България | Съб, 16 Ноем 2024г. 20:33ч. | Чакъров ще оспори местенето на централата на ДПС в София
Общо 982 млн. лева инвестиции в здравеопазване предвижда актуализираният план за възстановяване и устойчивост. Сред ключовите проекти в него са системата за спешна въздушна медицинска помощ (HEMS), създаването на Национален център за лечение с протонна терапия и 10 центъра за модерно лечение на инсулти. Като приоритети, но с известни промени, остават развитието на електронното здравеопазване и дигитализацията на сектора, както и модернизацията на психиатричната помощ.
Планира се и система за масов пренатален и неонатален скрининг и скрининг на социално-значимите заболявания, както и въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище.
Повече пари и национално съфинансиране
По отношение на финансирането, основните разлики с последния план от април месец, който беше изготвен от правителството на ГЕРБ, са че инвестициите за здравни политики сега са увеличени, както и че се предвижда национално съфинансиране, докато в предния план здравните инвестиции бяха разчети изцяло за сметка на европейския механизъм.
Новият план предвижда общо финансиране от 982.2 млн. лева (819.5 млн. лева за сметка на механизма за възстановяване и устойчивост и 162.6 млн. лева национално съфинансиране).
Старият план предвиждаше 674.9 млн. лв., изцяло за сметка на механизма за възстановяване и устойчивост.
Център за протонна терапия
Както и предишния план, съществена част от финансирането ще е за модернизация на болниците чрез закупуването на нова апаратура и въвеждане на иновативни методи на лечение, но се залагат различни приоритети. Общият планиран ресурс по това перо е 448.6 млн. лева (374.4 милиона лева за сметка на механизма за възстановяване и устойчивост и 74.1 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г.
Един от ключовите проекти в новия план е създаването на Национален център за лъчеление с протонна терапия в София с акцент върху лечение на деца и модернизация на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната. Протонната терапия е по-прецизна, по-малко инвазивна и щадяща спрямо стандартното лъчелечение и затова е особено подходяща при онколечението на деца. В момента тази терапия не е достъпна у нас и български пациенти търсят възможности за лечение с нея в чужди клиники.
10 мозъчно-съдови центъра
И новият план предвижда инвестиции в модерното лечение на мозъчно-съдовите заболявания, но залага различен проект спрямо предходния. Актуалният план предвижда създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови диагностични и лечебни центрове ("stroke" центрове) на територията на страната. 10-те центъра за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания ще бъдат разположени в университетски многопрофилни болници в 6 региона, така че да покриват цялата територия на страната.
Те ще се използват освен за диагностика и лечение, и за обучение на лекари да прилагат модерната ендоваскуларна терапия на всички мозъчно-съдови заболявания –мозъчни аневризми, мозъчни артерио-венозни малформации, артерио-венозни фистули, както и терапията при остър мозъчен инсулт. Общият планиран ресурс е 128.5 милиона лева (107.3 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 21.2 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г. Предишният план предвиждаше проект за развитие на интервенционалната неврорентгенология в болница "Иван Рилски" и създаване на обучителен център за ендоваскуларна терапия.
Дигитална платформа за медицинска диагностика
Освен довършване на Националната здравноинформационна система (НЗИС) новият план предвижда и създаването на дигитална платформа за медицинска диагностика, която ще се интегрира с нея. Приоритетните области са онкологията, радиологията, дерматологията и патологията, където се произвежда основната част от медицинския снимков материал, който ще бъде дигитализиран. Базата данни със снимков материал ще спомогне да се подобрят диагностиката, анализът на данните, научните изследвания и ще могат да бъдат внедрени различни решения, базирани на изкуствен интелект.
Спешна помощ по въздуха (HEMS)
Дългоочакваният проект за купуването на медицински хеликоптери и развитието на система за спешна въздушна медицинска помощ също е залегнал в новия план, с което е изпълнен един от първите заявени ангажименти на служебния кабинет. В плана не е посочено точно колко хеликоптера ще бъдат закупени, нито колко болници ще бъдат включени в този проект. Наскоро здравният министър д-р Стойчо Кацаров каза, че ще бъдат купени 6 хеликоптера и ще се изградят площадки на 15-20 болници, но тези сметки не фигурират в плана. Посочва се, че целта е спешна помощ да може да се окаже в рамките на "златен час" от всяка географска точка на страната.
Освен за транспорт на пациенти хеликоптерите ще се ползват и за доставянето на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства. В резултат се очаква да има намаление с приблизително 20% в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ в рамките на "златния час". Общият планиран ресурс е 154.5 млн. лева (129 млн. лева за сметка на механизма за възстановяване и устойчивост и 25.5 млн. лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.
Модернизация на психиатричната помощ
Запазва се приоритетът за модернизация и развитие на психиатричната помощ. В страната има 11 държавни психиатрични болници, 12 центъра за психично здраве и 22 психиатрични клиники и отделения към многопрофилни болници, които имат обща леглова база от около 4 000 легла. Новият план предвижда да се модернизират поне 18 лечебни заведения, предоставящи психиатрична помощ. Изборът ще се основава на анализ на специфичните нужди от ремонт, ново строителство или обновяване. Предвижда се и закупуването на модерно оборудване за психиатриите.
Общият планиран ресурс по това перо е 28.5 милиона лева (23.8 млн. лева за сметка на механизма за възстановяване и устойчивост и 4.8 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.
И други приоритети
Планът предвижда още развитие на национална система за спешни комуникации с Единенния европейски номер 112; Провеждане на масов пренатален и неонатален скрининг и скрининг на социално-значимите заболявания; Въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище.
mediapool.bg
