Съдът за втори път блокира новото ръководство на Банката за развитие

Софийският градски съд спря за втори път вписването на промените в ръководството на "Българската банка за развитие" (ББР), става известно от проверка в Търговския регистър. Решението е на съдия Валерия Братоева, взето е на 29 юни и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд

Аргументът на съдия Братоева е, че има висящо дело, заведено от настоящия изпълнителен директор Николай Димитров. В исковата молба на Димитров се иска обявяване на нищожността на решението на икономическия министър за промяна в ръководството на банката.

До произнасянето на съда по това дело няма как да се промени управата на банката, смята съдия Братоева. Тя се позовава на решение по сходен казус на Върховния касационен съд от 2014 година.

Преди ден Съюзът на съдиите в България остро разкритикува нападките на двама министри от служебното правителството срещу съдията от Софийския градски съд Мария Вранеску, която първа отказа вписването на новите ръководства на ББР и компанията "Автомагистрали". Според съсловната организация коментарите на министрите на икономиката Кирил Петков и на регионалното развитие Виолета Комитова са напълно недопустими. Съдиите настояват двамата да намерят начин да се извинят за нанесените вреди на тяхната колега.

На 25 юни пред БНТ министър Петков обясни, че решението на съдия Вранеску, с което бе спряно назначаването на новото ръководство на ББР, е "в пълнo нecъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa". "Toвa дълбoĸo вътpeшнo yбeждeниe нa cъдийĸaтa e бaзиpaнo нa нeщo дpyгo ocвeн cлeдвaнeтo нa зaĸoнa", каза Петков. В същото интервю министърът каза, че бългapcĸият cъд трябва да разпределя делата на cлyчaeн пpинцип, защото делата за ББР отивали само в трима съдии.

Два дни по-късно пред БНР министър Виолета Комитова обясни, че за четвърти път съдия Вранеску е спряла вписване на различни ръководства на държавни дружества, като е направила връзка между поведението на бившия изпълнителен директор на "Автомагистрали" ЕАД и съдията от СГС.

Това предизвика острата реакция и на ръководството на Софийския градски съд, който защити своята колега. След това и Съюзът на съдиите в България излезе със сходна позиция.

"Отговорният подход за укрепване на автентичната сила на съда да бъде независим арбитър със сигурност не означава интервю на министър по обществената телевизия и радио с нападки срещу съдия, който дори не присъства в студиото. Поради това очакваме министър Петков и министър Комитова, които са накърнили авторитета на съда, без да са изяснили пред обществото конкретните факти за организацията на СГС по конкретния вид регистърни производства и противоречивата съдебна практика и без да разполагат с факти, че съдът е бил мотивиран да постанови съдебните актове по причини извън делото, да намерят уместен начин да поправят нанесената вреда за доверието в правосъдието и за личното и професионално достойнство на засегнатия съдия", се казва в позицията на ССБ.

В сряда министрите Кирил Петков и Виолета Комитова се извиниха "с половин уста" за предходните си изявления, като подчертаха, че емоционалните им реакции не са били насочени срещу независимостта на съдебната власт.

В същото време Комитова пак повтори, че не разбира как министерството на регионалното развитие не може да смени изпълнителния директор на дружеството "Автомагистрали", при положение че то е 100% държавна собственост.

Министър Кирил Петков пък обяви, че внася искове срещу отстранените шефове в ББР Николай Димитров и Велина Бурска, които според него не само са нанесли вреди на обществото с раздаването на огромни кредити на приближени до властта олигарси, но сега с обжалванията си спират смяната на ръководството на банката и бавят възстановяването на малките и средни фирми. Петков нарече предприетите от двамата юридически процедури да спрат уволнението си "много фрустриращи".

Икономическият министър посочи, че вероятността при един съдия да отидат всичките дела в резлутат на направените от правителството кадрови промени е около 1%.

Министърът на финансите Асен Василев допълни, че според него е неуредица обстоятелството да има "противоречива съдебна практика" по казусите, свързани с кадровите промени. Той даде пример с директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) Георги Начев, за когото има издадена заповед за увлонение от почти два месеца, но тя не може да му бъде връчена, защото е в болнични, но се лекува в домашни условия, без да е в дома си. "Ако е на домашно лечение, трябва да бъде открит на домашния си адрес. Ако не може да бъде открит, трябва да има ред за връчване, който да не отнема един месец", допълни Василев.

mediapool.bg