Не бива да давате пушка в ръцете на тази пробита Темида

Преди ден премиерът Бойко Борисов лансира новия курс на съдебната реформа – към съкращаване на съдебните процеси. Няма и ден по-късно главният прокурор Сотир Цацаров се присъедини към неговото мнение. Дори и да оставим настрана притеснителната координация на позициите между уж реформатора и уж подлежащия на реформа, отварянето точно сега на колосалната тема за намаляване на формалността на съдебния процес е откровен призив за отказ от всякаква реформа.

Причините за това са много и лесни за обясняване.

Отварянето на темата за голяма реформа на Наказателно-процесуалния кодекс би буквално съсипало крехките реформаторски усилия в парламента. Народното събрание във всяка негова разновидност, а още по-малко в тази, няма как да се занимава едновременно с конституционни промени, с напълно нов Закон за съдебната власт и с промени в НПК. Това е ясно за всички. Сегашният НПК бе писан и приеман в продължение на повече от четири години. Подобно усилие в момента е невъзможно.

Очевидната цел тук е да се размие фокусът на протичащата в момента реформа, за да не се случи нищо.

Настоящият реформаторски пакет цели да намали зависимостите в съдебната система, да озапти властта на прокуратурата и във прокуратурата, да доведе до повече демокрация в съда и да подобри значително подбора на кадри в системата. Заложени са нови много по-стриктни проверки на имуществото на магистратите. Нуждата от това е явна, а съпротивата – голяма и напълно обяснима. Обществото и европейските партньори на България вече са произнесли присъдата за нашата Темида – тя е призната за зависима от политически и бизнес интереси, мнозинството от хората я смятат за тотално корумпирана.

Какво обаче искат премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров?

Те настояват преди да се подобри процесът за подбор на кадрите в тази продънена система, преди да се намалят зависимостите в нея, да й се даде още власт. Да бъдат развързани ръцете на напълно нереформираната полиция, сегашните съмнителни прокуратурата и съд да се съобразяват още по-малко с правилата на процеса като просто премахнат тези правила.

Да, има нужда от опростяване на съдебния процес в България, но здравият разум повелява да не се дава пушка в ръцете на идиот, самоубиец или престъпник. Твърде често представители на нашата съдебна система се държат точно като такива по делата си.

Лесно обяснимо е, че проблемът със справедливостта в България тръгва от самия връх на съдебната система – Висшия съдебен съвет. В продължение на целия преход този орган показваше, че е конструиран напълно погрешно. Примерите за това са много. Няма нито един избор на висш магистрат, за който да няма съмнения за политическа намеса. Няма нито един избор на съдия, за който главният прокурор да не си е казал тежката дума. Това да ви се вижда нормално?

Ето и простите сметки. Парламентарната квота във ВСС е съставена от 11 души. Тя се избира всеки път след безпардонни задкулисни кандърми почти без значение какви са качествата на кандидатите. Толерират се хора, които са загубили всякаква връзка с реалните проблеми на Темида.

Прибавете към тези хора тримата "големи" в съдебната система, които се назначават с указ на президента, който често си затваря очите за процедурните нарушения при избора им. Така ще получите общо 14 членове на ВСС, които се назначават със санкцията на политическата власт. Към тях прибавете още петима представители на прокуратурата и следствието, които обикновено следват по петите главния прокурор, който се назначава с политическа санкция. Получават се 19 членове на ВСС, чиято независимост би могла да бъде поставена под съмнение по процедурни причини. Колко души избират съдиите – шестима. От тях извадете половината, които лобито на статуквото в самия съд успява да пробута. Сега можете да разберете безнадежността, в която ВСС функционира вече дълги години.

Висшият съдебен съвет не е абстрактна институция, макар много хора да не разбират какво точно прави. Съдебният съвет, конструиран при тези зависимости, избира всички съдии, прокурори и следователи, които са призвани да гарантират справедливостта в тази държава. Според обществото справедливост обаче няма - и нищо чудно като се види КОЙ избира магистратите. Целта на сегашната реформа е точно да разбута зависимостите във ВСС, за да се постави всяко друго реформаторско усилие върху по-добра основа.

Не можете да давате пушка в ръцете на хората, преди да гарантирате, че те ще я използват срещу лошите.

Да, в съдебната система има добри и честни магистрати. Но помислете, какъв е шансът да попаднете само на честни трудолюбиви професионалисти в един триинстанционен процес? Прибавете към това факта, че преди това ще трябва да минете през системата на МВР, която от години е тотално демотивирана от недоимък, лош подбор на кадри и политическо влияние. Дали няма да ви се стъжни животът по силата на всички възможни и невъзможни правила? От това страдат и жертвите на обикновената престъпност, и жертвите на самата съдебна система. Съдебни процеси са се водили и ще се водят срещу политически неудобните, никой не трябва да забравя това.

Премиерът Бойко Борисов обаче много обича МВР и иска да ги улесни. Това е обяснимо, защото дълго време прекара в тази система и тя му послужи за трамплин за забележителната политическа кариера. Дори и Бойко Борисов не може да отрече, че в тези условия на голяма част от полицаите не им се работи. Те не регистрират голяма част от дребните битови престъпления. Не им се занимава с тях. Когато регистрират, често самите те не могат да направят нищо. Полицията в Елин Пелин, например, явно не иска или не може да открие цял огромен трактор, откраднат от бензиностанция. Оказва се, че потърпевшата може да разследва по-добре от разследващите. Това не е единственият пример.

Полицията не е особено успешна и срещу тежките икономически престъпления. Започнатите в МВР дела трудно стигат изобщо до съда, но не заради правилата, а заради некачествено разследване, защото не са реформирани. Някои полицаи са откровено неграмотни. Всичко това говори, че повдигането на темата за "съкращаването" на съдебните процеси има за цел изобщо да блокира реформата, а не да я започне. Истинската реформа в МВР е да се назначат достатъчно хора, които да са добри професионалисти, да им се дадат добри заплати и да бъдат оставени да работят без политически натиск. Всичко друго са пълни глупости.

Вижда се обаче, че и на главния прокурор Сотир Цацаров му пречат сегашните правила в НПК.

Преди да иска промяна на закона, за да бъде още улеснена, прокуратурата също трябва да отговори на редица въпроси, възникнали по силата на сегашните правила.

Защо прокуратурата не направи нищо срещу следователя Петър Петров – Пепи Еврото, след като три съдебни инстанции го уличиха в извършване в престъпление? Тук правилата на съдебния процес срещу Еврото нямат никакво значение, защото такъв процес нямаше. Самият Сотир Цацаров лобира във ВСС Еврото да бъде пуснат по живо по здраво с десетина брутни заплати, без да започва дисциплинарно производство.

Какво по силата на НПК се случи на бившия зам.-градски прокурор на София Роман Василев, чието брутално нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства засегна самият Сотир Цацаров. Оказа се, че Василев е излъгал Цацаров в качеството му на шеф на Окръжния съд в Пловдив, за да му се издаде разрешение за подслушване. Цацаров разбра това, след като вече беше началник на Василев, но на Василев нищо не му се случи.

Какво се случи толкова на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, известен с репликата си към Борисов: "Не ми се подсмихвай, ти си го избра (Цацаров)"

Няма ли нужда от реформа на една прокуратура, която е способна на подобни интимни отношения с властимащите? Какво общо има тук НПК?

Какво се случва с десетките дела в енергетиката, които главният прокурор енергично поде в началото на своя мандат. Някои от тях се разследват вече над шест години, но по тях ни гък, ни мък. Какво стана с отговорността на прокурора, забавил с един ден внасянето на делото срещу сина на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков Петър? А делото срещу него беше прекратено. Преди това прокуратурата се мота в продължение на години. Примерите за тоталното безхаберие на прокуратурата по делата срещу големците в държавата са десетки. Много от тях изобщо не стигат до съда, за да се оправдава някой с тежката съдебна фаза.

Реформата в прокуратурата започва от ВСС, защото трябва да се назначат качествени хора, и приключва с даването на възможност на тези хора да работят, обвързани само от закона. Всичко друго е отказ от реформа.

В крайна сметка и МВР, и прокуратурата, и съдът дължат обяснение защо всички знакови процеси винаги идеално се вписват в политическата конюнктура. Преди седмица главният прокурор успя да постави цитат от Мао Дзъдун в драматично демократичен контекст. Оказва се, че за България подобно нещо е възможно и със Сталин: "Кадрите решават всичко". Детайлите трябва да се уточняват после.

mediapool.bg