Първата жена губернатор на Токио разтърси политическата сцена преди изборите в Япония

Юрико Койке казва, че е влязла в японската политика, за да бъде играч, а не наблюдател. Сега първата жена губернатор на Токио променя нещата из основи, като нейната нова Партия на надеждата хвърля ръкавицата на управляващия блок на премиера Шиндзо Абе на парламентарните избори на 22 октомври, свикани от японския лидер, за да търси нов мандат след близо пет години на поста.

Когато Берлинската стена, разделяща Източна и Западна Германия, бе пробита през 1989 г., Койке е била 37-годишна телевизионна говорителка. Три години по-късно тя се кандидатира за парламента.

"Светът претърпяваше огромна промяна, затова аз се превърнах от човек, който съобщава новините, в такъв, който ги прави. Реших, че японската политика се променя прекалено бавно и, вместо да критикувам отвън, аз трябва да стана . . . вътрешен играч", заяви Койке в интервю за Ройтерс.

Койке, която предизвика партията на Абе миналата година, кандидатирайки се за губернатор, не се стреми към място в долната камара на парламента за себе си, а е движещата сила - и публичното лице - на своята нова политическа формация.

В много отношения тя е парадокс, показват разговори с хора, които я познават, и прегледът на нейната кариера.

Мисленето на Койке е глобално с националистически оттенък. Тя е предприемчив човек извън системата, изкачил стълбата с помощта на стари приятели. Обича риска, но се спря пред може би най-големия си залог, като се отказа да се кандидатира на сегашните избори.

Койке на крие амбициите си да стане първата жена премиер в историята на Япония - нейният домашен любимец, женски териер, се казва "Со-чан", умалително от "сори" или премиер на японски. Тя освен това вече премина през няколко бариери.

През 2007 г. Койке стана първата жена министър на отбраната на Япония, въпреки че подаде оставка само след 55 дни заради конфликт с високопоставен чиновник. През 2008 г. тя стана първата жена, кандидатирала се за председател на управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП), но остана трета с голямо изоставане.

Койке произлиза от занимаващо се с бизнес семейство в Западна Япония - произход, който я разграничава от много японски политици, включително Абе, които са потомци на политически династии "със синя кръв".

Потеклото й може да е причината за нейния стил, който според почитателите я прави по-близка до предприемащите риск капиталисти, отколкото до улегналите депутати.

"Тя не се страхува да предприема инициативи - нещо, на което в по-голямата част от Япония се гледа неодобрително", каза човек, който познава Койке от 25 години и я съветва за финансовите реформи. "В Япония по принцип се говори с недомлъвки, а тя е пряма."

Койке има талант за политически маркетинг - нещо, което критиците определят като популизъм. Тя използва това свое умение, опитвайки се да прокара граница между своята консервативна партия и също толкова консервативната ЛДП на Абе, обещавайки да "счупи оковите" на една политика на дълбоко вкоренени интереси. Койке нарича икономическата политика на своята партия "Юриномика", по аналогия с Абеномиката на премиера, и нейната платформа включва "12 нули", които тя иска да постигне, включително нито един случай на сенна хрема и на евтаназирани нежелани домашни любимци.

"Тъмна страна"

Завършила Университета на Кайро през 1976 г., Койке, която говори арабски и английски, в някои отношения има глобална перспектива и често възхвалява разнообразието.

Подобно на Абе тя се обявява за отваряне на Япония за повече висококвалифицирани чуждестранни работници. Също подобно на Абе Койке посещава храма Ясукуни, който почита загиналите във войните, но е смятан в Китай и Южна Корея за символ на японския милитаризъм в миналото. Тя обаче каза пред Ройтерс, че няма да ходи там, ако стане премиер.

Койке също така е прегърнала някои каузи, които са скъпи за японската десница, включително внасянето на промени в следвоенната пацифистка конституция.

В миналото тя дори е предлагала Япония да помисли дали да се сдобие с ядрени оръжия, счупвайки едно табу в единствената страна в света, която е преживяла ядрена атака. Койке освен това е против даването на право за гласуване на местни избори на живеещите в страната чужденци, много от които са от корейски произход.

"Има тъмна страна, която не съответства на по-широкоскроената, смея да кажа, либерална визия", каза нейният дългогодишен познат.

Койке премина през няколко партии, преди да се присъедини към ЛДП през 2002 г., само за да я напусне, след като стана губернатор.

Сред нейните ментори са Ичиро Одзава, бивш влиятелен представител на ЛДП, който помогна за прогонването от властта на управляващата почти без прекъсване партия през 1993 и отново през 2009 г., както и популярният бивш премиер Джуничиро Коидзуми.

Критиците казват, че нейната кариера се отличава с опортюнизъм, докато съюзниците й я наричат практична.

"Тя иска да постигне промяна, но е и прагматична - способна е да направи сделка с всички - комунистите, Абе или традиционните фактори", заяви друг съветник. "Това е своеобразен талант."

Въпреки спекулациите, че ще напусне своя губернаторски пост, за да се върне в парламента, Койке остана вярна на решението си да не се кандидатира. Анализатори казват, че това по всяка вероятност е така, тъй като партията й има малки шансове да победи управляващия блок на Абе, но може да се представи достатъчно добре от нейна гледна точка, за да й даде възможност да "скочи" на следващите избори.

Онези, които познават Койке, обаче твърдят, че желанието й за най-високия изборен пост в страната остава. "Дали тя е макиавелист и стратег? Отговорът е да. Готова ли е да мисли в дългосрочен план? Отговорът е да", каза нейният дългогодишен познат.

"Дали главната й амбиция е да стане първата жена премиер на Япония? Това несъмнено е нейна цел."

По БТА

mediapool.bg