Боби Михайлов е подобие на Батето, но с кофти стил

"Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но пък държавата ни е в нокаут". Това бяха думите, с които покойният вече бивш шеф на Българския футболен съюз Иван Славков – Батето коментира погрома на националите ни при гостуването им в Прага през 2001 година. Тогава най-добрите ни футболисти записаха две исторически поражения за 48 часа. Първо младежите бяха размазани от Чехия с 8:0, а след това и батковците им отнесоха "шестица".

Капитан на отбора тогава беше Красимир Балъков, който 18 години по-късно затвори историческия цикъл по забележителен начин със загубата от Англия с 0:6 в София. Това, засега, е най-тежкото поражение на България на собствен терен.

Мачът в Прага през 2001 г. беше отчайващ за несвикналите български фенове. Споменът от американското лято на 1994-а бе още пресен. И въпреки тежката загуба, имаше някаква мъждукаща надежда заради талантливи млади играчи като Стилян Петров и Мартин Петров. Бербатов беше отписван от средностастическия български фен, който не разбираше какво Байер (Леверкузен) вижда в него (средностатистическият български фен се оказа в сериозна грешка).

Разликата между онова 0:6 в Прага и сегашното 0:6 в София е, че сега надежда няма. И футболът, и държавата, изглежда са в нокаут. Една от главните причини за състоянието на футбола се нарича Борислав Михайлов – страхотният вратар на националния отбор, който прие да играе ролята на ученик и наследник на Иван Славков. За да се разбере настоящето при Боби Михайлов, първо трябва да си припомним миналото при Батето.

Как беше при Славков

Бившият зет на Тодор Живков Иван Славков – Батето изкара само два мандата начело на БФС (1995-2004), но те се усещаха като векове. Той беше непоклатим начело на българския спорт - Батето беше несменяем шеф и на Българския олимпийски комитет. Славков се имаше с всички, с които си заслужаваше и без никакво съмнение определяше правилата във футбола относително самостоятелно.

Батето пиеше и не се криеше. Всеки път успяваше да излезе от положение пред медиите с безскрупулното си поведение и някой друг лаф.

Под негово ръководство футболът се беше превърнал в държава в държавата, но и в нейно огледало. Стадионите бяха мястото, където войната между СИК, ВИС-2 и "Мултигруп" продължаваше с други средства. Участваха още Васил Божков, Гриша Ганчев и други големи надземни и подземни босове. Иван Славков успяваше да балансира между тях и изглежда, имаше решаващата дума. Това бе нещо наистина забележително – въоръжен единствено с уиски човек балансираше между десетина изнервени "каубои" в тясно помещение. От време навреме на Славков му се полагаше дори да диктува правилата – разбира се, съобразявайки се с интересите на другите босове. Те си бяха взаимно полезни.

Поради тази причина Батето беше несменяем.

Батето държеше и собствени козове. Той имаше подкрепата на стотиците малки футболни клубове, които са най-големият фактор по време на Конгрес. Колкото и да бяха недоволни "Левски", ЦСКА или "Литекс", босовете им знаеха, че гласът им тежи толкова, колкото този на Космос (Куртово Конаре). Иван Славков получаваше на конгресите на БФС подкрепа, каквато покойният му тъст Тодор Живков получаваше на изборите преди 1989 година.

Батето беше недосегаем и нито за момент не допусна политиците да получат решаващата дума във футбола. Той водеше спорта сравнително плавно към неизбежното му падение. Все пак, за да се спре падението, са нужни идея, план, организация и искрена отдаденост, каквито в българския спорт след 1989 г. никога не е имало. По времето на Славков в БФС нямаше и особено много чисти пари.

Единственото нещо в изобилие тогава, а и сега, е тоталната корупция, смазваща всеки талант. Корупция, която започва от детските школи и стига до Ефбет лига, както находчиво се нарича бившата "А" група.

Наследникът на Батето

Към момента на загубата от Чехия Иван Славков вече си беше избрал наследник. От цялото "златно" футболно поколение само Борислав Михайлов показа качества да се учи за администратор. Той беше умерен, изглеждаше сравнително цивилизовано, имаше любовта на хората и бе готов да балансира между футболните босове. През 2001 г. Иван Славков го назначи за свой вицепрезидент и започна да го учи.

В края на 2004 г. британското предаване "Панорама" на Би Би Си хвана със скрита камера Иван Славков да обещава корупционните си услуги в Международния олимпийски комитет. Това предизвика тежък международен скандал и доведе до края на кариерата на Батето в олимпийското движение.

Иван Славков отказа да се предаде изцяло, защото все още имаше огромно влияние върху малките клубове. Той се бори до последно за БФС, но бе победен от своя ученик и наследник Борислав Михайлов със 180 на 135 гласа. Най-оспорваната битка за БФС, която някога е водена. Бившият национален вратар бе видял своя единствен шанс да стане новото Бате и не го изпусна.

Ерата на Боби Михайлов

По подобие на Славков, Борислав Михайлов се превърна в несменяем и безалтернативен бос на БФС. В българския футбол писаните правила не се спазват, но колкото и да е странно, "каубоите" обичат арбитърът им да не се сменя много често, защото неписаните правила са по-важни. Михайлов си беше научил урока от Батето и първо си гарантира подкрепата на малките футболните клубове, което го мумифицира като началник.

През 2018 г. той бе преизбран за четвърти мандат с 463 гласа срещу 35 за конкуренцията в лицето на Любослав Пенев и 5 гласа за "вечния" мераклия за шеф на БФС Ивайло Дражев. Конгресът се помни със скандалите при откриването му, силно наподобяващи времената на Иван Славков-Батето. Любослав Пенев и Дражев разказаха, че дори не са били допуснати до залата за Конгреса, въпреки че са били напълно законни кандидати за началници.

Също като своя учител, Борислав Михайлов си тръгва от поста, но не след международен корупционен скандал, а след международен расистки скандал. Малцина сигурно вярват, че случилото се на националния стадион "Васил Левски" в понеделник не бе планирано и платено в аванс. Ултрасите влязоха на стадиона, уволниха Михайлов и излязоха. Националите съвсем малко им помогнаха с играта си и позорната загуба с 0:6 от Англия.

Прилики и разлики

През 2005 година Славков остави в наследство футболен съюз, в който се бореха основните лобита на големите клубове, а темата беше как да се развият футболните таланти в школите. Гриша Ганчев беше футболен президент на "Литекс", Васил Божков беше президент на ЦСКА, "Химимпорт" тъкмо бяха поели Черно море, а Венци Стефанов бе член на Изпълкома на БФС и несменяем президент на "Славия". Навсякъде в страната имаше плам за строеж на нови стадиони.

В края на 2019 г. Борислав Михайлов оставя в наследство съюз, в който се борят основните лобита на големите клубове. Гриша Ганчев е президент на правоприемника на "Литекс" – ЦСКА-София, Васил Божков издържа "Левски", а Венци Стефанов пак е член на Изпъкома на БФС и президент на "Славия". Пак има плам за строеж на нови стадиони, но няма ни един построен досега.

За разлика от Иван Славков, Боби Михайлов е подозиран, че пие, но гледа да се крие. Известно е видеото от официалната пресконференция в Белград, когато шефът на БФС се олюлява и подпира на рамото на спортния министър, докато премиерът държи реч. Обяснението бе, че рязко му "прилошало".

Разликите между двамата шефове на БФС не са много, но са големи и не са в полза на Михайлов. От 14 години България не се е класирала на световно и европейско първенство. Няма и изгледи да се класира. Истинският ЦСКА (София) фалира. Българските футболисти почти не се появяват и в Първа (Ефбет) лига. Те са с толкова ниско качество, че играят във Втора лига.

Пълен хегемон в първенството е "Лудогорец" (Разград), чийто собственик е едрият бизнесмен Кирил Домусчиев. Той, разбира се, е член на Изпълкома на БФС. В неговия отбор почти не играят български футболисти, въпреки че "Лудогорец" от много време изгражда детско-юношеска школа по европейски модел. Оглавяваната от Домусчиев работодателската организация КРИБ води услужлива към правителството и приближените му олигарси политика. Неотдавна той купи медийната група "Нова броудкастинг груп", която – разбираемо- следва същия курс. Всичко това прави Домусчиев сериозна политическа фигура.

В Изпълкома на Борислав Михайлов влезе влиятелният функционер от ДПС Камен Костадинов. Там попадна и кметът на Созопол Панайот Рейзи, който дълго време бе едно от лицата на ГЕРБ. Сега Рейзи вече не е част от ГЕРБ и не е кмет на Созопол, защото е обвинен за присвояването на 2 милиона лева, но пък води общинската листа на СДС в града. Той обаче все още е част от Изпълкома на БФС.

Защо бе уволнен Михайлов?

Печалният венец в дългата кариера на Борислав Михайлов е, че на практика бе уволнен лично от министър-председателя Бойко Борисов. Това е политическа намеса в делата на независимия футболен съюз, която (по правилника на ФИФА) може да доведе дори до изваждането на България от световното първенство. Подобно нещо вече се е случвало с Нигерия.

Именно това ще остане най-големият скандал, сътворен от Михайлов - че допусна политиката да се сговаря директно с футбола. Впечатлението е, че българският футбол е превърнат в гето, което постоянно жужи от предизборна търговийка. Политическата власт дава на едни стадионче, на други някакви дребни пари за осветление, на трети назначава явен президент и президент в сянка (да плаща парите, че иначе обществените поръчки...), при четвърти се договаря с агитките.

Веднъж влязъл в този цикъл, Българският футболен съюз много трудно може да се измъкне. И накрая логичното се случи. Премиерът лично уволни Михайлов, което е демонстрация пред всички футболни президенти, че той поема нещата в свои ръце. След като Борисов може да уволнява, значи може и да назначава. Знакът какво предстои бе даден още преди началото на футболното първенство, когато премиерът събра президентите на "Левски", ЦСКА-София и "Лудогорец", за да се уговаря с тях за честна игра.

Новият човек е важен, защото премиерът Борисов има намерение да прави още много политика с футбола, точно като Политбюро на БКП. Той вече обеща държавата да плаща на всички клубове за производство на футболисти, да строи стадиони и да организира Европейско първенство. Борисов наистина има нужда от доверен човек, за да осчетоводява всичко това.

И както казваше някога Иван Славков след тежка загуба на националите: "Уволнявам феновете!"

mediapool.bg