Бизнес | Съб, 27 Апр 2024г. 21:03ч. | Турция иска продължаване на сътрудничеството на БОТАШ с "Булгаргаз"
Парламентарната комисия по бюджет и финанси реши да отпусне допълнително 222 млн. лева за пътните строители през актуализацията на бюджета за 2021 г. В него бяха заложени само 100 млн. лв. за осигуряване на зимното поддържане. Решението бе взето в петък, докато служители в пътни компании протестираха пред Народното събрание. Гласуването в пленарна зала ще бъде следващата седмица, но пътният бранш е недоволен от предложението и заплаши, че протестите ще продължат.
Кризисната ситуация възникна заради прекратените от служебното правителство порочни практики на кабинета "Борисов 3". Освен това се оказа, че Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е възложила на строителни компании дейности по текущ ремонт и поддържка на пътища за 1.5 млрд. лева за тази година при бюджет от 384 млн. лева на АПИ.
Пред депутатите финансовият министър Асен Василев предложи и нов план за изплащане на дължимите 1.3 млрд. лв. към пътните фирми чрез две равни вноски през 2022 г. и 2023 г. - по около 550 млн. лв. за всяка от годините.
Това стана, след като от 8 часа в петък работници от пътния бранш протестираха с искане за изплащане на натрупаните задължения към бранша, възстановяване на текущото поддържане на пътищата и разписан план - програма за развитие на републиканската пътна мрежа.
Протестиращи заявиха, че не са получавали заплати от два месеца. Те дойдоха пред НС в работно облекло и каски, носеха плакати "Без път няма посока", "Дайте ни изработеното", "Стига обещания", "Не сме престъпници", "Искаме си парите, няма да се откажем".
Сутринта пред Нова телевизия министърът на регионалното развитие арх. Виолета Комитова обяви, че част от протестиращите фирми са взели аванси за строителството на магистрала "Хемус", намеквайки, че те имат пари да работят.
Нарушение на ЗОП спъва изплащането на парите
Проблемът с изплащането на дължимите суми на строителите е, че има нарушение на Закона за обществени поръчки (ЗОП), каза министърът на финансите Асен Василев по време на второ четене на актуализацията на държавния бюджет в парламентарната комисия по финанси.
АПИ е направила възлагания над 50% на стойността на договорите със строителните фирми, които поддържат пътната мрежа. Например по договори за 20 млн. лева се правят възлагания за 200 милиона лева, каза Василев. Той посочи, че това е нарушение на ЗОП, защото допълнителните възлагания може да са повече от 50 процента от стойността на договора.
Общата стойност на това, което ще бъде изработено до края на година, и което все още не е разплатено е 1.3 милиарда лева, каза Василев. Иначе възлаганията от АПИ към фирмите са за общо 3.7 млрд. лева, но дейности за останалата част няма, допълни той.
За да бъдат разплатени тези пари, е нужно АПИ да може да сключи анекси по договорите с фирмите. Затова Министерството на финансите предлага Народното събрание да се позволи на АПИ да сключи тези анекси, за да станат договорите с изпълнителите валидни.
Предлагаме плащането по тези договори да става за петгодишен период на равни интервали, започвайки през 2022 година, каза Асен Василев.
По думите му другият начин е фирмите да си търсят парите по съдебен път, но това означава, че няма да има зимно почистване, ще спре и цялата строителна дейност.
Министерството на финансите се е натъкнало и на случаи на направени плащания без подписани анекси, които е изпратило в прокуратурата. "Такава е била масовата практика, от всички договори само два-три са изрядни", каза Василев.
Служебният кабинет предлага и "затягане на кранчета" в АПИ. Пътната агенция има списък с неизрядни изпълнители, който сега е с пожелателен характер, но ще стане задължителен за изпълнение, каза финансовият министър.
Банкови гаранции или застраховки?
Правим така, че да има само банкови гаранции за изпълнение на договорите, а не застраховки, както е в момента по договорите за строителството на магистрала "Хемус", каза Асен Василев. Той допълни, че занапред аванси на фирмите също задължително ще са с банкови гаранции от страна на изпълнителите.
Депутатът от ДПС Йордан Цонев предложи срокът за изплащане на задълженията към фирмите да е по-кратък - не повече от две или три години. Застраховките за изпълненията на договори да се признават, защото са по-евтини за фирмите от банковите гаранции, поиска още Йордан Цонев.
"Ако това се приеме, искам да посоча, че има застрахователни фирми, които не са капитализирани и издават застраховки за огромни суми. А ако държавата се опита да си вземе парите от тях ще се стигне до срив в застрахователния сектор", предупреди Асен Василев. Той настоя да има допълнителни гаранции по застраховките или те да са презастраховани в добре капитализирани застрахователни системи.
Срокът за разплащане към строителните фирми може да бъде съкратен от пет на три години, макар че решението ще натоварва бъдещите бюджети на АПИ, добави министърът.
Шефът на бюджетната комисия Любомир Каримански (ИТН) изрази опасения, че допускането на изключение от ЗОП ще бъде в разрез с европейските директиви.
"Не можем да допускам финансиране, без да е ясно какъв е реалният обем свършени дейности, има ли информация какво точно е изпълнено?, попита Мартин Димитров от "Демократична България".
Финансовият министър посочи, че към момента има фактурирани 222 млн. лв. Други 647 млн. лв. за свършена от компаниите работа са сертифицирани, но не са фактурирани. В процес на извършване са строително-монтажни работи за още 549 млн. лв., каза Василев.
Министерството на финансите е изготвило изричен списък на договорите, по които ще се правят анекси, за да не мине всеки през отворената врата.
"Нека не се лъжем, че фирмите са ангели. Те много добре са знаели, че поемат незаконно възложена дейност. Нека изправим това, което е свършено до момента. Хората са си свършили работата все пак – виновни, невиновни, трябва да се платят тези дейности", каза Асен Василев.
В крайна сметка депутатите от бюджетната комисия решиха да бъдат отпуснати допълнителните 222 млн. лв. за пътния бранш (фактурираната към момента работа). Остатъкът да бъде разплатен до края на 2023 г. след подписването на анекси по договорите за пътно поддържане между АПИ и фирмите, реши още парламентарната бюджетна комисия.
Браншът недоволен, плаши с нови протести
Българска браншова камара "Пътища", която обединява най-големите пътностроителни фирми, не приема решението на бюджетната комисия. Браншът настоява поне 60% от дължимите средства по договорите за текущ ремонт и поддържане на републиканските пътища с АПИ (около 800 млн. лв.) да се изплатят още тази година, а останалите да се предвидят в бюджета за 2022 г.
Председателят на ББК "Пътища" Стефан Чайков се закани, че ако исканията им не се приемат, протестите ще продължат: "Ще създадем организация и ще продължим с протестните действия, докато се обсъжда актуализацията на бюджета, за да можем да постигнем по-справедливо решение". Той допълни, че зимното поддържане на пътищата е под въпрос, заради риск от масови съкращения в бранша, поради липса на пари.
Междувременно строителният министър Виолета Комитова съобщи пред журналисти, че ще има среща с представителите на браншовата камара "Пътища".
Готова съм да отговоря на всичко в детайли, знаете, че първо гледам документите, не искам да говоря политически, каза арх. Комитова. Тя уточни, че срещата не е насрочена за днес, но предстои тези дни.
Строителният министър отново повтори позицията си, че при встъпването си в длъжност е установила, че до края на април целият бюджет на АПИ от 382 млн. лева за ремонтни дейности е похарчен от предишното правителството.
Заварихме, че пак предишното правителство е възложило ремонти на фирми за 1.5 млрд. лева и няма повече пари по бюджет, каза Комитова. Тя припомни, че това е практика от последните четири години. При бюджет от около 300 млн. лв. АПИ прави възлагания по 1.5 млрд. – 2 млрд. лв. годишно, като парите се изплащат в края на годината с министерски постановления.
Когато едни пари се раздават с министерски постановления и не се спазва бюджетът, защо правим изобщо бюджет, попита Комитова. Тя допълни, че всички организации в България могат да спазват бюджета, а само пътната агенция и "Автомагистрали" са излизали винаги извън него и са го надвишавали многократно.
Протестират и служители на фирми, получили авансови плащания
Пътният бранш, който бе един от най-толерираните при управлението на ГЕРБ, от около месец се заканваше да вдига протести и да блокира важни пътни артерии. Единствената компания, която няколко пъти досега протестира, беше "Автомагистрали Черно море". Тя претендира за близо 37 млн. лв. неразплатени от държавата за ремонта на магистрала "Тракия".
По данни от бранша на петъчния протест е имало около 3500 строители от различни фирми.
Сред тях бяха и служители на компании, получили аванси за стотици милиони левове за строителството на магистрала "Хемус", като "Автомагистрали Хемус" и хасковската "АБ".
По този повод министърът Комитова коментира, че за първи път протестират фирми, които работят по "Хемус" и напомни, че общо компаниите са получили около 1 млрд. лв. авансово за дейностите си.
"Не разбирам работниците към кого задават въпроса за заплати? Към МРРБ, към бюджета или към техните работодатели? Коя е фирмата, която протестира? Възможно е да сме дали авансово ресурс на фирмите, собствениците им да не плащат заплати и ги изкарват на площадите", каза Комитова пред Нова телевизия. Тя допълни, че работниците трябва да получават заплатите си.
Строителният министър допусна, че мероприятието може да е организирано с политически цели, както веднъж вече е правена подобна демонстрация при нейна проверка на участък от "Хемус" край Велико Търново.
"Тогава фирмите ми спретнаха шоурум със скъпа строителна техника, това беше организирано мероприятие, за един ден строиха 50 строителни машини, а на другия ден ги изтеглиха оттам и заравниха терена. Фирмата организатор - "Европейски пътища", е получила 100 млн. лв., за да работи в бъдеще", припомни арх. Комитова.
mediapool.bg
