Скопие вече обсъжда вкарването на българите в конституцията, но не се знае кога

Македонският премиер Димитър Ковачевски не вижда проблем с вкарването на българите от Северна Македония в тяхната конституция и вече се обсъжда срок кога да се случи това, каза българският министър-председател Кирил Петков пред депутатите в петък.

Искането на София българите да бъдат записани наравно с останалите народности в конституцията на страната бе наложено от президента Румен Радев, който го определи за ключово България да одобри преговорната рамка на Северна Македония за ЕС.

"Обсъждаме какъв да е срокът. Така ще го направим в преговорите, че това ще бъде факт – българите в Северна Македония ще имат равни права с останалите. В следващите 10 години трябва да работим със Скопие, докато те отварят всяка една от своите 27 глави, и този мониторинг срещу езика на омразата да бъде реално използван. Трябва да направим изчистен механизъм, който да вкараме в европейския процес и така за 10 г. да обърнем реториката", посочи Кирил Петков.

Ковачевски действително отвори вратата за промяна на конституцията, но обвърза това с евентуалното присъединяване на държавата в ЕС, което дава възможност за дълго отлагане. Македонските управляващи засега са много предпазливи по темата, тъй като има силна съпротива от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Ремонтът на конституцията изисква мнозинство от две трети от депутатите в парламента и дори при желание е трудно постижимо.

"Важно е българското малцинство в Северна Македония да бъде признато чрез промени в тяхната конституция, но това няма да е достатъчно. По-важно по време на преговорите за членство в ЕС всяка проява на език на омразата или дискриминация да бъде пречупвана през този процес и ликвидирана", добави Кирил Петков.

Не президентите, а правителствата определят политиката

Македонският президент Стево Пендаровски също се противопоставя на това българско искане, като го определя за намеса във вътрешните работи на страната. Кирил Петков обаче изрично каза, че политиката се определя от правителствата.

Така коментира и намерението на Пендаровски да се срещне с организацията ОМО "Илинден", която настоява за македонско малцинство у нас.

Следващия месец се очаква и визита на Пендаровски у нас, като много вероятно е двамата президенти да се сблъскат по въпроса за конституционните промени.

Премиерът каза, че в Северна Македония има хора, които не желаят Скопие да влезе в ЕС и не трябва те да определят процесите.

ЕК може да финансира жп връзка със Скопие

Той съобщи още, че Европейската комисия е готова да подкрепи финансово изграждането на жп връзка между София и Скопие, а за 4 февруари се подготвя съвместно честване на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев.

"През месец март се надяваме да пуснем авиолинията между София и Скопие да работи, много обозрим и къс срок. Надяваме се 13-те километра, които не сме изградили до ГКПП "Клепало" да се завършат тази година. С едни 13 километра отваряме още един път, не знам защо сме оставили тази отсечка да не се случи. Това ще бъде огромен приоритет", каза Петков по темата за транспортната свързаност между двете държави.

Петков потвърди, че България няма да прави промени в съвместната историческа комисия, която трябва да изчисти спорните въпроси. Скопие направи рокади и наскоро отвори темата дали и България не трябва да помисли по този въпрос.

Тактиката

"В Брюксел ако говорим за проблемите между двете държави като двустранни проблеми, никой не ни разбира. Но когато заявим, че те се базират на общи европейски принципи, партньорите ни чуват. Вместо да говорим само за правата на македонските българи, а за правата на човека и абсолютно нетолериране на езика на омразата – това са теми, които ЕС разбира, това са негови принципи. Тези теми са много важни за нас и когато се вкарат в тези общи принципи и заявим, че искаме да се спазват за всички, има чуваемост", добави Петков.

Тази стратегия започна при последните две служебни правителства и бе прокарана с помощта на президента Радев.

София взе решение да отмести фокуса от историята, езика и въпроси за идентичността, които не се приемат с разбиране в ЕС, към човешките права.

Петков каза, че новият подход между София и Скопие е бил подкрепен от ЕС.

"Получаваме подкрепа не, защото те изискват нещо от нас, а защото се обнадеждиха, че политическото говорене се е заменило с реални действия", заяви Кирил Петков пред депутатите.

"Умилително е. Да не се разочаровате"

От своя страна депутатът от ГЕРБ и бивш министър на външните работи Екатерина Захариева посъветва премиера да намали ентусиазма си по темата, тъй като и предишни правителства са подписвали меморандуми между двете страни, но от тях, според нея, нищо конкретно не е последвало.

Петков коментира, че бил впечатлен, когато премиерът Ковачевски дал личния си телефонен номер на шефа на новооткрития офис на БТА в Скопие и му казал ако има вандалски акт или дори графити, да звъни лично на него, а не на полицията.

Умилително е, че премиерът се впечатлява от такива актове, коментира в отговор бившият външен министър Даниел Митов.

"Надявам се да не преживеете разочарование, ние сме го преживявали", каза той.

Петков коментира обаче, че по тази тема ще търси и мнението на опозицията.

mediapool.bg