Големият български театрален режисьор Ставри Карамфилов напусна този свят на 64 години, съобщиха негови близки. Причината за смъртта му не се уточнява.
Той беше едно от най-ярките имена в театралната режисура на своето поколение. Мнозина ще си спомнят силните му постaновки, които той направи на сцената на Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград, сред които "Едип", "Антигона", "Нирвана".
"Ставри Карамфилов. Режисьор. Чудак. Нестройна душа. Талант. Разказвач на истории. Естет. Не беше комформист. Отиде си, търсейки .." - написа страницата си във Фейсбук журналистът и негов приятел Георги Тошев.
"Дълго го чакахме. Чакахме онзи млад талант, който да внесе нови идеи на сцената, и Ставри Карамфилов дойде, като превърна един сравнително малък театър – ДТ-Благоевград, в център за високо театрално изкуство, а своите търсения в символ на модерния арт. Публиката го обожаваше.
Сложна личност. Но през всички пътища и клопки в своя живот вървеше изправено. Голям талант и значимо име в историята на българския театър!
Аплодисменти и… ПОКЛОН!", сбогуват се със него от списание "Театър".
Ставри Карамфилов завършва актьорско майсторство и режисура при проф. Енчо Халачев във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1982 г.
Започва работа в Благоевград, където първият поставен от него спектакъл е "Вишнева градина" на Антон Чехов. Той е и първият режисьор, който поставя на българска сцена пиесата на Албер Камю "Калигула" в Учебния театър на академията. Спектакълът се превръща в събитие за сезон 1988 – 1989 година.
Постановките му на "Едип" и "Антигона" в Благоевградския театър според критиците са ключови за възприемането на древногръцката драма у нас.
Ставри Карамфилов основава в Благоевград и първия в страната френскоезичен театър към веригата "Алианс Франсез". Създава и учебния театър към Югозападния университет "Неофит Рилски".
От началото на века в продължение на 14 години Карамфилов работи в Ню Йорк. Поставя постановки и преподава в Нюйоркския университет. На камерната сцена на NYTW/4th Street Theatre в Манхатан поставя пиесата "Не минавай по моста" на българската драматуржка Майя Праматарова. Прави изложби и пише поезия.
През 2014 г. Карамфилов се връща отново в Благоевград, който смята за кармично място, което го кара да усеща най-силно свободата. Идва, за да постави на сцената на театъра "Хамлет", с която да бъде открит ежегодният театрален фестивал в града, но заглавието не стига до сцена.
Пет години по-късно Карамфилов отново е поканен в Благоевград, този път за да постави спектакъл за Вапцаров - "Евангелие по Никола", но проектът отново пропада.
До последно режисьорът се определяше като дете, което пита: "Защо?".
"Няма да вдигна ръце и ще продължавам да питам: "Защо?", казва Карамфилов в едно от последните си интервюта.
И твърдеше, че и с маска на устата, продължава да бъде свободен.
mediapool.bg