната и ще създаде на Украйна нови икономически проблеми (говори се, че безработицата в Литва, Латвия и Португалия е нараснала след присъединяването на тези страни към ЕС, затворени са били национални предприятия); ЕС даже не обещава на Украйна безвизов режим, и за какво им е тогава да излязат на площада?

И накрая - убийственият аргумент за вековната дружба между славянските народи и "духовните връзки”.

След отказа на Виктор Янукович във Вилнюс да подпише споразумение за асоцииране с ЕС, погромът на Майдана, след това невероятното оживление и взривоопасните събития на Банковската улица в Киев (газовата атака, коктейлите Молотов, превземането на Градския съвет и Дома на профсъюзите, опитът да се разруши паметника на Ленин, намиращ се на Бесарабския площад) Украйна зае първо място в руската интернет мрежа.

Една неделя сутрин приятелите ми песимисти от Киев се облякоха топло и се присъединиха към протеста. Приятелите ми от Москва се питат един друг: защо в цял свят се провеждат митинги в подкрепа на Украйна, а в Москва ги няма? Мърморенето на блогерите в руските и украинските интернет мрежи се замени с оживление, недоумение и нови пристъпи на раздразнителност.

Какво издават тези емоции?

Всички видове защитни реакции.

Нека се опитаме да причислим някои напълно очевидни. Реакцията на поддръжниците на опозицията: при нас в Москва на Болотния площад не се получи,и при вас в Киев на Майдана нищо няма да излезе.

Реакцията на левите активисти: украинците влизат в бърлогата на безпощадния либерален европейски пазар.

Реакцията на хората с постимперски комплекс и травма от разпадането на Съветския съюз: те са уверени, че руснакът е големият брат на украинеца, а малкият не може да е по-умен. Т.е малкият, глупчото, не разбира, че лошите чичковци от Евросъюза ще го измамят и използват за капиталистическите и геополитическите си цели. А Русия е по-надеждна и по отношение на парите, и по отношение на общата картина на политическо поведение.

Но как да допуснеш Украйна в Европа? Ей тъй - на. Защото Украйна не е Русия. Да, нашите езици и културни традиции си приличат, нашите политици са доста отвратителни, нашите чиновници са продажни, нашият народ е ленив и инфантилен и си е заслужил тези управници (в момента цитирам моя приятел от Киев). Но това не са последствия от нашия, на украинците и руснаците, многовековен живот в Руската империя и многогодишния живот в Съветския Съюз.

Ако брат ти не иска да живее в едно семейство с баща, обезумял от алчност и безнаказана власт, защо трябва да го убеждаваш да остава в това семейство? Украинците съвсем не са малоумни романтици, мисля, че те са запознати с проблемите на европейския пазар по-добре от руснаците, тъй като се намират по-близо до това пространство както физически, така и географски. И мисля, че мнозина от тях са готови да изтърпят финансовите трудности с Европа по една проста причина – не искат повече да зависят от Русия с нейната склонност към реставриране на лошите съветски порядки, с нейните политически процеси, с наглите маниери на Кремъл спрямо някогашните "малки братя“.

Съветската империя не се е разпаднала веднага след подписването на Беловежките споразумения, тя продължава да се разпада пред нашите очи с цената на кръвта, пролята на Майдана.

В ядрото на украинския протест са млади, образовани хора и хора от средната класа, тоест хора, настроени към модернизацията на страната и свободата на бизнеса.

Противопоставянето на Източна и Западна Украйна в днешната криза е донякъде преувеличено: например, студентите и преподавателите от Донецк и Харков подкрепят своите приятели от Волина и Буковина.

На градските улици в Украйна излизат не мечтатели, а реалисти, които чувстват и разбират, че съдбата на славяните от Източна Европа се решава тук и сега. Украинската цивилизация може още дълго и мъчително да се гърчи в постимперското и посткомунистическото пространство; може точно пред очите ни да стане втори Беларус (ето кого е загубила Русия, без дори да забележи). А може и да излезе в откритото, плашещо и едновременно с това даващо надежда пространство.

Там има други трудности и проблеми, но това ще бъде избор на Украйна, а не на Русия.

Превод Натали Николова и Цветина Стоянова

mediapool.bg