България | Съб, 16 Ноем 2024г. 20:33ч. | Чакъров ще оспори местенето на централата на ДПС в София
"Сякаш сме бежанци". Жителите на град Ухан, откъдето тръгна новият коронавиръс, и поради тази причина от месеци е откъснат от света, се борят за изхранването си. От една страна предлагането се е свило, а от друга - има ограничения за покупките и силно поскъпване на зеленчуците.
Го Цзин е млада жена на 29 години. Кварталът й бил поставен под карантина без предупреждение и тя е затворена у дома.
Свободата й на движение постепенно е сведена до нула: първо, на 23 януари й е забранено да напуска Ухан, откъснат от света с надеждата епидемията, избухнала в този град с население от 11 милиона души в централната част на Китай, да бъде овладяна.
След това жителите на Ухан получават правото да напускат жилищните си комплекси или блоковете само веднъж на три дни.
А сега дори и тази свобода им е отнета: Го Цзин не може и носа си да покаже на улицата и зависи от доставките по домовете.
"Разбира се така мога да живея още месец", пояснява тя, имайки предвид запасите си от мариновани зеленчуци и яйца.
Не всички обаче имат този шанс: за милиони хора, попаднали в капан в Ухан, забраната да напускат жилището си предизвиква болезнени практични въпроси.
"Когато провизиите, които имаме, свършат, изобщо не знам откъде ще можем да пазаруваме", с безпокойства казва Пан Хуншън, който живее със съпругата си и двете им деца.
АФП се свърза по телефона и по електронната поща с жителите на този град, който вече месец е затворен.
Някои общини и жилищни блокове правят поръчки на едро на супермаркети.
Само че нищо подобно не се случва в района на Пан: "На никого не му пука", със съжаление посочва той пред АФП. "Малкият ни е на три години и дори млякото на прах ни свърши!".
Пан Хуншън не може да предаде лекарствата на родителите на съпругата му, които са на около 80 години и живеят в друг квартал. "Имам усещането, че сме бежанци", коментира той с горчивина.
"Човек не може да избира"
Властите призовават за търпение: "Строгият контрол върху общностите малко нарушава живота на хората, но това е неизбежно", само констатира пред медиите Цян Юанкун, заместник-секретар на Комунистическата партия в провинцията.
Покупките на хранителни групи бележат скок до небето. Те се организират в импровизирани дискусионни общества в мобилния месинджър WeChat.
Някои магазини продават големи кошници със свежи зеленчуци, при условие че поръчките са групирани за един и същ адрес.
В квартала на Го Цзин може да се купят 6,5 килограма зеленчуци от пет вида, сред които има картофи и зеле, на твърде висока цена - 50 юана или 6,60 евро.
"Не можете да избирате каквото обичате да ядете. Личните предпочитания вече не вървят", въздъхва младата жена.
Системата на групирани покупки подминава някои по-малки общности, защото супермаркетите изискват минимален брой поръчки.
"Честно казано, иначе не би могло да се получи", оправдава се Ян Нан, собственик на супермаркета Laocunzhang, който е въвел минимум от 30 групирани поръчки. "Имаме само четири коли" и намален персонал.
Друг супермаркет, с който АФП се свърза, изпълнява само 1000 поръчки на ден.
"Много трудно стана да се наемат разносвачи", казва Ван Сювън, служител в логистичния отдел на магазина, уточнявайки, че управата се въздържа да наема външни хора ... от страх да не допусне заразяване.
"Вече изгнили" зеленчуци
Степента на ограниченията е различна в отделните квартали.
Млада 24-годишна жена, пожелала анонимност, обяснява пред АФП, че живеещите в нейния блок могат да излизат по схемата един човек от домакинство и да плащат директно на доставчиците, за да им донесат хранителни продукти.
В други райони имат забрана супермаркетите да продават директно на частни лица, а това принуждава хората да се групират по квартали или в организациите, които имат право да купуват на едро.
Жилищният комплекс "Давид Дай" в предградията на Ухан организира групирани поръчки при висока цена.
"Действителността е страшна (...) Получаваш купчина вече изгнили домати и лук", гневно казва баща на 49-годишна възраст. Според него една трета от доставяните храни са просто за изхвърляне.
Семейството му е принудено да суши обелките от ряпа, за да ги добавя към ястията, които ще приготвя, разказва той.
Най-лошото е несигурността, заключава Ма Чен, който е на около 30 години и живее сам.
"Тъй като не зная кога ще мога да направя следващата поръчка и колко време ще траят ограниченията, изобщо не съм наясно какви количества храна да купя".
По БТА
mediapool.bg
