Апетит за череши

27 юни 2015 година. Кюстендил празнува "Денят на черешата". В града е министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Земеделският министър Десислава Танева обаче отсъства и има защо. От тази дата пунктовете спряха изкупуването на червената череша.

Купуват се само сортовете "жълта драганова" и "розов наполеон". Цената е 60 стотинки за килограм. Такова чудо не е било от последните 20 години, твърдят местните хора. Червените череши от най-вкусните сортове – "ван", известен като "кюстендилска хрущялка", "бинг" и "козерка" – "голямото сърце" стоят по дърветата. Бере се за прясна консумация само при предварителна уговорка с прекупвачи от София и по морето. Протести на производители няма, а властта се прави, че проблем с черешите не съществува. Няма и официална позиция на аграрното министерство.

А за последните 20 години италианските братя Роберто, Джовани и Микеле Санторелле, заедно с Микеле Мастропаскуа и Васил Мазнев, известен като Васе Тавалички - успяха да наложат монопол при изкупуването на черешата за пулп - временно консервирана череша. Така цените за производителите от 2009 г. паднаха на 50 – 70 ст./кг, но пък България се превърна в световна сила в износа на консервирана череша. По данни на Световната търговска организация (СТО) за последните две години – 2013 и 2014 г. страната ни е втора по износ на консервирани череши в света.

Това се случва на фона на намаляващо производство на череши и площи с тях, ако се вярва на данните на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Според тях през 2014 г. са произведени 33 293 тона череши, което е с близо 5000 тона по-малко спрямо година по-рано. Насажденията също са намалели с близо една пета за година – от 7605 хектара през 2013 г. на 6256 хектара през 2014 г. Изкупната цена от производител също пада през последните три години – от 1.73 лв./кг през 2012 г. на 1.08 лв./кг през 2014 г. В същото време цената на дребно по магазините остава без промяна средно около 3 лв/кг, сочат още данните на МЗХ.

Ниската изкупна цена през тази година съсипва производителите на череши в Кюстендилско, за които това е основен поминък. Положението е зле и за ромите, които също разчитат на черешовата реколтата, за да изкарат някой лев. Тази година обаче по-голямата част от плодовете ще останат за пилците.

Руското ембарго е виновно

Ембаргото, наложено на Русия от Европейския съюз, е виновно за липсата на пазар, казва производител от село Таваличево пред бТВ. В Таваличево се намират едни от най-големите черешови масиви – около 1000 декара. Другите черешарски села са Скриняно – 1400 дка, Горна Гращица – 200 дка, Коняво – 100 дка.

Като цяло собствеността на черешови масиви е разпокъсана. Масово собствениците имат едва между 5 – 10 дка с череши, за да могат да ползват европейски субсидии. През последните години с помощта на Програмата за селските райони вече има производители с по 30 до 100 дка с череши, но те са единици в тези села, по данни на местните хора. Знаят се обаче поименно. В Таваличево това са братята Мазневи, като Васил Мазнев е собственик и на фабрика за преработка на плодове в село Слокощица. В големите вериги магазини продукцията му е позната под името "Серена", както се казва и фирмата.

Васил Мазнев заедно с братята Роберто, Джовани и Микеле Санторелле – собственици на "Куминяно Фрут" и Микеле Мастропаскуа – собственик на "Балкан Фруит", са се обединили и са наложили монополна цена върху изкупуването на черешите за преработка. Ако до преди 2009 г. пунктове имаха и други преработватели на череши в Кюстендилско и през 2008 г. изкупуването на жълтата череша беше достигнало рекордните 1.60 - 1.80 лв./кг, то от идването на власт на ГЕРБ "тройката" твърдо наложи монопол върху цената чрез негласна договорка помежду си и цената падна двойно, а от тази година и тройно.

На практика пазарът на череши в България се държи от братя Санторелле. Тяхната основна база е в пловдивското село Катуница, където имат предприятие за преработка на черешите на пулп, а през Айтос по море се транспортират за фабриките на "Фереро". Mediapool не успя да се свърже с тях за да обяснят защо спряха изкупуването на черната късна череша.

За сметка на това обаче производителите в Кюстендилско са облъчвани, че проблемът е в руското ембарго, а не монополът, наложен с мълчаливото съгласие на държавата.

България изнася едва 3% прясна череша

Данните на Националната статистика и на Министерството на земеделието и храните сочат, че от произведените 33 293 тона череши през миналата година, едва 1091 тона за 1.28 млн. лв. са изнесени зад граница, което е малко над 3% от цялата продукция. В същото време по данни на СТО изнесените временно консервирани череши са за 19.5 млн. долара (33 млн. лв.).

[div class='right_orange']Изнесени пресни череши от България през 2014 г.

Страна

Кг.

Стойност в лв.

Русия

618 225

1 288 709

Беларус

194 894

238 724

Италия

98 631

403 229

Германия

63 190

168 524

Литва

41 338

56 595

Молдова

32 410

60 222

Полша

19 000

66 889

Румъния

9 361

16 293

Франция

3 910

11 680

Украйна

2 798

5 472

Южна Африка

840

12 321

Общо:

1 091 611

2 354 490

Изтоник: НСИ

[class='right_orange' div]

Най-голямото количество череши за прясна консумация действително изнасяме за Русия (618 т), следвана от Беларус (195 т), Италия (98 т), Германия (63 т), Литва (41 т), Молдова (32 т) и Румъния (9 т), сочат данните на НСИ за 2014 г.

"Прекият ефект от руската забрана за внос върху български плодове и зеленчуци може да се определи като сравнително ограничен", се посочва в анализ на земеделското министерство публикуван през юни. Обяснението е, че износът на плодове и зеленчуци към Русия е "сравнително малък" спрямо общия дял от изнесената продукция.

Къде са румънските и молдовските прекупвачи

През последните две години кюстендилци разчитаха на румънските и молдовски прекупвачи. Именно те вдигнаха цената на черешата до умопомрачителните 2 - 2.50 лв./кг за хубавата едра череша, каквато се скъпяха да дават дори търговците в София. Тази година обаче мистериозно изчезнаха. Не се виждат и на борсата в столичния квартал "Дружба".

Слуховете, които се носят от уста на уста в Кюстендилско са, че румънците са рекетирани от българските власти по пътищата и това е причината да се откажат да купуват "кюстендилската хрущялка". Дали и румънците са били респектирани както турския тираджия не е ясно, но е факт, че ги няма.

Сега производителите настояват държавата да ги компенсира за ниските цени. Дали ще се случи, Министерството на земеделието и храните мълчи. По схемата за обвързано подпомагане на производителите на плодове е заложен бюджет от 20 млн. евро, което средно е около 507 евро/ха.

И докато производителите трупат загуби и зарязват черешите по дърветата, печалбата на тройката расте с всяка изминала година. Според последните публикувани финансови отчети в търговския регистър за 2013 г. "Куминяно фрут" са на печалба от 7 млн. лв., което е с 2 млн. лв. повече спрямо предходната година. Общо натрупаната печалба на компанията на братята Санторелле взлиза на близо 20 млн. лв. Печалбата на "Балкан фруит" е 1.8 млн. лв., а на "Серена" - 1.28 млн. лв., като при тях ръстът спрямо предходната година е с около 200 - 300 хил. лв.

mediapool.bg