Германецът Бенямин Лист и британецът Дейвид Макмилан си поделят тазгодишната Нобелова награда за химия за "развитието на асиметрична органокатализа", която подпомага изграждането на молекули, съобщава сайтът на Нобеловата фондация.
Находчиво средство за създаване на молекули
Изграждането на молекули е трудно изкуство. Бенямин Лист и Дейвид Макмилан получават Нобелова награда за химия за разработването на прецизен нов инструмент за тази цел: органокатализа. Постижението им оказва голямо влияние върху фармацевтичните изследвания и направи химията по-екологична.
Много изследователски области и индустрии зависят от способността на химиците да конструират молекули, които могат да формират еластични и издръжливи материали, да съхраняват енергия в батерии или да потискат развитието на болести. Тази работа изисква катализатори - вещества, които контролират и ускоряват химичните реакции, без да стават част от крайния продукт. Например, катализаторите в автомобилите превръщат токсичните вещества от изгорелите газове в безвредни молекули. Нашите тела също съдържат хиляди катализатори под формата на ензими, които "извайват" молекулите, необходими за живот.
Катализаторите следователно са фундаментални инструменти за химиците. Изследователите отдавна считат, че по принцип съществуват само два вида катализатори - метали и ензими. Бенямин Лист и Дейвид Макмилан получават Нобелова награда за химия, защото през 2000 г., независимо един от друг, разработват трети вид катализа. Тя е наречена асиметрична органокатализа и се основава на малки органични молекули.
"Тази концепция за катализа е толкова проста, колкото и гениална. Факт е, че много хора се чудят защо не сме я измислили по-рано", отбеляза председателят на Нобеловия комитет по химия Йохан Аквист.
Органичните катализатори имат стабилна рамка от въглеродни атоми, към която могат да се прикрепят по-активни химични групи. Те често съдържат общи елементи като кислород, азот, сяра или фосфор. Това означава, че въпросните катализатори са едновременно екологични и евтини за производство.
Бързото разрастване на потреблението на органични катализатори се дължи преди всичко на способността им да предизвикват асиметрична катализа. Когато се изграждат молекули, често настъпват ситуации, при които могат да се образуват две различни молекули. Те, също като нашите ръце, са огледален образ една на друга. Химиците често искат само едната от тях, особено когато произвеждат фармацевтични продукти.
Органокатализата се развива с поразителна скорост от 2000 г. Бенямин Лист и Дейвид Макмилан остават лидери в областта. Те показват, че органичните катализатори могат да се използват за задвижване на множество химични реакции. Използвайки тези реакции, изследователите вече могат по-ефективно да конструират всичко - от нови фармацевтични продукти до молекули, способни да улавят светлина в слънчевите клетки. По този начин органокатализаторите носят най-голяма полза за човечеството.
Бенямин Лист е роден през 1968 г. във Франкфурт, Германия. Има диплома от университета "Гьоте" в родния си град. Лист е директор на института "Макс Планк" за изследване на въглищата в Мюлхайм-на-Рур.
Дейвид Макмилан е роден през 1968 г. в Белшил, Великобритания. През 1996 г. се дипломира в Калифорнийския университет - Ървайн. Макмилан е професор в Принстънския университет.
Тази година паричната равностойност на наградата е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара). Заради пандемията от новия коронавирус лауреатите ще получат наградите си у дома. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха отменени.
История на наградата
Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. По различни причини Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година.
Първата Нобелова награда за химия получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.
Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.
През този век Нобелови лауреати за химия са:
2000 г. - Алън Хийгър /САЩ/, Алън Макдиармид /САЩ/ (роден в Нова Зеландия), и Хидеки Ширакава /Япония/ - за откриването и разработването на високопроводимите полимери.
2001 г. - Уилям С. Ноулс и К. Бари Шарплес - САЩ, Риоджи Нойори /Япония/
2002 г. - Джон Б. Фен /САЩ/, Курт Вютрих /Швейцария/ и Коичи Танака /Япония/ за разработването на методи за идентификация и структурен анализ на биологичните макромолекули /Фен и Танака/ и /Вютрих/ за разработването на ядрена магнетична резонансна спектроскопия за изследване на триизмерната структура на макромолекулите в разтвори.
2003 г. - Питър Егр и Родерик Маккинън /САЩ/ - за открития, свързани с каналите в клетъчните мембрани.
2004 г. - Аарон Цихановер и Авраам Хершко / Израел/, и Ъруин Роуз /САЩ/ - за трудове върху процеса на разграждане на протеините.
2005 г. - Ив Шовен /Франция/, и Робърт Гръбс и Ричард Шрок /САЩ/ - за разработване на реакции на прегрупиране при органичния синтез - голяма крачка в развитието на "зелената химия", тоест намаляването на опасните отпадъци при същественото нарастване на промишленото производство.
2006 г. - Роджър Корнбърг /САЩ/ - за откритието как клетките копират генетичната информация, която се използва от организма.
2007 г. - Герхард Ертъл /Германия/ - за изследване на химически процеси върху твърди повърхности.
2008 г. - Осаму Шимомура /Япония/ и Мартин Чалфи и Роджър Циен /САЩ/ - за откриването и разработването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв път е наблюдаван при медузите Aequorea victoria през 1962 г.
2009 г. - Венкатраман Рамакришнан и Томас Щайц /САЩ/ и Ада Йонат /Израел/- за изследвания върху структурата и функциите на рибозомите.
2010 г. - Ричард Хек /САЩ/, Ейичи Негиши и Акира Судзуки /Япония/ - за разработването на метода, известен като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор. Благодарение на откритието им са създадени уникални медицински препарати и революционни материали като пластмасата.
2011 г. - Даниел Шехтман /Израел/ - за откриването на квазикристалите.
2012 г. Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка /САЩ/ - за изследванията на G-протеин свързани рецептори.
2013 г. - Мартин Карплус, Майкъл Левит и Ари Уоршъл - за развитие на мултимащабни модели на сложните химически системи.
2014 г. - Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер /САЩ/ и Щефан Хел /Германия/ - за това, че са преодолели ограниченията на светлинния микроскоп и са разработили флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.
2015 г.- Томас Линдал /Швеция/, Пол Модрич /САЩ/, и Азиз Санджар /турско-американски гражданин/ - за изследване на механизмите за "ремонт" на ДНК.
2016 г. - Жан-Пиер Соваж /Франция/, Фрейзър Стодарт /Великобритания/ и Бернар Феринха /Холандия/ - за разработването и синтеза на молекулярни машини - молекули с контролируеми движения, които могат да изпълняват задача, когато им бъде подадена енергия.
2017 г. - Жак Дюбоше /Швейцария/, Йоахим Франк /Германия/ и Ричард Хендерсън /Великобритания/ - за разработване на криолектронна микроскопия, която революционизира биохимията.
2018 г. - Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит /САЩ/ и Грегъри П. Уинтър /Великобритания/ - за "овладяване на мощта на еволюцията".
2019 г. - Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам /САЩ/ и Акира Йошино /Япоия/ спечелиха - за разработването на литиево-йонните батерии.
2020 г. - Еманюел Шарпантие /Франция/ и Дженифър Даудна /САЩ/ - за разработване на метод за редактиране на генома.
mediapool.bg