Висшият съдебен съвет (ВСС) кадрува безпринципно и в услуга на силните на деня, показва изследване на Центъра за съдебна и разследваща журналистика, представено в петък. Данните в проучването отразяват работата на кадровия орган за последната година и половина. В него ясно са посочени пороците на съдебния съвет, които му пречат да изпълнява конституционно определената си роля по защита на независимостта на съдебната власт.
"Във ВСС се е формирало стабилно мнозинство", което в редица случаи има необходимите гласове, с които прокарва кадрови и дисциплинарни решения без ясни, публични и обективни критерии, често в откровено нарушение на закона, допринесе за трайно негативния образ на кадровия орган", се казва в доклада.
В резултат на това обществото асоциира съвета със "задкулисното решаване на въпроси" от съществено значение за развитието на съдебната система.
"Съветът оформи отчетлива тенденция за провеждане на избори за административни ръководители в органите на съдебната власт, които остават убеждение за предрешеност, излагане на субективни критерии при оценката на качествата, професионалния път и етични ценности на кандидатите", допълват от Центъра.
Мониторингът върху работата на ВСС за последната година и половина доказва, че членовете на съвета от една страна призовават редовите магистрати да се включат в управлението на система, а от друга страна тотално игнорират почти всяка проява на активност.
"Решенията на ВСС се фокусираха върху въпросите на съдилищата, а мнозинството във ВСС омъгли задълженията на съвета да провежда политики по отношения на прокуратурата", се допълва в проучването.
В него се казва, че мнозинството е било "осезаемо склонно" да съобразява решенията си със "силните" в съвета – главния прокурор и председателя на ВАС.
"Това неминуемо доведе до намесата на Сотир Цацаров в кадровите въпроси на съда. Съмненията за политическа намеса в решенията на съвета и обвързаност на отделни членове на ВСС с издигналите ги политически партии не бе преодоляна – напротив, събитията през изминалата година и половина очертаха ясно необходимостта от скъсване на икономическите и политическите зависимости на органа на съдебната власт, които заразяват всички нива в системата", казват от Центъра за съдебна и разследваща журналистика.
Всичко това е довело и до "безпрецедентна криза в най-големия окръжен съд в страната – Софийския градски съд".
През наблюдавания период кадруването във ВСС е било изключително интензивно – проведен е вот за председател на Върховния касационен съд (ВКС), 6 избора на председатели на апелативни съдилища, 13 – на окръжни, избран е 1 апелативен прокурор, 10 окръжни прокурори, 82 районни прокурори.
В ключовия вот за ВКС, който приключи от втори опит с избора на Лозан Панов, остават неопровергани съмнения в начина на провеждане на гласуването, неглижиране на съдийската подкрепа за един от кандидатите, информация за съгласуване на избора с председателя на ВАС и главния прокурор.
Подобна намеса си е позволявала и изпълнителната власт – класически пример е изказването на премиера Бойко Борисов по кандидатурата на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд, след което ВСС я отхвърли. Това се случи, въпреки че нямаше нито един аргумент по същество срещу Куцкова.
Субективизъм и отстъпление от правилата е налице и при дисциплинарните дела на ВСС, установява проучването.
Емблематичен пример е продължителният отказ на съвета да дисциплинарно производство срещу следователя Петьо Петров – Пепи Еврото.
mediapool.bg