Реките в България ще бъдат изследвани за антибиотици

Реките в България ще бъдат изследвани за съдържанието на антибиотици. Това е една от мерките, заложени в подготвяната национална програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антибиотичната резистентност., която ще бъде окончателно готова в края на годината и предстои да бъде приета. Това съобщи главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев в четвъртък. Програмата предвижда различни мерки както в хуманната, така и във ветеринарната медицина за по-рационална антибиотична употреба и намаляване на рисковете, свързани с глобалната заплаха от антибиотична резистентност. Сред предвидените мерки са изследването на реките за съдържание на антибиотици, обучение на лекари за рационално предписване на антибиотици, както и предложения за законодателни промени в тази посока.

“Продължавам да съм оптимист, че до края на годината ще приемем нашия национален план. Имаше доста получени предложения и бележки по време на общественото обсъждане. В рамките на следващия месец се надявам да го завършим. Кога ще бъде публикуван и приет обаче не зависи само от нас“, коментира Кунчев.

Той посочи, че проблемите у нас са не толкова в болниците, колкото в извънболничната помощ, където предписването е по-безконтролно и пациентите започват и спират лечението си по собствена преценка.

“При нас проблемът е, че се съкращава курсът и когато се почувстваме по-добре спираме антибиотика, което е най-грешното, което можем да направим. Първо, защото не сме унищожили бактериите и сме осигурили възможност да продължат да изграждат резистентност. Второ, защото тези остатъчни количества или ги даваме на друг да ги пие, което е също толкова зле, или ги изхвърляме в околната среда, което е още по-зле“, коментира Кунчев.

Затова една от мерките, които са заложени в националната програма е изследването на реките в България за наличие на антибиотици. Кунчев коментира, че и сега “излизат странни резултати“ и при отделни изследвания се откриват антибиотици в доста сериозни концентрации. Антибиотиците попадат в реките основно при изхвърлянето на отпадъци от домакинствата и от производствата, а това е един от факторите за задълбочаването на антибиотичната резистентност.

Според Кунчев дори и без план обаче в последните години се забелязват положителни тенденции относно предписването и отпускането на антибиотици.

“Със или без план, вероятно благодарение на новите тенденции и обучението, във вижданията и поведението на младите лекари има рязка промяна. Младите лекари никак не са толкова склонни да предписват както едно време антибиотици. Особено както беше при педиатрите, още с влизането на детето се пишеше рецепта за антибиотик. Сега не е така, но има още много какво да се направи“, коментира Кунчев.

По думите му промяна има и в поведението на аптеките, които по негови лични наблюдения също не били толкова склонни да продават антибиотици без рецепта. Той лично си е правил такива експерименти от време на време и в над 50% от случаите аптекарите искали рецепта. “Допускам че и това, че ме познават, е една от причините“, коментира той.

Планът залага и на обучения за лекари за насърчаване на рационалното предписване на антибиотици. Кунчев коментира, че сега лекарите разполагат с достатъчно медицинска подготвка, но трябва да се повиши значително изписването на антибиотици след резултати от антибиограма, за да се съобрази лечението с намерената флора и нейната резистентност.

“Всичко друго е лечение на сляпо, няма какво да се лъжем. И ако в началото то може да бъде направено, защото се налага да се реагира веднага, корекцията след получаване на резултатите е задължителна“, коментира Кунчев. Според него това сега нерядко се пропуска в в желанието нещата да се правят по-бързо и защото на резистентността се гледа повече като глобална заплаха, а не като резултат от собствената дейност на лекаря. “Освен това в желанието нещата да стават по-бързо и лесно си съкращават труда по вземане на проба, изпращане, все пак е някакъв разход, изчакване на резултат и т.н“, посочи той.

Кунчев коментира, че в болниците контролът е по-лесен и дори в големите болници има антибиотични програми и е ясно кой какво може да изпише, докато в изъвнболничната помощ всеки сам си преценява.

Без електронна система и рецепта обаче не е ясно какви количества, видове антибиотици се предписват, с каква продължителност и т.н.

mediapool.bg