Тихата война с бюрокрацията за интеграцията на украинските бежанци

Украински бежанци пътуват от Варна до Одеса, за да се снабдяват с липсващи у нас лекарства. Лекарка невролог от Украйна работи като сервитьорка докато нуждаещи се нейни сънародници нямат достъп до медицински прегледи и помощ.

Държавни институции, които с тромавите си процедури по-скоро пречат на бягащите от войната да учат и работят, отколкото да им съдействат. Това са само част от абсурдните сюжети, с които се сблъскват доброволците у нас, които от първите дни на войната в Украйна се опитват да помагат на украинските бежанци.

"Система няма. Достъпът до медицинска помощ е въпрос на късмет"

"Когато в Германия пристигнат бежанци, независимо от коя страна, им правят оценка за уязвимост при регистрацията, на която присъства лекар. Ако се установи, че даден човек има медицински или друг проблем, той се насочва към социален работник, който вече е ангажиран да му осигури достъп до медицинска грижа. В България такава система няма и за всичко това се разчита само на доброволци", разказва пред Mediapool Ваня Добрева, председател на пациентската организация Асоциация "Хипофиза", която е доброволка във Варна и помага за интеграцията на украински бежанци у нас и съдейства на хора с хронични заболявания да получат медицинска помощ.

По думите й при пристигането на бежанците у нас, те се настаняват в база или хотел и е въпрос на късмет да достигнат до доброволци, които да им съдействат за достъп до здравни грижи.

Спасяват с дарения болни и уязвими хора, бягащи от войната

Добрева припомня, че България доста се забави с нормативните промени, които осигуряват достъп на украинските бежанцидо здравната ни система. Дори и след това, обаче перипетиите за тях остават.

"Държавата пое осигуровките на децата до 18 г. и на възрастните над 63 г. за жените и над 65 г. за мъжете. Остана една група от хора в активна възраст, които трябва да внасят сами осигуровките си. Между тях има такива, които са с хронични заболявания и увреждания. Те няма как да работят и получават между 100 и 230 лева пенсия от Украйна. От тях се очаква да внасят от тези скромни пенсии 30 лева здравни осигуровки", разказва Добрева. По думите й, това, което може да се направи, е по примера на други страни след оценка за уязвимост държавата да поеме здравните вноски на тези хора, за да имат достъп до здравната система.

В момента в старата почивна база на БДЖ "Железничар" до Варна живеят 70 души с увреждания и хронични заболявания: онкологични, сърдечно-съдови, на хемодиализа, деца с аутизъм и други диагнози. На тези от тях, на които държавата не покрива здравните вноски, дарители събират средства, за да им ги платят.

Сн: На празника на Независимостта в база "Железничар".

Много от тези хора имат нужда от лекарства и от палиативни грижи, за които се набират средства. "До края на тази година сме събрали достатъчно средства и за първия месец от 2023 г.", казва Добрева.

В дома, обаче предстои настаняването на още хора, сред които деца с увреждания и всяка помощ е добре дошла.

Как да подкрепите каузата

Ако желаете да подкрепите грижите за хората с хронични заболявания и увреждания в базата "Железничар", можете да дарите на:

Сдружение Асоциация Хипофиза

IBAN: BG24FINV91501215438212

Първа инвестиционна банка

"Но това е малка група от хора, попаднали в нашето полезрение, които ние обгрижваме. Всички останали са оставени сами на себе си.", разказва тя.

На пазар за лекарства до Одеса

Както българите от години са потърпевши и липсите и недостига на лекарства на българския пазар, същите негативи сега търпят и украинските бежанци. Стига се до парадокса украинци да пътуват до Одеса, откъдето си набавят липсващи в България лекарства.

"Абсурдно е, че в състояние на война, има лекарства, които могат да бъдат намерени в Украйна, но не могат да бъдат купени от България. Последно това се налагаше заради инсулини", разказа Добрева.

Записването при личен лекар е невъзможна мисия

"Във Варна още преди войната беше проблем да се запишат деца при личен лекар. Сега, когато пристигнаха още 30 000 души, проблемът стана още по-сериозен. Ние се опитахме да разберем какви са размерите на този проблем и поискахме от НЗОК информация за това колко украинци имат лични лекари и колко лични лекари могат да приемат нови пациенти. НЗОК ни отговори, че по принцип не я събира. Осъдихме НЗОК заради отказа, след което получихме нов отказ. И в крайна сметка нямаме информация колко украинци имат лични лекари, но според мен, не са повече от 5%", разказва Добрева.

Всички останали са лишени от достъп до реимбурсирани от НЗОК лекарства, прегледи и изследвания в извънболничната помощ и планов прием в болница.

"Като цяло са извън системата", коментира тя.

Без лични лекари и ваксинацията на децата се спъва

Проблемът с липсата на лични лекари за бежанците автоматично повлича след себе си и друг: затруднен е обхватът на украинските деца с ваксини. Тъй като бягащите от войната масово не носят със себе си документи за актуален имунизационен статус, всички ваксини, за които няма данни, че са поставени, трябва да бъдат приложени отново.

"Постоянно водим борби с РЗИ. Те нямат капацитет да ваксинират толкова много деца, а много малко деца имат лични лекари. Проблемът е, че в РЗИ изобщо нямат педиатри, които да извършат преглед на детето преди ваксинация, което е задължително. Много РЗИ дори бяха искрено учудени, че това изобщо е техен ангажимент", разказва Добрева.

По думите й не е вярно, че украинските майки не искат да ваксинират децата си.

"По всякакъв начин се опитват да ги откажат"

Проблемът с имунизациите се прехвърля автоматично и в затруднен достъп да децата до образователната система.

"Голяма част от децата не са обхванати от детски градини и училища. Проблемът е в безумното указание на РЗИ, че трябва да са им направени всички ваксини, за които липсват данни, че са били поставени в Украйна. Това отнема по половин година. Освен това в детските градини няма места, а тръгването на училище е съпроводено с административни спънки от Регионалния инспекторат по образование (РУО)", коментира Добрева.

Тя дава пример с момиче от базата "Железничар", което доброволците успяват да убедят да тръгне на училище и от септември се "борят" това да се случи. "Приеха я за маникюристка в професионална гимназия, но докато се преведат 50 документа, които се изискват, се оказа че вече няма места за маникюристки, а само за шивачки. А тя не иска да става шивачка", разказва Добрева. "РУО много бавят документите и по всякакъв начин се опитват да ги откажат", казва Добрева.

Лекарка работи като сервитьорка при остър глад за медици

Интеграцията на пазара на труда също се оказва доста трудна, дори за дефицитни и изключително ценни кадри, каквито са медицинските специалисти. Проблемът с липсата на лекари за украинските бежанци лесно може да се реши с интегрирането на медицинските специалисти от Украйна. Освен това може да се реши и проблема с превода, който е необходим при медицинските прегледи. Усилията в тази посока, обаче, отново са само в полето на доброволците.

"Около 220 медицински специалисти от Украйна са се задържали в България по-трайно, въпреки че броят на преминалите е много по-висок. За тези 220 души аз и фондация "За доброто" провеждаме курсове по български език. Преподавателите са от Медицинския университет, като и в момента текат курсове", разказва Добрева.

Сн: Кадър от курсовете по български език за медицински специалисти от Украйна.

Тя дава пример, че в другите европейски държави максималният срок за признаване на дипломите е между 6 месеца и 1 година и след изпит по езика и един медицински изпит бежанците започват работа веднага под супервизия. "В България беше позволено на лекарите да започнат работа като здравни асистенти, което е много близо като длъжност до болногледач и за това не се изисква медицинско образование. Въпреки че има много украински лекари и медицински сестри, които неизвестно защо искат да останат в България, МЗ отговаря всеки път едно и също: че трябва си вземат изпита по български език и да приравнят дипломите си. А това е една процедура, която отнема 2 години и струва минимум 2500 лева, защото трябва да държат 5 държавни изпита. И след като минат тези години, те отново не могат да работят по специалността си и трябва да започнат специализация", обяснява Добрева.

Тромавата процедура демотивира украинските бежанци и след като изкарат езиковия курс и си вземат изпита, те не подават документи да продължат процедурата за приравняване на дипломите.

"Сега във Варна има украинска невроложка, която работи като сервитьорка. А в същото време във варненската болница "Света Марина" чакаме 5 месеца да запишем жена с Паркинсон за преглед пред комисия. Нямат лекари в "Неврологията", разказва Добрева.

Предложения

Сред възможните решения на изброените проблеми е например личните лекари да могат да записват повече пациенти в листите си и да бъдат разтоварени от някои административни тежести, за да започнат да приемат украински бежанци. Също така личните лекари може да получават допълнително заплащане за работа с такива пациенти. Би могла да се заложи допълнителна капитация например от 50 лева на година.

Биха могли да се включат и украинските специалисти които са в процедура по легализиране на дипломите. В Чехия например личните лекари, които работят с бежанци получават грант, който се координира от лекарската колегия. С него могат да наемат украински специалист като помощник и преводач.

Друго предложение е украинските медици да държат само един медицински изпит, а не 5 по 500 лева плюс 3-4 години специализация. Идеята е да имат право на това при наличието на

2 години стаж в Украйна и 6 месеца стаж в България. Също така украинските лекари да могат да започнат работа веднага като лекарски асистент (фелдшер) под супервизия, а не като здравен асистент и болногледач. За сестрите също се предлага да могат да започнат да работят веднага под супервизия на длъжност помощник-медицинска сестра.

Ваня Добрева и фондация "За доброто" са изпратили писмо до компетентните институции с тези и още предложения, които могат да облекчат интеграцията на украинските бежанци у нас.

За всеотдайната си работа в помощ на украинските бежанци през годината Ваня Добрева беше отличена като Активист на годината в ежегодните награди "Човек на годината" на Българския хелзинкски комитет.

mediapool.bg