Политическите интриги около "Лукойл" и дерогацията

Скъпи горива, монопол върху данъчните складове, неплащане на данъци в българската хазна, укриване на печалби, замърсявания на околната среда... Всички тези проблеми, а и много други, свързани с Лукойл Нефтохим, бяха повдигани години и години наред от независими експерти, медии, опозиционни политици... Но те така и не влязоха в полезрението на държавното ръководство, оглавявано повече от десетилетие от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който на времето дори не криеше изключително близките си отношения с бившия изпълнителен директор на компанията Валентин Златев, в чийто морски хотел отсядаше. Никой от обкръжението на Борисов не смееше да се закача с "Нефтохим", освен покойния бивш шеф на митниците Ваньо Танев.

Ако човек слуша и гледа Борисов и ГЕРБ в последната година, се пита на какво се дължи рязката промяна в подхода към компанията. Собствеността й винаги е била руска, а проблемите, за които стана дума в началото, трябваше да са достатъчно смущаващи за българската държава, че да дойде руската война в Украйна и изведнъж да се сетим, че не е редно българската рафинерия да работи само с руски петрол.

Т.нар. дерогация за "Нефтохим" (временно изключение от ембаргото на ЕС за вноса на руски петрол) бе извоювана от правителството на Кирил Петков през май 2022 г. и важеше до 5 декември 2024 г. Мотивът – да се подготви преходът на предприятието за работа изцяло с различни от руския сорт "Уралс" видове петрол и да няма сътресения на пазара на горива.

Очакванията на потребителите бяха за намаляване на тогавашните високи цени и, макар и по-бавно от желанията, това се случи. Действително причините бяха основно чисто пазарни и неведнъж е коментирано и обосновавано с анализи, че "Нефтохим" продължава да се възползва от евтиния "Уралс" в ущърб на потребителите.

Това ли е причината в последните месеци рафинерията да е подложена на ожесточени политически акции от неотдавнашните си покровители в лицето на ГЕРБ и ДПС?

Натискът срещу правителството по отношение на "Лукойл Нефтохим" е толкова ожесточен, че човек трудно може да се ориентира чий интерес е защитаван. На рафинерията и руския бюджет, който с изкарани у нас пари финансира войната в Украйна? На икономически субекти у нас, които искат да принудят "Лукойл" да напусне страната и те да овладеят бургаските активи и пазара на горива? Или на потребителите?

За тях ГЕРБ не спира да върти една и съща мантра - че горивата на пазара не са достатъчно евтини, че това се дължи на дерогацията и защото "Лукойл" прибира печалбите, затова вносът на руски петрол трябва да спре веднага.

До вчера приятели, днес - противници

Тази ожесточена позиция на ГЕРБ и лидера й е странна, след като до не толкова отдавна Бойко Борисов беше пръв приятел и играеше карти с махнатия през 2019 г. шеф на "Лукойл България" Валентин Златев, както не спира да припомня депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.

Да не си вадим сега кирливите ризи, призова го депутатът от ГЕРБ Делян Добрев във вторник по време на заседанието на енергийната комисия, на което бе отхвърлено предложението му за отнемане на дерогацията за "Нефтохим" в срок от три дни след влизането в сила на законовата поправка.

Не е ясно кое Добрев нарича кирливи ризи. Дали това, че при управлението на ГЕРБ докъм есента на 2018 г. множество фирми, свързвани със Златев, бяха абонирани за обществени поръчки в пътното строителство. Става дума за милиарди от парите на българските и европейските данъкоплатци. Но след разследване на европрокуратурата, което не стигна доникъде, за машинации с европроекти, тогавашният премиер Бойко Борисов нареди изваждането от строителните търгове

на "Джи Пи Груп". Това е фирмата изградила бензиностанциите на "Лукойл", на централния им офис в София и част от хотелите на бащата на Валентин Златев. По онова време се твърдеше и за съвместна игра на свързваните със Златев пътни фирми със свързваните с депутата от ДПС Делян Пеевски дружества от този бранш. Любопитното е, че до съвсем скоро санкционираният от САЩ заради корупция народен представител не е вземал отношение по всички широко коментирани в обществото теми около "Лукойл Нефтохим".

Това обаче рязко се промени с нарасналата политическа активност на Пеевски, който вече открито командори Борисов, а чрез него се опитва да прави това и с подкрепяното от ГЕРБ правителство на Николай Денков. В момента Пеевски активно приглася в хора на Делян Добрев срещу дерогацията за "Нефтохим".

Закони, дерогация, срокове, щети, приходи...

Първият опит за предсрочното прекратяване на петролното ембарго се провали през септември Тогава срокът му бе съкратен с едва два месеца и бе решено да отпадне на 1 октомври 2024 г., вместо през ноември 2023 г., както искаха ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ.

Към днешна дата ПП-ДБ вече защитават тезата, че дерогацията трябва да отпада плавно.

Във вторник депутатът от ПП-ДБ Радослав Рибарски каза, че коалицията е готова да предложи забрана за "Уралс" от март 2024 г. Не бе дадена повече информация, нито пък бе спомената промяна на сега фиксирания график за преход към неруски суров петрол.

Според него до края на настоящата година заводът ще може да преработва до 80 процента петрол с руски произход. До 31 март 2024 г. количеството трябва да бъде свалено до 75 на сто, до 30 юни 2024 г. - под 50%. До 30 септември 2024 г. може да стига до 25 на сто, но ден по-късно вече трябва да се използва изцяло неруски петрол.

Законът казва, че ако до 1 октомври 2024 г. руската компания не спази условието да работи без руски суров петрол, правителството да има правото да постави всичките й активи под държавен контрол чрез особен търговски управител.

Засега няма промяна в тази правна рамка, но междувременно една дългогодишна критика към "Лукойл" - че не плаща данъци в страната, започва да се тушира с внесен миналата година данък печалба от 75 млн. лв. Последва авансов данък заради свръхпечалбите за 2023 г. от близо 90 млн. лв. , а общо за тази година се очаква групата на "Лукойл" да внесе 400 млн. лв. като корпоративен данък и солидарна вноска заради свръхпечалбите си. Преди дни от рафинерията обявиха, че неплащането на данък печалба предходни години е било заради инвестициите за 3.4 млрд. щатски долара от 2000 до 2022 г. за модернизация на съоръженията й, които днес се нареждат сред най-сложните и с най-големи възможности за преработка на петрол в света.

Много или малко са данъците и инвестициите, преценяват експертите. Според Делян Добрев рафинерията е ощетила страната с 1 млрд. лв. от разликата в цените на "Уралс" и "Брент", която трябваше да внася според закон, който обаче още чака одобрение от ЕК, за да влезе в сила. Кога ще стане това, не се знае, на употребата на руски петрол в "Нефтохим" намалява.

"Нефтохим" вече преработва над 21% неруски нефт

От началото на ноември делът му в преработваната в Бургас неруска суровинна смес е 21.3 %, според данни на предприятието, предоставени на Mediapool. Тоест това е над изискваното от сега действащия закон количество от 20 на сто до края на 2023 г.

Миналата седмица зам.-шефът на надзора на предприятието Александър Величков обяви но време на конференция, че досега то е използвало в работата си 19 сорта нефт, различни от руски, но винаги делът на "Уралс" в миксовете е бил 60 процента. "Трябва време, за да се намери правилната комбинация от смеси за използване в съоръженията, защото е имало случаи рафинерии да блокират от неправилно комбинирани сортове", каза Величков.

"Специалистите на рафинерията работят по определянето на безопасна и ефективна нефтена смес, чиито свойства да са възможно най-близки до тези на сорта "Уралс", за да се избегнат противоречия с проектните изисквания на технологичните инсталации на рафинерията", заявиха в отговор на питане на Mediapool от дружеството. То информира, че доставя алтернативни сортове от Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и Близкия изток.

"Нефтохим" продължава да търси оптималната комбинация от нефтове и възможности за сключване на дългосрочни договори, които да гарантират надеждни и редовни доставки, заявяват от рафинерията.

Доставки за 600 часа извън Черно море

Според анализ на Центъра на изследване на демокрацията "Нефтохим" може да преработва 25 сорта неруски петрол.

Според Величков обаче не е толкова просто да се напасне рецептата на смесите. Проблем е и това, че сегашните петролни доставки в рамките на Черно море се извършват за 36 часа, докато извън него отнемат 600 часа. Освен това пристанището "Росенец", чиято концесия бе отнета от "Нефтохим", може да приема само малки танкери и трябва по-дълга подготовка и разчети за алтернативните доставки, стана ясно от думите на Величков.

От бургаската рафинерия коментират, че в момента разполагат със запаси за преработка за 9 - 10 дни. Но това е при условие, че им бъде предоставена възможност да преработят натрупаните запаси руски нефт. Ако обаче с някакъв вид промяна на дерогацията това бъде забранено, рафинерията ще спре на четвъртия ден, твърдят от "Нефтохим".

И да спре рафинерията, пазарът ще се преразпредели

Множество експерти не виждат проблем за пазара, ако преработвателните мощности спрат, тъй като има достатъчно алтернативи за внос на горива. Освен това всички търговци на горива са длъжни да поддържат 90-дневни запаси според своя пазарен дял, което означава, че срив при доставките и цените на бензин и дизел не би трябвало да има, освен ако не се спекулира.

Спиране на рафинерията обаче създава възможност за увеличаване съществено на мощта на някои от сегашните играчи на пазара. Не е изключено и форсмажорно да се реши поставяне на рафинерията под особен надзор и смяна на собствеността й, което може да се окаже в полза на хора, близки до една или друга политически сили.

Финансовият министър Асен Василев вече обяви, че има интерес от потенциални купувачи за "Нефтохим". От дъщерното на руската "Лукойл" швейцарско дружество "Литаско", което е прекият собственик на българското предприятие, обаче отрекоха да водят подобни преговори.

Това заплита и без това достатъчно сложния възел около бизнеса на "Лукойл" в България, политически и икономически зависимости, и опитите дейността на рафинерията да се приведе в обществено приемливи рамки или пък да бъде овладяна от други интереси.

Новината за нарушаването на петролното ембарго

на ЕК със замаскиран износ на нефтопродукти в страните от Евросъюза и дори САЩ изглеждаше като един от финалните аргументи в принудителната акция срещу "Лукойл Нефтохим".

Рафинерията обаче обяви, че става въпрос за разрешени продукти, които не може да пласира в ЕС и че наистина са за трети страни. Дали това е така, предстои да бъде установено от проверка както от Брюксел, така и от българската прокуратура, която е сезирана ... от Делян Добрев и Делян Пеевски, разбира се.

Извънредно заседание в МС за дерогацията

Заради въпроса с дерогацията - спазване, полза и прекратяване, е свикано за четвъртък сутринта извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. За участие в него са поканени и парламентарният шеф Росен Желязков, председателите на комисиите в парламента по енергетика - Делян Добрев, по външна политика - Бойко Борисов, по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната - Кирил Петков, и по икономическа политика и иновации - Хамид Хамид.

По-късно стана ясно, че към него ще се присъединят и лидерите на парламентарните групи, искащи отмяната на дерогация за 3 дни – Десислава Атанасова (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС). Ще участват и министрите на икономиката и индустрията и на енергетиката – Богдан Богданов и Румен Радев. С изводите от докладите, които не са засекретени, допълнително ще бъде запозната и Диана Ковачева, омбудсман на републиката.

Делян Добрев обаче обяви,че няма да отиде, защото няма смисъл, след като ръководената от него парламентарна енергийна комисия не подкрепи решението му да бързо отпадане на изключението от забраната на внос на руски петрол. Въпреки заканата си Добрев дойде на заседанието заедно с Делян Пеевски и Десислава Атанасова.

Хич не е сигурно дали обществото този път ще разбере какво пише в докладите, които се очаква да изнесат на това заседание държавните агенции "Национална сигурност" и "Разузнаване", както и служба "Военно разузнаване". Предишните, на чието основание се реши дерогацията да важи до 1 октомври 2024 г., така си и останаха секретни.

А докато обществото няма пълната картинка за случващото се в, с и около "Лукойл", полето за всевъзможни спекулации остава прекалено широко.

mediapool.bg