Близкият изток | Вт, 26 Ноем 2024г. 21:49ч. | Нетаняху: Израел ще одобри споразумението за прекратяване на огъня в Ливан
Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян си поделят тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина за откритията им на рецептори за температура и допир, съобщава сайтът Nobelprize.org.
Способността ни да усещаме топлина, студ и допир е от съществено значение за оцеляването и е в основата на взаимодействието ни със заобикалящия ни свят. Във всекидневието си ние приемаме тези усещания за даденост, но как се пораждат нервните импулси, така че да бъдат възприемани температура и налягане? Отговор на този въпрос дават тазгодишните лауреати на Нобелова награда за физиология или медицина.
Дейвид Джулиъс използва капсаицин - активното вещество в лютите чушки, предизвикващо усещане за парене, за да идентифицира сензор в нервните окончания на кожата, който реагира на топлина.
Ардем Патапутян използва чувствителни на налягане клетки, за да открие нов клас сензори, които реагират на механични стимули в кожата и вътрешните органи.
Една от големите загадки, пред които е изправено човечеството, е как усещаме заобикалящата ни среда. Механизмите, които стоят в основата на сетивата ни, предизвикват човешкото любопитство в продължение на хиляди години, например как светлината се улавя от очите, как звуковите вълни влияят на вътрешното ни ухо и как различните химични съединения взаимодействат с рецепторите в носа и устата, генерирайки миризма и вкус.
Хората разполагат и с други начини да възприемат заобикалящия ги свят. Представете си да ходите боси през поляна в горещ летен ден. Можете да усетите топлината на слънцето, ласката на вятъра и отделните тревни стръкчета под стъпалата ви. Тези впечатления от температура, докосване и движение са от съществено значение за нашата адаптация към постоянно променящата се среда.
Преди откритията на Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян човешкото разбиране за това как нервната система усеща и интерпретира заобикалящата среда все още съдържа фундаментален нерешен въпрос: как температурата и механичните стимули се превръщат в електрически импулси в нервната система?
Пробивните открития на Джулиъс и Патапутян полагат началото на интензивна изследователска дейност. В резултат на нея бързо се повишава разбирането за това как нервната ни система усеща топлина, студ и механични стимули. Тазгодишните лауреати идентифицират ключови липсващи звена в познанието за сложното взаимодействие между сетивата ни и околната среда.
Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян показват, че йонните канали са важни за редица физиологични процеси.
Двамата фокусират работата си в областта на соматосенсацията, т.е. способността на специализирани органи като очи, уши и кожа да виждат, чуват и усещат.
"Това наистина отключва една от тайните на природата", каза Томас Пърлман, генерален секретар на Нобеловия комитет, при обявяването на лауреатите. "Всъщност това е нещо, което е от решаващо значение за оцеляването ни, така че откритието е много важно", допълни той.
Знанията, придобити на базата на откритията на Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян, намират приложения в разработването на лечение за широк спектър от болестни състояния, включително хронична болка.
Дейвид Джулиъс е роден на 4 ноември 1955 г. в Ню Йорк, щата Ню Йорк, САЩ. Понастоящем работи в Калифорнийския университет - Сан Франциско.
Ардем Патапутян е роден през 1967 г. в Ливан, Бейрут. Ученият работи в Медицинския институт "Хауърд Хюз" и института "Скрипс" в Ла Хоя, Калифорния.
Миналата година двамата учени бяха удостоени с награда "Кавли" за открития в областта на невронауката, припомня Асошиейтед прес.
Премията в областта на физиологията и медицината се присъжда от Кралския Каролински медико-хирургически институт в Стокхолм. Нобеловата награда за медицина се връчва вече за 111 път. Нейни лауреати до 2020 г. са станали 222-ма души, от които само 12 са жени.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".
Миналата година Нобеловата награда за физиология или медицина спечелиха американецът Харви Олтър, британецът Майкъл Хоутън и американецът Чарлз Райс за откриването на вируса на хепатит С.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов /Русия/ /1904/, Роберт Кох /Германия/ /1905/, Александър Флеминг /Великобритания/ /1945/, Джордж Бидъл /САЩ/, Едуард Тейтъм /САЩ/, Джошуа Ледърбърг /САЩ/ /1958/ и други.
На 5 ноември Нобеловият комитет ще обяви имената на наградените по физика, на 6 октомври – по химия, а на 7 октомври – по литература. В последния ден от т.нар. Нобелова седмица ще бъде обявено името на носителя на наградата за мир.
През 2020 г. размерът на Нобеловата премия бе увеличен от 9 на 10 милиона шведски крони (1,1 милиона щатски долара). Връчването на наградите и тази година няма да стане на обща тържествена церемония в Стокхолм, а поотделно, в държавите, в които живеят лауреатите.
mediapool.bg
