Потискани у дома, някои узбекистанци се обръщат в чужбина към радикалния ислям

Тласнати от липсата на работа и строгия контрол върху поведението им и инакомислието, през последните години милиони узбекистанци емигрират. Стотици от тях са се присъединили към "Ислямска държава" в Близкия изток, докато други са възприели религиозния екстремизъм в приемната си страна.

Сайфуло Саипов, узбекистанският имигрант, обвинен за убийството на осем души при нападение с пикап в Ню Йорк във вторник, изглежда е поел по втория път, радикализирайки се, след като е срещнал трудности в живота на запад.

Според американската полиция, преди да пристъпи към атентата, 29-годишният мъж се е запознал с качени в интернет инструкции на "Ислямска държава".

Нападението на Саипов беше поне четвъртата за тази година атака с жертви в чужда страна с участието на узбекистански гражданин или етнически узбек, а в резултат на неговите действия изпъква като акцент сериозното влияние през последните години на 32-милионната централнозиатска държава върху глобалния джихад.

"За да се подготвят тези неща, се изисква време, а това, на което днес ставаме свидетели, е резултат от дейност, извършвана през последните години (от Ислямска държава и сходни групировки)", каза казахстанският анализатор Александър Князев.

Хората, които следят отблизо процесите в Узбекистан, казват въз основа на известното досега за Саипов, че изглежда той е от "забравено поколение" узбекистански мъже, които са напуснали бившата съветска република, за да търсят по-добър живот, лишени от подходящо религиозно образование и неподготвени да се справят с живота на запад.

Това и обичайната трудност за интегриране в чужда страна и култура може да го е направило податлив към есктремистки влияния, когато времената са станали тежки.

"Той стана религиозен изведнъж", каза по телефона за Ройтерс Мирахмат Муминов, шофьор на камион и деец на узбекистанската общност, който живее в Стоу, щата Охайо, и е познавал Саипов. Той заяви, че Саипов преди е живеел в Ташкент, узбекистанската столица.

"Започна да учи религия в САЩ", каза Муминов, добавяйки, че Саипов "не можел да се насити" на религиозните свободи в САЩ, след като в Узбекистан живял в условията на строги ограничения.

Днес съсед на родителите му, които живеят в едноетажна къща в покрайнините на Ташкент, каза, че Хабило, бащата на Саипов, не ходи често на джамия и продава пособия за рисуване на местен пазар.

Мъжът пожела анонимност поради деликатното естество на въпроса.

В населения предимно с мюсюлмани Узбекистан ислямът е широко практикуван, но начинът, по който става това, е строго контролиран от властите, безпокоящи се от радикализъм.

Управлявана с желязна хватка в продължение на повече от две десетилетия от някогашния първи секретар на КПСС в Узбекска ССР Ислам Каримов, който почина миналата година, узбекистанската страна отдавна отстоява становището, че строгата й политика в областта на религията е обоснована от съображения за националната сигурност.

При неговия приемник Шавкат Мирзийоев, встъпил в длъжност в края на 2016 г., властите започнаха да излъчват сигнали за отношение на по-голяма търпимост, като там се създадоха също надежди, че предприетите стопански реформи ще доведат до начало на освобождаване на икономиката, която е силно централизирана.

През септември Мирзийоев заяви, че узбекистанските власти са премахнали около 16 000 от общо 17 000 души в черен списък на силите за сигурност с мюсюлмански религиозни екстремисти, както и че искал "те да бъдат върнати в узбекистанското общество и да бъдат образовани".

Дали тези промени намаляват риска от бягства от Узбекистан и радикализация засега не е ясно, като те се предприемат твърде късно от гледна точка на Саипов и други.

Някои узбекистанци бягат от страната само за да свършат по-късно като евтина работна ръка на дъното на социалната стълбица на запад или в Русия. Именно в този момент някои са възприели радикалния ислям.

От Ташкент Стив Суердлоу, изследовател на Централна Азия в организацията "Хюман райтс уоч", заяви, че през последните години около 5 милиона узбекистанци са емигрирали в Русия, а други като Саипов отиват на запад.

"Процесът на радикализация става извън Узбекистан", каза Суердлоу, който добави, че страната има едно от най-лошите досиета в областта на човешките права и не толерира инакомислието. "Това най-често са лица далеч от дома, които са маргинализирани и изпитват някакъв вид отчуждение от общността и социалното си обкръжение."

Поради това, че мерките за сигурност в страната, която влиза в състава на СССР до разпада му през 1991 г., са толкова затегнати, се предполага, че в нея не е извършван ислямистки атентат от 2004 г., когато атентатори самоубийци атакуват американското и израелското посолство в Ташкент.

Но спорадично припламва напрежение в долината Фергана, плодородна област, простираща се на териториите на три държави - Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. През 2010 г. десетки хора загинаха при междуетнически сблъсъци в киргизстанската част.

Вчера източник от силовите ведомства в Киргизстан заяви, че мъж със същото име и дата на раждане като тези на Саипов през 2004 г. е живял в град в киргизстанския сектор на долината. Днес обаче същият източник каза, че властите били установили, че лицето е различно и става дума просто за съвпадение на имената.

Според съобщение на американското посолство в Узбекистан Саипов се е преместил в САЩ през 2010 г., след като спечелил виза от лотарията за зелена карта.

Мирзийоев заяви, че правителството му ще направи всичко възможно, за да подпомогне разследването на "този изключително брутален" атентат.

Преди тазседмичното нападение въоръжен узбекистанец нахлу на Нова година в нощен клуб в Истанбул и уби 39 души.

През април етнически узбек, роден в Киргизстан, се взриви във влак в метрото на Санкт Петербург, убивайки най-малко 14 души, а същия месец узбекистанец вряза камион в човешко множество в Стокхолм, при което загинаха четирима души.

Узбекистанци има и в редиците на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Според публикуван миналия месец доклад на центъра "Соуфан" над 1500 узбекистанци са се присъединили към екстремистката групировка, което надхвърля броя на присъединилите се към ИД от останалите централноазиатски страни.

Броят на бойците от Узбекистан е по-малък от този от страни като Русия и Саудитска Арабия, се казва в същия доклад, както и че все пак от статистическа гледна точка той остава значителен.

Пол Стронски, старши сътрудник в организацията Фонд "Карнеги" и бивш член на Съвета за национална сигурност на САЩ при управлението на Обама, заяви, че радикализмът сред мигрантите от Узбекистан, който е най-многолюдната централноазиатска страна и има дълга граница с Афганистан, може да нарасне, тъй като все повече хора напускат, за да си търсят работа.

"В самия Узбекистан не сме ставали свидетели на кой знае какви проблеми с екстремизъм поради липсата на пространство за изява", каза Стронски.

"В самия регион проблемът е управляем. По-голям става извън региона."

По БТА

mediapool.bg