Токът ще продължи да поскъпва. Какво да се прави?

Това е въпросът, чийто отговор търсят българското и редица още европейски правителства. Някои държави от ЕС вече обявиха многомилиардни планове за противодействие на галопиращите цени на електроенергията чрез директно отпадане на част от разходите по доставката на ток за бизнеса и домакинствата. Планът на служебния кабинет у нас се очаква да стане ясен тези дни. Междувременно представители на бизнеса настояха държавата да поеме до края на март 2022 г. плащането на 70 лв./МВтч компенсации по сметките за ток на фирмите. Това ще струва 840 млн. лв., които бизнесът предлага да дойдат чрез преразпределяне на финансовите потоци в енергетиката и по-конкретно свръхпечалбите на държавните производители на електроенергия.

Поемането само на разходите с обяснението, че такъв е пазарът в цяла Европа, обаче надали ще има съществен ефект за решаването на ключовия проблем – скъпата енергия. Чакането да се укроти гладът за ток в Централна и Западна Европа, където в последните месеци изтича съществена част от българската електроенергия, за да започнат да падат цените, също не е особено далновидно.

Участници на българския електроенергиен пазар подкрепят в краткосрочен план финансови компенсации за потребителите. Засега се говори само за бизнеса, но при очертаващия се неизбежен скок на цената на тока и за бита от 1 януари 2022 г., ще трябват такива и за социално слабите домакинства. Според заетите в бранша обаче трябва да се направи много дълбок анализ и на вътрешните причини за ръста на цените и да се променят правилата за търговия с ток така, че големите борсови играчи, изнасящи електроенергия, да бъдат лишени от пазарни преимущества. Не е ясно докъде ще стигне разследването на спецпрокуратурата за манипулации на борсата за ток, но търговци на ток смятат, че има как да се наложат по-добри правила.

Какво се случи това лято?

От май до началото на септември борсовата цена на тока се увеличи почти двойно – от 117.42 лв./МВтч средна цена за доставките на следващия ден на 218.17 лв. през август.

През септември нивата остават между малко под 200 лв. до около 290 лв./МВтч в сегмента "ден напред". В търговията "в рамките на дена" ценовото положение е сходно, сочат месечните доклади на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ). През август, когато реално ескалира проблемът с цените, са липсвали двустранно сключвани договори между производители на ток и търговци за по-дългосрочни доставки, които да позволяват по-стабилни цени за потребителите. Последно такива е имало през юли на средна цена от 111.51 лв./МВтч. Впечатление прави още, че ако през юни търговците на ток предлагали 7% от цялата електроенергия на борсата, през август делът на техните продажби стига 20%.

Това означава, че някои от играчите са успели да се сдобият с по-евтин ток по двустранни договори в предишните месеци и сега го препродават на двойни цени. Това реално не е нарушение на правилата за търговия, но според по-малки борсови играчи производители на ток поставят тежки условия по двустранните си договори, които са изпълними само от големите чужди играчи с достатъчна финансова ликвидност, за да купят сериозни количества и после да ги изнасят на по-скъпите европейски пазари.

Че съществени количества от българския ток изтичат зад граница, сочат и оперативните данни на "Електроенергийния системен оператор", който управлява електропреносната мрежа. За периода 1 януари - 19 септември 2021 г. износът на ток е нараснал близо с 86 на сто спрямо същия период на миналата година. Реално в момента страната ни изнася по около 2 хил. мегачатчаса на час при вътрешен товар между 3900 и 4500 МВ. Производството на електроенергия се е увеличило с 12 процента, докато потреблението в страната – само с 4.5%. Данните сочат, че съществен прираст има производството на ток от водноелектрически централи – 58 на сто, докато спадът на възобновяеми енергийни източници е 6.45 процента.

Същественият ръст на износа на ток е причина и за редица предложения за временното му спиране. Енергийното министерство обаче отказва да предприеме подобна стъпка, заради правилата за общия енергиен пазар, които допускат това само при дефицит на ток в съответната страна, а такъв у нас няма.

Какво предстои?

На този фон изглежда, че перспективата за цената на тока у нас остава единствено възходяща в следващите месеци. Освен ако не падне стойността на природния газ, използван за производство на електроенергия в повечето западноевропейски държави, което съответно да укроти цените там и намали конкурентността на българската електроенергия. Засега обаче не се очаква природният газ да започне да поевтинява или поне не драстично, особено при задаващия се зимен сезон.

Предстои да се види как ще се държи борсата у нас, след като идната седмица бъде спрян за годишен планов ремонт VІ блок на АЕЦ "Козлодуй". Реакторът трябваше да бъде изведен от експлоатация в петъчната нощ за частично презареждане с гориво и поддръжка, но е било решено да продължи да работи още няколко дни, за да се покриват нуждите на пазара. Ще бъде спрян на 28 септември и ремонтът трябва да продължи месец, но ще се опитаме максимално бързо да го въведем отново в експлоатация, казаха от атомната централа пред Mediapool.

"Не очаквам спирането на VІ блок да доведе до недостиг на електроенергия на свободния пазар и сериозно ново покачване на цените", коментира изпълнителният директор на "Българския енергиен холдинг" Валентин Николов пред Mediapool. Той каза, че на мястото на отпадналата от системата ядрена мощност ще заработят два блока на ТЕЦ "Марица Изток 2" с обща мощност от 460 МВ. Това е обаче е наполовина по-малко от отпадащия 1000-мегаватов реактор. Отделно "Националната електрическа централа" има готовност да пусне свои водноелектрически централи при недостиг.

В същото време никой на пазара не вижда тенденции за спад на цените. Освен ако не се вземат по-съществени мерки извън чисто финансовите компенсации, каквито засега се обсъждат само за бизнеса. Проблем обаче е, че ценовото торнадо скоро ще застигне и бита, чиито тарифи енергийният регулатор определи при прогнозна борсова стойност на електроенергията от около 110 лв./МВтч, а тя вече е двойно по-голяма. Електроснабдителните дружества имат нормативно основание да искат повишение на цените и за домакинствата от 1 януари 2022 г. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов вече предупреди за тази опасност.

Има ли проблеми с борсата?

Според експерти част от сегашните проблеми на българския електроенергиен пазар, извън общоевропейското поскъпване, са нормативни. Като грешка те посочват разрешеното на доставчиците на ток обвързване на цените им за малките фирми с борсовите стойности и слагането на твърда надценка. Така снабдителите имат по-голям финансов интерес да продават в други държави на по-високи цени количествата електроенергия, които са закупили по-евтино по двустранни договори. На вътрешните си клиенти те предпочитат да продават енергия, купена от сегмента "ден напред", независимо от постигнатите там скъпи тарифи, защото плащането от бизнес клиентите е гарантирано.

Като друг проблем се посочва и спряната от месеци "непрекъсната търговия" в сегмента на двустранните договори, заради съмнения за манипулации и в опит за стабилизиране на пазара при високите цени през изминалата зима.. Според производители на електроенергия обаче това в момента има точно обратен ефект и също се отразява върху ръста на цените, тъй като принципно в този прозорец цените са по-ниски.

"Не е нормално 80 процента от нуждите на вътрешния пазар да се покриват от сделки ден за ден, а 2 хил. мегаватчаса да се изнасят", коментира Гочо Чемширов, бивш член на управата на доставчика на ток в Югоизточна България ЕВН. Според него освен финансовата подкрепа за сметките за ток, трябват и нормативни промени.

На същото мнение е и Соня Кадиева, председател на Асоциация "Свободен енергиен пазар" (АСЕП) и собственик на търговеца на ток "Енерджи Съплай". Тя не вижда индикации за успокояване на пазара и смята, че за да има такова, трябват структурни пазарни реформи и политически решения на европейско и национално ниво.

Има ли работещи решения?

"В момента се говори основно за помощи за потребителите, които трябва да платят сметката за това поскъпване. Подкрепяме финансови компенсации, но това не е устойчиво и дългосрочно решение", коментира Кадиева пред Mediapool. Според нея и АСЕП основният проблем с износа на тока може да бъде решен елегантно, без да се нарушават европейските пазарни правила и да се налага забрана. Ръководената от нея асоциация е предложила на правителството КЕВР да промени правилата за търговия с ток като се регламентират търгове за продажба на ток само за задоволяване на вътрешните нужди на пазара. Идеята е производителите на електроенергия да предлагат с предимство на директните участници на борсата и на балансиращите групи. Друго предложение е за известно време държавните производители - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК със своите ВЕЦ, да формират миксов продукт между евтините ядрена и водна енергия и скъпата въглищна на фиксирана цена. Този продукт да е за вътрешния пазар и така ще се успокоят цените, смята Кадиева.

Така няма да се стига до сегашното положение, в което АЕЦ "Козлодуй" пуска евтина енергия, но в малки количества. И заради голямото търсене се оферират по-високи и по-високи цени и така ядреният ток накрая става доста скъп и реално не оказва никакво въздържащо влияние върху цените, посочва тя.

Кадиева даде пример с проведени пред септември търгове на АЕЦ "Козлодуй" в сегмента за двустранна търговия, при които са предложени малки количества електроенергия за три месеца, но са се изисквали авансови плащания.

"Така само големи чужди играчи можаха да си позволят да участват, защото имат финансова ликвидност, а и не плащат ДДС, тъй като не са регистрирани в България. Българските търговци нямат налични такива големи средства, тъй като чакат 30 дни да си вземат плащанията от клиентите, а в същото време плащат все повече за купуваната електроенергия", коментира председателят на АСЕП. По думите й по този начин чуждите компании купуват по-евтиния ток за износ и реализират по-големи печалби на другите пазари, а за българския бизнес остават количествата, предлагани ден за ден и с волатилни цени според предлагането и търсенето.

От ядрената централа обаче обясниха, че въвели авансовите плащания заради некоректни търговци, а за улеснение на купувачите вноските били дължими на 15 дни и всъщност сумите не били непосилни дори за по-малките търговци. От АЕЦ "Козлодуй" обясниха пуснатите едва 300 МВ с предстоящия планов ремонт на V блок, което ограничава възможностите им.

Изливането на пари в помощ на уязвими бизнеси и домакинства е оправдана мярка, но е ясно, че не може да продължава дълго и трябват и по-радикални решения, които можеше да бъдат взети по-лесно от редовно, а не от служебно правителство.

В същото време правителствата на ГЕРБ и Бойко Борисов пропиляха над десет години, в които трябваше да се извършат енергийни реформи. Защо това не се случи какво да се прави занапред, са теми, които би трябвало да влязат в топ приоритетите на предстоящата предизборна кампания и в програмите на партиите.

Динамиката на пазара обаче в момента е такава, че не може да чака политически легитимен кабинет, какъвто не е сигурно, че ще бъде сформиран и след третите за годината парламентарни избори през ноември. Енергийната криза завари страната със служебно правителство и от него се очакват адекватни мерки.

mediapool.bg