Кламер БГ - Новини: Планът за земеделие е върнат от ЕК "само" с 200 забележки. При предишните били 400

Планът за земеделие е върнат от ЕК "само" с 200 забележки. При предишните били 400

България

|
Четв, 26 Май 2022г. 19:17ч.
Планът за земеделие е върнат от ЕК "само" с 200 забележки. При предишните били 400

Иван Иванов, министър на земеделието (БСП)

Стратегическият план за земеделие, по който България трябва да усвои 8 млрд. евро в периода 2023 - 2027 г., е върнат от Брюксел с 200 забележки. От земеделското министерство мигом припомниха, че същият стратегически документ, но за периода 2014-2020 г., е бил върнат с 400 забележки през 2014 г. По онова време на власт беше вторият кабинет на Бойко Борисов, който на свой ред се оправда, че документът е бил изработен от правителството "Орешарски".

Тоест, сега забележките са редуцирани наполовина. И това явно е сериозен напредък, който обаче не отменя факта, че документът трябва да се преработва, при това в спешен порядък.

Предстои и нощно писане

"Получихме от ЕК стратегическия план. Има 200 забележки, като база за сравнение ще кажа, че предната програма (Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. - б.а.) е получила 400 забележки, въпреки че дори не е била първата. Предната програма е работена 8 месеца, ние имаме в общи рамки месец и половина, два да си свършим работа", каза земеделският зам.-министър Иван Христанов в четвъртък пред БНР.

На въпрос дали ще се справят, той отговори, че трябва да работят и нощем, за спазят сроковете.

"Ами пак ще работим нощем и ще успеем", заяви оптимистично Христанов.

По-късно земеделското министерство излезе с официално прессъобщение, в което забележките са наречени "коментари". Както става ясно, обемът им е 57 страници. Въпреки това Европейската комисия е оценила българския план като балансиран.

"Европейската комисия отчита позитивно, че Стратегическият план на България е базиран на факти за идентифициране на проблемите и взетите решения, както и добре балансиран набор от интервенции, насочени към посрещане на многобройните потребности на селскостопанския сектор и селските райони в България. Това се казва в изложението от 57 страници на Европейската комисия, включващо коментарите по представения Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г., получени на 23 май 2022 г. в Министерство на земеделието", се посочва в съобщението.

Стара слава

Това не е първият проектодокумент за милиарди от ЕС, който се връща със забележки от Брюксел. В началото на декември 2021 г. Европейската комисия върна за сериозна преработка Националния план за възстановяване и устойчивост на България с огромен брой забележки по него, алармира тогава икономическият експерт от "Има такъв народ" Мика Зайкова.

Самият план бе изготвен от кабинета "Борисов 3" и преправян от двете служебни правителства през 2021 г. Той бе посрещнат от ЕК с общо 207 забележки на 44 страници, както се видя и в писмо до българските власти, разпространено тогава в медиите.

След серия преработки, направени от кабинета на Кирил Петков, планът за 12.6 млрд. лв. вече е одобрен от Брюксел, като това бе съобщено в София лично от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Той бе определен от нея като "изключителен" и сред "най-зелените в ЕС".

Какво ще се преработва в плана за земеделие?

Изненадата в сега върнатия от ЕК стратегическия план за земеделието е това, че той предвижда парите по новата Програма за развитие на селските райони да идват предимно от българския бюджет, а не както досега от Европейския фонд за развитие на селските райони.

Така за първи път, откакто България е член на ЕС, националният бюджет ще отпуска по-голямата част от парите по новата европрограма за селските райони. Нейният общ бюджет ще е 3 527 033 050 евро, от които едва 1.410 млрд. евро ще са европейски пари.

Останалите 2.11 млрд. евро ще са съфинансиране, което ще идва от българските данъкоплатци.

Подобно на Плана за възстановяване и устойчивост, България закъсня значително с изготвянето на Стратегическия си план за земеделие, по който ще се усвояват около 8 млрд. евро в сектора до 2027 г. Реално, България се оказа една от 9-те страни, които не внесоха документа до края на 2021 година, какъвто бе първоначалният срок на ЕС. Изостанали бяха само Германия, Румъния и Белгия.

Документът бе изпратен в Брюксел едва в края на февруари.

mediapool.bg